21.03.2022 | 23:10
Браво! Легендата Пирин Галов впечатли и в Испания! Спечели 328-километров ултрамаратон
Героят разказа за невероятното си постижение, постави си за цел да пробяга Ком-Емине за под 5 дни

Легендарният ни ултрамаратонец Пирин Галов постигна поредно впечатляващо постижение в богатата си кариера. Коравият атлет, който през годините се доказа като истински боец, спечели планинския ултрамаратон в Тарагона, който е най-дългият в Испания – 328 километра! Трасето е с умопомрачителната положителна денивелация от 8700 метра изкачване.

Героят разказа за подвига си в страницата си във „Фейсбук“:

UTTGN by Arch Max или LONG TRAIL TARRACONENSIS е първата испанска ултра на 200 мили /328 км/ с Д+8000 м, която се проведе в периода 9.03.2022-13.03.2022 г. в Тарагона, Испания. 1-во място с време от 49:42:54 часа
Колкото и да е странно, разбрах за нея случайно само месец и нещо преди старта. След LaCorsaDelaBora /януари 2022/ се чудех, къде мога да потичам оново заедно с Лука Папи на нещо по-дълго, защото той ми е летвата, с която меря прогреса си през последните години/. И така докато се чудех ме удари най-накрая модерния вирус и през седмицата, в която ме болеше всичко, като никой друг път в края на януари видях, че следващото голямо състезание в програмата на Лука е UTTGN. Какво повече ми трябваше тогава за да се запиша на ултра с дължина 330 км и Д+8000 м!?! Болен от болест с неизвестни последствия, но също така и непоправим оптимист и мечтател страстно желаещ и обичащ свободата и живота тук и сега 😉 Теглих една майна на болеста, извадих кредитната карта и на бързо платих стартовата такса, самолета и квартирата. Бях сигурен, че ще участвам на ултрата. Вече го желаех от все сърце. Периода за записване беше изтекъл, но организаторите приеха молбата ми, та даже одобриха и Павката, който се върза на номера ми отново и седмица по-късно беше в играта и той. За наш късмет Юли, приятел който от дълги години живее в Испания, като разбра за щурия ни план, каза къде без мен и пое функцията на мениджър, треньор, масажист…..абе за каквото се сетите. Така се сформира малкият ни отбор, като не трябва да забравя и съпругата на Юли – Наталия, която ни глезеше с белоруски специалитети и бе нежната част в компанията.
От няколко години насам ми се струва, че мога да се преборя за призово място на европейска ултра над 200-300 км и все нещо не ми се получаваше. Все някой малък детайл ми убягваше и берях душа обикновенно в първите 150-200 км и накрая възкръсвах и тръгвах на щурм, но нямаше време за нещо повече от класиране сред първите 20-30 човека. И този път, както обикновенно тръгнах с нагласата да се забавлявам и да дам най-доброто, на което съм способен. Разликата, която отчитам сега обаче, се крие в няколко малки но съществени детайла.
На първо място имах съпорт по трасето! В лицето на Юли, а по-късно и на Павката след като той прекрати състезанието на 80 км. Двамата ме обгрижваха на 100% и смея да твърдя, че правеха нещата абсолютно професионално. Нямаше суетня, нямаше излишно лутане и незнание, какво да се прави. Поемаха и ме изпращаха от пунктовете, като болид от Формула 1. Зад всичко това се усещаше и дългата ръка на Наталия Величкова, която Юли тормозеше за съвети. Свързана с нея имахме и комична ситуация. Още ден преди старта Юли ни поглежда с Павката и притеснен като малко дете, обяснява, че няма опит в съпорта на ултрамаратонци та за тази цел се свързал с Наталия за съвет и тя му пратила алгоритъм/протокол как да действа пункт по пункт!!! Няма да ви копирам този ферман, но в него има детайлна информация дори за подправките, с които да са гарнирани храните!!! Наталия Величкова – няма какво да кажа повече за тази голяма жена и треньорка 🥰
На второ място бягах първите 80 км с Павката. Неговото присъствие някак си ми даваше едно спокойствие и усещане все едно току що сме тръгнали. В шеги и закачки не усетих тези първи 80 км. Когато пък той спря, ме обзе чувство за по-голяма отговорност. Вече представянето ни зависеше само от мен и лудите ме подгониха, като в рамките на 20 км успях да стопя преднина от 15-20 мин на мъжаги, които ме бяха тупали здраво предишните години.
