Австралия в последно време стана известна като една от страните с най-строги мерки срещу неваксинирани граждани.

Връх на репресиите стана недопускането на сръбския тенисист Новак Джокович до турнира Australian Open. Сърбинът бе задържан на влизане в страната, защото не е ваксиниран и защото според австралийските власти не е предоставил основателна медицинска причина за това.

***
Това се превърна в световен въпрос – много народи и лидери по света реагираха, социалните мрежи полудяха.

Безпрецедентно и невиждано в световната история – един от неочакваните ефекти бе обединението на народите от Балканския полуостров, солидарни с големия тенисист.

За Сърбия и сърбите е ясно – те си подкрепят своя човек, както ние подкрепяме от национално чувство хасковлията Григор Димитров и на корта, и в любовта.

Президентът на Сърбия Александър Вучич изказа от името на сръбския народ пълна и безусловна подкрепа на най-добрия тенисист.

Но подобна подкрепа Джоката получи и от албанци, македонци, българи, румънци и всякакви балкански субекти. От буре с барут Балканите се превърнаха в симфоничен оркестър на солидарността.

Българи и македонци се прегърнаха и забравиха различията си по исторически и кръчмар-бабаитски въпроси – в името на Джоката! Македонците като във временно примирие спряха да изнасят историята ни в бурета. Българите в порив на великодушие провидяха в съседите самостоятелен народ със своя млада идентичност и собствен език.

Слави Трифонов изпя от диванчето си песен за храбрия Джоко-Джоко и се раздаде на публиката без остатък – от извивките му дори косата на Джокович малко се накъдри.

Най-хитро и хуманно постъпи Кирил Петков, който обеща на Джокович подкрепа от 75 лв., ако тенисистът направи пълен курс на ваксинация.

„Преди всичко трябва да сме хора, а и здравето е най-важно – подкрепи го Асен Василев. – Въпреки че Новак Джокович не е пенсионер и не е български гражданин, разчетите на бюджета показват, че можем да си позволим този поощрителен жест. Само Джоката да прояви разум!“

Реакции имаше и в много други държави.

Президентът на Франция Еманюел Макрон, който наскоро обяви публично, че иска да побърка от мерки неваксинираните французи, каза, че по принцип  подкрепя всякакви мерки против неваксинирани – но още по-принципно е ядосан на австралийците заради провалената сделка с подводниците, затова и по казуса на Джокович с Австралия взема страната на Джоката.

„Мачкай, Новак, убий ги тия мошеници! Влез им неваксиниран и ги разбий. Тия ме изпържиха с милиарди, ядрени подводници щяха да поръчват, па си питаха диджеридуто и ме изпързаляха. Цяла Франция е с теб, Джока!“ – обяви Макрон от името на страната си.

После се сети, че Франция поема Председателството на Съвета ЕС и може да говори от името на целия Съюз:

„Мачкай, Джока, целият Евросъюз е с тебе!“

***

Неочаквано, чешки литературни кръгове също излязоха с остра декларация срещу Австралия, като извадиха стар разказ на Ярослав Хашек – „Грехът на поп Ондржей“.

В този разказ горкият патер Ондржей, макар че живял изключително праведно през целия си житейски път, бил затворен десетки години в Чистилището, чакайки окончателна задгробна присъда. В крайна сметка патерът е осъден да прекара хиляди години в Чистилището, само защото – въпреки изключително праведния си живот – веднъж писал писмо до брат си в Австралия, а пък Австралия според някои тълкувания принадлежи към антиподите.

Прилагаме вместо заключение на нашето изложение – финала на този прекрасен разказ от чешкия класик и хуморист.

***

(…)

– Свещеникът Ондржей се осъжда на 15 000 години принудителен престой в Чистилището с приспадане на предшестващите 22 години предварително задържане.

Основание.

В своята книга „De retractatione, vel librorum recensione“ (лат. – „За повторно разглеждане, или за цензурното обследване на книгите“), датирана 415 г. след рождението на Христа, учителя на църквата св. Августин провъзгласява вярата в антиподите за ерес. А тъй като Австралия принадлежи към антиподите, то и вярата в съществуването на Австралия е греховно богохулство, което се потвърждава и утежнява чрез изпращане от страна на обвиняемия писмо до брат му към антиподите в Сидни. Като смекчаващи обстоятелства се вземат под внимание абсолютната целомъдреност и чистосърдечното и пълно признание на вината на подсъдимия патер Ондржей пред съда.

– Не плачете – утешаваха осъдения ангелите, – нещо подобно винаги би могло да ви се случи и пред кой да е върховен съд на Земята.

Източник: „Сега“