…всички факти в този текст са измислица и се дължат само на нелепото чувство за хумор на автора… той па един автор…

Светът е оцелял, защото се е смял…

Не съм сигурен, дали това е така, като гледам колко сериозни и драматични станахме напоследък. Мен ако питате, светът е оцелял, защото все още не се е самоизял. Но опитите продължават…

Продължават и нашите опити в политиката. След като заложихме на управление тип „младия бай Тошо“ в продължение на бая години, днес имаме нова политическа ситуация.

Каква ти ситуация, направо епопея. Не една, не две, не три, а цели четири партии и коалиции се събраха в името на едно – не знам на какво точно, но в негово име те се събраха и започна тяхното голямо и вълнуващо приключение, наречено „Коалиционно правителство, оглавявано от Кирил Петков aka Харварда“.

Защото, както вече се разбрахме, светът е оцелял, защото… а бе, защото не се е вземал чак толкова насериозно, мамка му. Защото имаше и такива, които се вземаха насериозно и после десетки години светът се чудеше как да преодолее пораженията, които тия персони му нанесоха. За един Хитлер и за един Сталин и за един Осама говоря…

А сега да започваме с тоя текст, че много дълъг му дойде уводът.

От тайни и дълбоко законспирирани източници аз получих дигитално копие на дневника на премиер-министър Кирил Петков.

Оказва се, че в Харвард са държали много всеки да води дневник. Това помагало човек да запомня по-добре всичко, да може да анализира и да е постоянно в час, особено когато работата е динамична.

За да видите под какъв стрес работят в правителството, ще публикувам само един ден от ежедневието на министър-председателя. За да направя това, поисках сертификат от Оксфорд, сертификат от Хайделберг, заверка от Йейл и академична справка от Сорбоната.

Сряда

05:30 сутринта: В този ранен час получавам SMS от моя предшественик Бойко Борисов. „Айде, ставай бе, тюфлек. Аз, като бех премиер, по това време вече возех Дани Кирилов у джипа и го хранех с филийки с мас.“

Ето това ще ни съсипе. Нездравословното хранене на българина. Ганя му дай да яде филийки с мас. В Харвард с Асен закусвахме мюсли, лимец, спирулина, тофу, пащърнак. Какви са тия холестеролни бомби?

05:45: Здравословен леден душ под звуците на песен на коалиционния партньор Стоян Михалев. Песните на Михалев ми действат успокоително. Даже веднъж приспах игуаната на един приятел на Асен с една негова песен. В Харвард също има музиканти, но такива чак няма…

06.00: Боже, обади ми се министърът на културата. Вика – господин Петков, излязох рано да не закъснея за работа, но отидох да си купя една баничка на „Графа“ и се загубих. Не мога да намеря къде е министерството, GPS–ът ми ме прати в „Обеля“ 2.

Ох, има потенциал този момък, според мен до няколко месеца ще научи адреса, но засега май е по-добре да не го претоварваме с работа…

06:15: Ужас, чета, че имало много новозаразени с COVID-19. Звъннах на Сербезова. Тя каза, че са предвидили мерки, но от „Възраждане“ заплашили, че ще нахлуят в аптеките и ще изземат оттам цялото количество аспирин и витамин Д. Те били соросоидни медикаменти.

Звъннах на Рашков и разпоредих да пазят аптеките. А Рашков каза, че не може, защото отива на разпит, че го викали в прокуратурата.

06:30: Пак ми звънна Борисов. Ехидничи ми нещо. „Гледам телевизия, в първите новини нито дума за теб. А по мое време аз бях първа новина!“

Казах му да си гледа чекмеджетата, докато още може. И затворих възпитано. В Харвард сме учили комуникации и стратегии, с Асен даже бяхме написали една монография, която бе издадена в 13 държави, но тук Ганя не се интересува от такива неща…

07:00: Първи скандал. Тъкмо карам колелото към Министерски съвет и ми звъни генерал Атанасов. Вика – Кириле, озапти си вицепремиерката Нинова, защото е заръчала на Министерство на културата да премахне паметника на света София срещу „Шератон“ и да върне паметника на Ленин. Той бил автентичен демократ и борец срещу MAFIQTA, подобно на Таско и Вигенин“.

Офффф, а още не съм стигнал до „Дондуков“, че трябваше да се отбия до „Савини“. Сутрин хапвам убийствени гризини от лимец, гхи, тофу и камбоджански маслини.

07:45: Звъня на министъра на културата. Питам го какви са тия неща с паметника на Ленин. „Ами не знам, аз тръгнах от „Обеля“ 2 към министерството, но явно пак съм се объркал, защото в момента съм близо до Радомир“ – отвръща той.

