Някои неща от живота на новата власт през последните десетина дни са дежавю. Формата е леко променена, но по същество са същите. Дежавю спрямо управлението на ГЕРБ, разбира се.

Атанас Мангъров стои до коляното на премиера, въпреки че продължава да твърди, че ковидът е леко грипче. Обсъждат как да се противодейства в здравен аспект на коронавируса. Правителството е създало специален щаб за мерките (пандемичен комитет му е името сега), но без алтернативната „експертиза“ на Мангъров очевидно не може да се мине. Сформира се работна група паралелно на комитета. А успоредно Мангъров продължава да сипе неистини наляво-надясно в публичното пространство. Комитетът е принуден да го опровергава. Основната разлика между преди и сега е, че работната група в стария вариант се казваше „съвет“. Друга разлика – премиер е Кирил Петков, а не Бойко Борисов.

Един от големите недостатъци на правителството на ГЕРБ в борбата с пандемията бе непредвидимостта. Едно се казва, друго става, на третия ден се подготвя обратното, за да се случи четвърто. Непредвидимостта лишаваше хората да планират каквото и да е. Всеки правеше каквото си иска в крайна сметка. Сега е горе-долу същото. Класните стаи са пълни с установени с коронавирус деца и учители, което означава, че уроците би трябвало да са неприсъствени. Оказва се обаче, че

всяко училище само „си преценя“

(многобройни примери от Варна). А какво да кажем за гръмко обявения нов план за борба срещу ковид? Една от целите му уж е да се премахне непоследователността. В момента обаче отделните общини прилагат мерки по старите правила. Защо тогава планът бе представен? Визитна картичка на непоследователността засега е историята със сертификатите, които се издават при наличие на антитела – здравният министър Асена Сербезова и вирусоложката Радка Аргирова обявиха, че е хубаво да се премахнат, понеже били нашенско (разбирай – ганьовско) изобретение. А, всъщност, то може да бъде наречено и кирилпетковско. Най-големият адепт предизборно на изобретението бе именно настоящият премиер. А ако някой си мисли, че това са вътрешнокоалиционни разминавания, уточняваме – Сербезова е от квотата на формацията на Петков „Продължаваме промяната“, а Аргирова му е съветник.

Правителството на ГЕРБ се отличи с едно-единствено нещо по отношение на Македония – не й помогна да се придвижи и сантиметър в посока на ЕС. А членството на Македония в съюза, ясно е, ще бъде факт все някога. Добрият подход изисква интелигентно изчистване на детайлите. Въпреки усиления пиар на място в Скопие

Петков нищо интелигентно не занесе там

Отиде да повтори старите тезиси. В резултат чутовното откъм подготовка посещение завърши с четири фамозни новини. Първата – Македония нямала териториални претенции към България (правилно прочетохте). Втората – в официалния език София вече ще назовава съседката си като Северна Македония, а не Република Северна Македония. Третата – македонският премиер Ковачевски казал да му звънят на личния телефон, ако новият клуб на БТА в Скопие бъде нападнат. Четвъртата – докато Петков и Ковачевски похапвали, българският транспортен министър Николай Събев и македонският му колега договорили самолетна линия. Малка подробност е, че подобна линия вече имаше – започна през 2007 и бе прекратена през 2009  г., защото не е рентабилна. Сега правителството смята да субсидира полетите. Всички тези благи вести бяха съобщени лично от Петков. Ако на някого всичко това му се струва цирк, бърка. Това е голям цирк – непохватна глазура върху твърдата и неотстъпчива в същината си българска позиция.

Като стана дума за Събев, е хубаво да се отбележи едно негово съобщение тия дни в социалните мрежи. „Търся способни хора да анализират данни. За да сме категорични и бързи с реформите. Талантите, добре дошли при нас.“, гласеше дословно то. По-интересен от пунктуацията е фактът, че през 2010 г. Бойко Борисов взе една жена за здравен министър, след като я срещна на магистралата. „Запознахме се на едно кръстовище. Искам да направи реформите“, обясняваше той за Анна-Мария Борисова. Равносметка е, че днес промяната продължава възможно най-съвременно и технологично –

кадри се търсят с обяви в интернет;

не директно на пътя, както домодерно правеше Борисов. Търсят се в името на реформата, която досущ промяната все така си продължава.

Кадрите решават всичко, е прозрял Сталин. Че кадрите на държавна службица решават всичко, го знаеше много добре и Борисов. Очевидно и Кирил Петков е добре информиран, защото в НАП и енергийния сектор тия дни бяха раздадени тлъсти бонуси – за около 38 млн. лв. общо. Щом още в началото на мандата се правят такива неща, значи правителството на Петков ще бие по щедрост Борисов, който ръсеше милионите за бонуси, все едно са негови.

Продължава и порочната традиция имената на съветниците на министрите да са дълбока тайна. Тъй като ролята им при вземането на управленските решения е огромна (те съветват министрите), а и заплатите им се плащат от бюджета, обществото има пълно право да знае кои са и що са членовете на политическите кабинети. Но както и при ГЕРБ, така и настоящото правителство опитва да ги скрие. “Сега“ запита пресслужбата на МС дали най-после тези хора ще бъдат обявени на сайтовете на институциите – отговор не получихме. На друга медия – “Клуб Z“, бе дори обяснено, че биографиите им са лични данни и не могат да се предоставят по реда на Закона за достъп до обществена информация. А нали промяната щеше да носи прозрачност?

Никакви поуки не са извлечени и за отношенията с медиите, ако се съди по скандала, който тези дни сътвори пиарът на ПП Александър Бойчев. Той

се накара в ефир за неправилни мисли и въпроси

на журналистите от Нова Телевизия Виктор Николаев и Мирослава Тодорова. Трябва да се отчете, че тук вече имаме промяна, истинска и неповторима – Борисов наставляваше журналистите с есемеси, а сега го прави някакъв си пиар – при това тъй, че да му се смее цялата държава. Остава да видим дали ще продължи друга практика – да се подкупват медии с пари от бюджета или от еврофондовете.

Ръсенето на щедри обещания, които няма как да се реализират, също не е прекратено. Като се започне от безбройните тунели под Стара планина и мостовете над Дунав и се стигне до мечтата да пътуваме от Силистра до Ню Йорк с един билет.

Казано сериозно – „Промяната“ следва да внимава. Пътят, по който е тръгнала, вече бе изминат от ГЕРБ и е известно, че той води до видими конкретни провали. Той не е славен, а специално за „Промяната“, ако продължава така, може да се окаже и небавен – просто да приключи преждевременно.

Николай Иванов, Сега