Първи старт от Националния шампионат по скайрънинг ще бъде даден на 1 май в старопланинското село Билка с 14-километровата дистанция на маратон „Коджа кая“.

В четвъртото издание на планинския маратон, провеждащ се в района на Айтоски проход, ще вземат участие почти 550 участници от 10 държави, сред които и едни от най-добрите ни планински бегачи.

На най-тежкото трасе, с дължина 75 километра и денивелация от 4300 метра, в спор за титлата ще се хвърлят имена като Пирин Галов, Калоян Пейчев, настоящия директор на Национален парк „Рила“ Владимир Милушев, Иво Андреев, Николай Дерменджиев, както и двукратният шампион от първите две издания Ивайло Керемедчиев.

На по-късите трасета се открояват и имената на родни атлети от световна величина.

Мария Николова, която на няколко пъти се класира в топ 10 на най-престижния ултрамаратон в света „Обиколката на Монблан“, е избрала да се състезава на 42 км. На същата дистанция ще се състезава и най-популярното име в този спорт в България и атлет от световна величина – Кирил Николов-Дизела. С него ще мери сили и младата надежда Христо Минков.

След контузия на сцената на планинското бягане се завръща и бившата олимпийска състезателка Антония Григорова. Тя ще се пробва да счупи рекорда при жените за най-бързо изкачване на вр. Коджа кая.

В мъжката надпревара по изкачването се очаква да се включат двамата най-бързи в тази дисциплина в страната – Шабан Мустафа и Кирил Николов. По традиция надпреварата се провежда ден преди основните дистанции, а записванията за нея са на място.

На 14-километровото скай трасе с денивелация 1000 метра и отличаващо се с техничен и каменист терен, както и със стръмни спускания и изкачвания, ще се включат почти 170 участници, а най-сериозен претендент за титлата се очертава Александър Спасов.

Същият ден ще се проведе и детската надпревара, в която се очаква да се включат над 100 деца от района и страната.

Планината, макар ниска в тази си част е достатъчно пресечена като терен и е сериозно изпитание дори и за най-добрите планински бегачи. Не случайно маратонът придоби слава на един от най-трудните в страната. В първите три издания 30% от участниците на дългите дистанции не успяваха да достигнат до финала или да влязат в контролните времена.