Премиерът Кирил Петков, министрите на правосъдието Надежда Йорданова и на културата Атанас Атанасов, както и главният прокурор Иван Гешев ще бъдат изслушани от мониторинговата група към комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент за ситуацията в България.

Първоначално евродепутатите от групата ще изслушат главния прокурор Иван Гешев и заместничката му Даниела Машева. Акцентът на разговорите ще бъде поставен върху ролята на прокуратурата у нас за утвърждаване на върховенството на закона, както и предизвикателствата, които стоят пред страната ни в тази насока, съобщават от прокуратурата.

Липсата на отчетност на главния прокурор е една от основните критики към страната ни в доклада по хоризонталния механизъм за върховенството на закона на Европейската комисия от миналата година.

По отношение на главния прокурор евродепутатите от LIBE изтъкват, че при визитата си в София не са получили актуална информация за няколко общественозначими теми.

Част от въпросите към Иван Гешев ще са свързани с разследваният за т.нар. „Барселонагейт“, както и за т.нар. златни кюлчета – и за двете се твърди, че са с участието на бившия премиер Бойко Борисов. Сред темите е и разследването по аферата „Хемус“ и взаимните обвинения между МВР и прокуратурата по случая. Във фокуса на евродепутатите са и свободата на медиите и действията срещу насилието над журналисти.

Веднага след него евродепутатите от групата ще изслушат премиера Кирил Петков, както и министрите Йорданова и Атанасов.

Брюксел ще поиска от Кирил Петков писмени уверения, че съдебната реформа в България продължава и няма да бъде ограничена само до персонални промени, както и отговор на въпроса „Има ли намеса в разделението на властите?“, съобщава бТВ. Сред въпросите е и такъв за двойното гражданство на Петков по време на мандата му като служебен министър на икономиката.

От LIBE посочват, че че с „голяма тревога“ са проследили публичните коментари на Петков за предстоящи кадрови промени в прокуратурата и КПКОНПИ.

„Искаме писмено уверение, че съдебната реформа в България продължава и няма да се ограничи с персонални промени. В този аспект искаме да разберем Вашата позиция по отношение на продължаващите призиви за оставка на главния прокурор и дали според Вас това не е директно нарушение на принципа на разделение на властите и опит да се влияе политически на независимостта на съдебната система“, пишат евродепутатите.

Евродепутатите искат да знаят още имат ли основание медийните публикации у нас за нежелание на прокуратурата да разследва данните за корупция на най-високо равнище при строителството на автомагистрали. Поставен е и въпросът с фиаското при първоначалната номинация на български делегирани прокурори за Европейската прокуратура – от 10 номинирани, 7 бяха определени като неподходящи.

Министър Йорданова трябва да отговори какво е искала да каже с думите, че прокуратурата може да бъде притисната през бюджета си и как стои това изказване в контекста на разделението на властите. Тя и Петков трябва да отговорят и какви ще са последващите действия след американските санкции по Закона „Магнитски“ и ще има ли разследвания на българска територия.

Министърът на културата ще коментира медийната ситуация у нас, включително по линия на прозрачността на собствеността на средствата за масова информация.

Това е третото заседание на мониторинговата група, в което ще участват представители на български институции.

Министър-председателят ще се срещне също с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, както и с председатели на политическите групи на институцията.

Преди това главният прокурор Иван Гешев се срещна с председателя на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Манфред Вебер, съобщиха от държавното обвинение.

Гешев е изтъкнал водещата роля на прокуратурата в постигнатия от страната напредък по отношение противодействието на организираната престъпност и корупцията, както и за утвърждаване на върховенството на закона и европейските ценности.

Той е подчертал ангажираността на българската прокуратура за отстояване на независимостта на съдебната власт и готовността на структурата за продължаване на реформата в правосъдието, която да осигури защитата на правовия ред и правата на гражданите в страната.