08:00: Стигам до Министерски съвет. Оставям колелото на охраната и виждам Корнелия. „Корнелия, какви са тия истории с паметника на Ленин?“
И Корнелия започва някаква дълга реч за това как символ на София било корумпираното управление и как паметникът на света София бил пък символ на символа и как Ленин бил истински демократ. В този момент решавам, че е време да се намеся и казвам, че засега няма бюджет това да се случи. И предлагам кръгла маса, за да обсъдим ситуацията. Корнелия се съгласява, но виждам, че не е много доволна. Ще трябва да ѝ дам още един-двама областни управители…

09:00: Министерски съвет. Пращам кола на НСО да докарат министъра на културата, който се е озовал в пернишкото село Батановци, където е имал неблагоразумието да си поръча чаша соево лате макиато в кварталната кръчма „При Пешо Винкело“. Междувременно вицепремиерът Сандов влиза с пререкание с министър Нинова, която го обвинява, че не е никакъв еколог и зарежда колата си с шистов газ, който добива в Мадан в мазето на леля си.
Сандов скача и започва да скандира – „МС не е баница, долу Цеко от Дондуков“, а Корнелия запява: „Ах, летете ескадрони с устрема на милиони“. В този момент получавам SMS от Дани Кирилов, в който пише: „Ако се върна в БСП, ще ме направите ли министър на нещо си“?

10:00: Звъни ми бивш колега от Харвард. Сега е редактор в „Евронюз“. Вика ми – „Хелоу, Кироууу, а бе, вярно ли ще напускате НАТО? Така казал вашият военен министър“.

Не мога да повярвам! Звъня веднага на министъра. По инерция започвам с „Господин премиер“, но после се сещам, че той вече не е министър-председател, а министър-председател съм аз. И му викам – „А бе, генерал Янев, какви са тия глупости за НАТО?“

А той ми вика – „Редник, свободно!“ и после казва, че това е негово лично мнение. А бе какво лично мнение бе, ти си министър на отбраната…

11:00: Не ми стига това, ами в 11 ми звънят от CNN и ме поздравяват, че сме щели да пуснем Македония в ЕС, ако САЩ ни премахнат визите. Слави Трифонов така бил написал.

Звъня на Слави Трифонов, но вместо него ми вдига Тошко Йорданов, който казва следното: „Ааааааа!!! Ааааааааа!!! Ваксини вън!!!! Долу измамата КОВИД!!!“.

11:30: Във Външно назначили Петко Сертов за съветник. А той се изплашил и пак избягал в Гърция…

12:00: Обядваме с Асен в едно кокетно ресторантче за еко био веган кухня близо до „Савини“. Асен си е поръчал стек от карфиол с броколи, кореноплодни и мус от тофу и суринамски лешници. Аз хапвам фейк фоа гра от желиран спанак, люцерна, мандарини и корени от мушкато. Получавам снимка от Бойко Борисов, който нагъва дебела свинска пържола в компанията на Тома Биков. „Пасете ли си вечерята? Затова нямате сила да управлявате държавата – щото ядете изкелеферчени простотии“ – пише Борисов.

Илитерат… Няма да го коментирам…

13:00: Звъни ми министърът на културата. „Господин премиер, намерих министерството. Влязох, ама портиерът не ме пуска. Може ли да ви го дам да му кажете да ме пусне?“

Разпореждам се да не стават повече такива неща.

14:00: След малко летя за Харвард. Ще имам късна лекция на тема „Дигиталната трансформация на посттоталитарната държава“, а с мен ще лети и дигиталният министър Божидар Божанов. Вече съм на летището, а министърът не се появява. Вместо него ми носят таблет. Щял да е на лекцията дигитално, за да не харчи пари на данъкоплатеца.

15:00: Излитам. Поръчах си джинджър бред капучино с оризово мляко и стевия. В последния момент ми звъни министърът на културата.

„Господин премиер, вече съм в министерството. Знаете ли на кой етаж ми е кабинетът?“

Затварям и поглеждам към небето. А там хвърчат птички, грее слънцето – досущ като в Харвард преди години…

Снимам и пращам на Асен. А той ми праща снимка от заседания на комисията по разграждане на MAFIQTA в парламента. И коментар: „MAFIQTA трепери от страх“.

А на снимката ясно се вижда строгият и справедлив интерфейс на Стоян Михалев…

…и дотук свършва онова, което бе сведено до моето внимание…

Сега…

Знам, че шегите напоследък не се приемат лесно. Знам, че у нас обществото е твърде разделено, че ни управлява… а и ще ни управлява изумителен микс от можещи и некадърни хора.

От ерудити и обикновени кебапчийски котараци (както някога казваха в старото СДС).

Аз знам едно. Когато спрем да се шегуваме, то това ще означава, че сме загубили всичко.

С това тайният дневник на Кирил Петков приключва. И дано да сте се усмихнали поне веднъж.

Както казваше някой – „ако не е вярно, то поне добре е измислено“.

Венци Мицов/ОffNews.bg

https://www.facebook.com/www.anteni.eu/posts/742683097122343