Въпросът е енергиен и общо икономически. Отговорът е – може, но с известни усилия.

България и Русия имат четири типа зависимости. Това коментира във „Фейсбук“ Юлиан Попов.

Внос, износ, индиректни икономически и криминални и зависимости. Важно е криминалните зависимости да се изчегъртат до дъно, за да не пречат на останалото откъсване. Що се отнася до българския износ за Русия, той е много малък и прекратяването му не е особен икономически проблем.

Необятният руски пазар осигурява само 1.5% от износа на България, в който най-голям дял, около 1/4 са медикаменти. Вносът е по-голям и е свързан основно с горивата. България трябва да се откаже от руски горива. Това е и трудно, и лесно.

Ясно, че не може да стане от днес за утре, но може да стане в рамките на 3 години при амбициозна и ясна програма, която да започне веднага и да се адаптира в движение. Основните руски горива са газ и петрол. Колкото и да се говори, че не можем без техния руски внос, всъщност можем.

Газът може отчасти да се диверсифицира, отчасти общото му потребление му да се свие. Същото се отнася до петрола, където централен, и труден, въпрос е какво трябва да направим с бургаската рафинерия.

Първата стъпка там, според мен, трябва да бъде поставянето на рафинерията под специален контрол и отчетност, на основата на които да се изработи и реализира стратегия за дерусификацията на петролните доставки и финансовото участие на Русия в българския енергиен сектор.

И за газа и за петрола енергийната ефективност е критична и постоянно пренебрегвана. Що се отнася до индиректната зависимост на България, тя на пръв поглед не зависи хич от нас. Ако се вгледаме обаче, ще разберем, че основният продукт, който ни трябва и не ни достига в момента е солидарност.

Българското правителство и бизнес би трябвало да анализират веригите на доставки и да започнат да намаляват и сменят търговията с продукти, в които има компоненти с руски произход. България трябва да работи със страните в ЕС, но също и с други страни, може би Турция на първо място, за да намали и елиминира руското участие в потреблението си.

Тук не става дума за сантименталност, русофобия или любов, омраза или признателност към освободителя. Тези мерки са необходими, за да се намали риска за българската икономика и българския потребител. Ще минат години, може и десетилетия, преди за Русия да може да се говори като за страна, която предлага поносим търговски риск.

Който иска да рискува парите си и играе на руската търговска рулетка, нека го прави (напомням за криминалната зависимост). Някои ще загубят много, други може и да спечелят много. Работата на правителството обаче не е да разиграва българските икономически интереси в казиното (като с Турски поток и Белене), а да осигури предвидима и прозрачна среда за българския бизнес и да защити българския гражданин от налудничави своеволия.

Тази работа просто изключва Русия, напълно. Чехов, Достоевски, Чайковски, дори Евтушенко (за Първанов) остават непокътнати.