2021 г. започна както свърши 2020-а. С усещането за затишие пред буря. Щурмът на Росенец, нахлуването в президентството, летните протести, боят под колоните на Министерския съвет, вдигнатият юмрук на Румен Радев, дадоха старт на необратими политически процеси, от които едни загубиха, а други спечелиха.

Какво се случи през отиващата си година в политически план и кои бяха големите печеливши?

Кабинетът „Борисов“ успя да удържи пълен мандат, за което му помогнаха не само стихналите по естествен път заради зимните месеци антиправителствени протести, но и COVID, който редуваше една криза с друга. Мотото бе „ние не сме безотговорни да хвърлим страната в хаос, със служебно правителство и без парламент“ и така Бойко Борисов за пръв път от идването си на власт през 2009-а довърши 4-годишен управленски мандат.

И на 4 април отидохме на редовни избори за Народно събрание. И макар ГЕРБ да запази първата си позиция с 26,18% от гласовете (837 707 гласа), големият печеливш на този вот бе „Има такъв народ“ (ИТН), но не само – в парламента с 4,72 на сто влезе новопоявилата се покрай протестите формация на Мая Манолова, Отровното трио и Татяна Дончев – „Изправи се! Мутри вън!“ (ИМСВ), а „Демократична България“ (ДБ) задиша във врата на ДПС със своите 9,45% (спрямо 10,51 на сто за Движението).

Но защо големият победител бе партията на Станислав (Слави) Трифонов? Защото бе подценена. Непосредствено преди вота всички големи социологически агенции у нас отреждаха второто място на БСП с около 20-22 на сто от гласовете, докато за ИТН проучванията отчитаха, че ще се бори за третото място наравно с ДПС. Но както знаем, социолозите не мерят гласовете от чужбина. И така след нощта на 4 април осъмнахме с „Има такъв народ“ като втора политическа сила – със 17,66% от гласовете, или 565 014 гласа, а левицата остана трета с 15,01 на сто (480 146 гласа) – или с поне 5% по-малко отколкото й даваха социолозите.

Никой не иска мандата

Вотът отреди следната конфигурация в парламента: ГЕРБ със 75 депутата, ИТН – 51, БСП с 43, ДПС – 30, ДБ – 27, ИСМВ – 14. Или ако всички се бяха обединили, без ГЕРБ и ДПС, каквато бе изначалната заявка, мнозинството щеше да се състои от 135 народни представители. Но по това време се чертаеха разделителни линии между потенциалните партньори – най-вече със социалистите, а партията на Трифонов изначално даваше вид, че й се ходи на нови избори, убедена в по-добрия си резултат.

На този фон никой не поиска мандата. ГЕРБ го върна няколко дни, след като го взе заради ясно заявена липса на подкрепа. ИТН го върна в същия ден – с мотива недостатъчно гласове в парламента. БСП направи същото поради същата причина.

45-ия парламент свърши една единствена работа – изменения в изборното законодателство, за да се отприщи гласуването в чужбина и поголовният машинен вот.

Стратегията сработи

И така на 11 юли пак отидохме на избори. Стратегията на ИТН проработи и то не само за нея. Този път партията на Трифонов излезе първа политическа сила с 24,08% от гласовете (657 829 гласа), а ГЕРБ остана втора, макар и на косъм – с 23,51 на сто (642 165 гласа).

Скок направи ДБ – с вече 12,64% от гласовете, изпреварвайки този път Движението. Другата опозиционна на Борисовата партия коалиция – ИСМВ повиши с малко резултата си от предходния вот, но все пак го повиши – до 5,01 на сто.

Последвалите събития са близко до спомените ни. ИТН, ДБ, БСП и ИСМВ започнаха преговори за съставяне на правителство, като едните не искаха с БСП, другите провиждаха колаборация между ИТН и ДПС, а партията на Трифонов се опита на два пъти силово да наложи собствен проект на правителство, без предварителни консултации и с някои спорни (най-вече откъм експертиза) личности, ведно с кандидата за министър-председател. След като ИСМВ и ДБ дадоха заявка, че няма да подкрепят кабинета на ИТН, до гласуването му така и не се стигна, въпреки че мандатът беше взет и върнат изпълнен на президента.

Вторият мандат отиде при ГЕРБ, която само представи пред обществеността проектоправителството си, без да върне на Радев папка с имена. Тогава левицата получи третия мандат и след като го държа известно време, също го върна неизпълнен – поради липса на подкрепа.

И тръгнахме към третите парламентарни избори, този път две в едно – с тези за президент – на 14 ноември.

Наказанието

Ако социолозите се провалиха в предвижданията си за ИТН за вота на 4 април, заради липсата на данни от чужбина, то през ноември се сгромолясаха. „Продължаваме промяната“ (ПП) вече бе на хоризонта, правеше кампания и колкото и лидерът й Кирил Петков да обясняваше в тв студията, че формацията има потенциал да вземе и 30 на сто от гласовете, позовавайки се на собствената си статистика от предизборните обиколки, агенциите до последно отреждаха на ПП евентуално второ или поне сигурно трето място.

Социолозите даваха на ГЕРБ около 23-25 на сто от гласовете, а тогава, според тях, силите на БСП и ПП бяха изравнени – в рамките на статистическата грешка, около 16-18 на сто. Отреждаха преднина и на ДБ пред ИТН и ДПС, макар пак с около процент, че и по-малко разлика.

А реалната картина се показа в ранния следобед на самия изборен ден, когато при екзитполовете една социологическа агенция започна да отчита преднина на ПП пред всички останали, в т.ч. ГЕРБ. И прогнозите на Кирил Петков се оказаха най-близо до действителността. Новата формация получи 25,67% от гласовете (673 170 гласа), при 22,74 на сто за ГЕРБ. Левицата, мерена преди това като втора политическа сила, се сгромоляса до 10,21%, мандатоносителят само допреди няколко месеца – ИТН – до 9,52 на сто, а ДБ още повече – наполовина на резултата си от предходния вот – 6,37%. Формацията около Манолова изпадна от НС, но пък влезе нова – „Възраждане“. Резултатът си, мобилизирайки електората си и покрай факта, че издигна лидера си за кандидат за президент, повиши ДПС.

Така че, ако теглим чертата, и ПП, и ИТН, и ДБ, и ДПС, и ИСМВ, и „Възраждане“ имаха своите възходи през изборната 2021 г. ГЕРБ пък се капсулира в ядрото си и така и не успя да го надскочи. Но големият победител е само един – „Продължаваме промяната“ и засега като да води еднолично парада.

Източник: Clubz.bg