На трето място беше храната! – На ултра трябва да се яде по много за да имаш енергия. И аз винаги съм го правил, но явно не по най-правилният начин. Този път благодарение на Юли през 50 км можех да разчитам на храна, която харесвам и предварително бяхме приготвили. До тук нищо ново. Проблема, с който се сблъсквах до момента бе препълването на корема в един момент, невъзможността за ходене по голяма нужда и от тук идваше повръщането, като единствен начин да освободя място за нова храна, но не всеки път можех да се съвзема след, като стигнех до това положение! От миналата година /Коджа Кая/ започнах да експериментирам с комбинация от гелове и нормална храна. Така за UTTGN се получи нещо такова, като хранителен режим за около 50 км – леко разнообразно хапване в пункта /тортиля, яйца, сирене, домати, грозде, кисело плодово млеко, млечно-кисела плодова напитка, кашкавал, филе…на два пъти супа и пица/. За разстоянието между двата пункта разчитах на 1-2 бара Leya, които изяждях рязтваряйки ги с вода в устата си, едно яйце /белтъка/ с две-три кисели краставички и 3-4 гела. За хидратация разчитах изцяло на вода с разтворени в нея таблетки GU. Нямам представа дали е правилно това хранене, но на мен ми даваше всичко от което се нуждая. Успях да ида два пъти по голяма нужда, не ми се спеше /гелчета с кофеин/, през цялото време чувствах краката си леки и корема не ми тежеше.
На четвърто място екипировката – този път успях да предвидя и разпределя по етапи абсолютно точно необходимата ми екипировка. Бягах без щеки първите 80 км и последните 50 км, а през останалот време с Black Diamond Carbon Z имах още два крака, новата придобивка часовника Coros Vertix2 ми даде невероятна сигурност и бързина в ориентирането по трасето без да губя излишно време /50% изразходена батерия за цялото състезание с всички влючени функции и автоматична подсветка/, въпреки дъжда и мъглата през двете нощи в планината и за миг не съм се чувствал дискомфортно със супер леката мембрана на MontBell а някои от основните ми конкуренти прекъснаха състезанието поради хипотермия, челника ми Black Diamond Icon 700, с който цепих мрака и мъглата по 12 часа в денонощието и накрая най-добрата маратонка за мен даваща ми всичко, от което се нуждая Hoka Evo Mafate 2 /смених три чифта/.
Иначе самото състезание се разви нормално без някакви сътресения. Тръгнах с темпо, което ми позволяваше да си лафя с Павката и Клаудиу /румънски ултрамаратонец с трето място на TOR des Glecier и 360 the Challeng/. На 30-тия км Клаудиу изостана и с Павката до 80 км, където спря, изпреварихме още 3-4 бегача, като останаха само 2-ма испанци пред нас Иван и Евгени. Сам в нощта ги подгоних и след 20 км ги настигнах и подминах в движение, като само Иван се закачи за мен и издържа на темпото ми до пункта на 135 км. Там Иван легна да спи а аз само ядох и смених маратонките и съм излезнал около 20 мин преди него от пункта. Започна да ме гони, като успя да намали разликата на 10 мин, но Юли ме предупреди и вдигнах темпото и така се дебнехме около 60 км до километър 200, където Иван се отказа а аз бях започнал да чувствам болка в десния крак /надкосница и прасец/ но новината за неговото спиране ми даде нови сили да се изстрелям без проблем напред. Евгени вече беше на час и половина след мен и до финала му сложих още толкова. В последните километри преди финала Ориол Антоли изпревари Евгени но остана на около 2 часа и 45 мин след мен без да застраши позицията ми, но през цялото време до финалната линия се притеснявах, че всеки момент някой ще изскочи на хоризонта в полето /50 км равнак/ и ще ме схруска за закуска /не се имам за бърз житен бегач/ 😉 и натисках колкото мога за след 300 км. С пейс 6 или около 10 км/ч напъвах към финала въпреки обаждането на Павката по тел. че няма кой да ме стигне и да не се измъчвам толкова, но исках да финиширам и всичко най-накрая да свърши преди да стане нещо и да се изложа баш на края.
Финиш, прегръдки и удовлетвореност от дорбе свършената работа.
Едва няколко дни по-късно осъзнах как съм бягал и с какви мъжаги съм успял да се преборя. Почувствах се в свои води и видях уважението в очите на хора, на които винаги съм се възхищавал.
Следва среща с приятели на Коджа Кая, опит за под 5 дни по Ком-Емине/Август/, TOR des Geants/Септември/ и 360 The Challeng/Ноември/ и каквото друго дойде за удоволствие между другото 😉
Бъдете здрави и не спирайте да мечтаете!

 

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=10220645093824039&id=1436100924

 

оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране