Бързото разпространение на новия вариант на коронавируса Омикрон кара много страни да разчитат на бустерната ваксина в борбата с него. В социалните мрежи обаче се тиражират съмнения дали въобще има полза от третата игла. ДВ провери колко истина съдържат тези твърдения.

Бустерната ваксина не защитава от Омикрон?

В социалните мрежи се разпространява мнението, че дори самата поява на Омикрон е свидетелство за безполезността на ваксинациите, включително на бустерните. Но до момента има само предварителни научни данни за ефективността на наличните ваксини срещу тази мутация на SARS-CoV-2. Много вирусолози смятат, че бустерните имунизации са важен инструмент за защита от Омикрон. В началото на декември новият германски здравен министър Карл Лаутербах написа в Туитър следното: „Данните за опасността, която произтича от Омикрон, стават все повече и стават все по-отчетливи. Съдейки по това, което ни е известно до момента, бустерната ваксина осигурява добра защита – най-малкото от усложнения“.

От своя страна производителите на ваксината BioNTech/Pfizer твърдят, че за пълноценна защита от Омикрон са необходими поне три дози от препарата. Имунологът професор Райнхолд Фьорстер също смята, че бустерните имунизации са важно средство за защита от Омикрон. „Предполагам, че след бустерната ваксина човек е много по-добре защитен от зараза, отколкото след втората ваксина, а и е защитен за по-дълъг период от опасността да стане пасивен носител на заразата или да получи усложнения от COVID-19.“

Доказателство за безполезността на имунизациите?

Както пише в Туитър, Израел е ярък пример за неефективността на бустерните ваксини: „Израел вече започва да ваксинира с четвърта доза. Този, който при това положение говори за „успешна ваксинация“, или си е загубил ума, или трябва да се запознае с неутрални, базирани на фактите източници на информация“.

Но изследване, публикувано от медицинското издание New England Journal of Medicine, представя доказателства, че покрай реимунизационната кампания в Израел броят на заразите е намалял значително. В изследването са участвали 1,3 милиона жители на страната на възраст до 60 години от тези, които вече са били ваксинирани два пъти. Някои от участниците са били и с трета доза. При тях нивото на заразите е намаляло над 11 пъти в сравнение с другата група.

Трябва да се има предвид и спадащата с времето ефективност на ваксините – факт, който отбелязват също и от Института „Роберт Кох“. Данните от декември сочат, че нивото на защита срещу заболяване с COVID-19 при протичането със симптоми сред два пъти ваксинираните пациенти от 18 до 59 години и при хората над 60 години е спаднало от 80 на 68 процента за периода от 23-и август до пети декември.

Реимунизации безкрай?

Пак в Туитър председателката на парламентарната фракция на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел предупреждава за заплахата от принудителни ваксинации: „Потривайки ръце, основателят на компанията BioNTech Угур Шахин казва, че вече ваксинираните трябва да се имунизират сега и срещу Омикрон. Най-накрая трябва да се отървем от тези безкрайни ваксинации!“, твърди тя. Всъщност в Германия задължителна ваксинация срещу Омикрон няма – изискването, което влиза в сила от март следващата година, ще важи само за персонала в болниците и в домовете за възрастни хора. Вярно е обаче, че се обсъжда всеобщо задължително ваксиниране, което предложение може да влезе за обсъждане в Бундестага през януари или февруари следващата година.

Що се отнася до бустерните ваксини, много вирусолози препоръчват те да се правят и за поддържане на висок имунитет спрямо COVID-19. Изводът, че третата ваксинация засилва имунния отговор на организма при зараза, се потвърждава и от изследване, финансирано от британското правителство. 2878 души на възраст между 30 и 78 години, имунизирани два пъти, получили и трета бустерна доза с един от одобрените седем препарата. В резултат било установено, че имунитетът на хората се е засилил, независимо от тяхната възраст и от вида ваксина. Само френският препарат Valneva не дал удовлетворителни резултати в хода на клиничните изпитания.

Автори: Астрид Пранге, Елена Гункел

Източник: fakti.bg