България е страната с може би едни от най-добрите климатични условия за отглеждане на огромни количества плодове и зеленчуци, освен всякакви зърнени култури.  В производството на зърно сме повече от добре-даже се превърнахме в един от лидерите по износ, включително и на семена за посев. В задоволяването със собствена продукция от плодове и зеленчуци нещата обаче не вървят в този възходящ порядък.

На пазара се появява качествена българска продукция предимно сезонно и за нея има дефицит. Площите са недостатъчни и подпомагането на производителите е недостатъчно. Сбъркан е моделът – не може подпомагането за зърно и пипер и домати  да е едно и също, защото разходите за един декар са несъизмеримо различни. Сбърканата селскостопанска политика от няколко години се компенсира отчасти със стихийни плащания по програми deMinimis, но това в никакъв случай не решава проблема защо не се произвежда достатъчно българска продукция от зеленчуци и плодове  за трапезата на българина. Трябва ни трайна и устойчива политика в тази земеделска област, а не проблемите, които възникват да се решават на парче  и  след ежегодни протести.

България вносът на плодове и зеленчуци е около 90% ,според статистка на браншовите асоциации. От МЗХГ обаче опонират:  “По наши проучвания данните не са в такива рамки, но провеждаме паралелно обследване”, коментира зам.-министърът на земеделието Чавдар Маринов. Той припомни, че предстои създаването на регистър на търговците на плодове и зеленчуци, като целта е пълна проследяемост и регулация на вноса.

“Целта не е да забраняваме търговията на плодове и зеленчуци, целта е регулиране, за да знаем какво консумираме. Целим модела, прилаган в Гърция – всеки търговец е запознат, че няма как да отиде свободно на пазара в Солун и да предлага български домати или краставици. Това е вид защита за родното производство на плодове и зеленчуци. Целта е да се търгува при ясни правила и проследимост”, твърди Маринов.

Земеделското министерство има амбициозната идея за “свеж плод”, често прилагана в Европа – набирането на продукта се случва в рамките на 24 часа, след което той се закарва в търговски обект, който е в радиус не повече от 150 км. Така от много години е във Франция, Австрия, много  от германските провинции.

“Така считаме, че ще подкрепим значително българските производители. Би следвало до септември да имаме първоначални резултати по реализирането на тази идея”, твърди Чавдар Маринов.

Припомняме, че за тази идея има опити да си пробие път вече десетина години без особен успех. Без особен успех са и широко рекламираните фермерски пазари. Постоянен фермерски пазар в София на практика няма. Магистралите са на път да унищожат и крайпътните пазари на производители. Правиха се опити такива да се устроят край големите пътни артерии, но без особен успех.