Практична жена е Кристалина Георгиева. Още преди два месеца се настани на задния вход в Брюксел, за да участва в състезание за постове, на което не бе поканена. Тази седмица се видя, че зад нея се е образувала шумна опашка, докато пред официалния портал на европейските институции бе пусто и скучно.
Повече от 60 години ЕС пише правила как да се държат европейските граждани. Но не измисли правила за порядъчно поведение на европейските лидери. Те показаха най-лошото, което пречи на ЕС да изглежда завършен проект. Пренебрегнаха дори плахата имитация на общоевропейска демокрация, представлявана от избрани в някаква надпревара водещи кандидати от името на политическите семейства, и ги изхвърлиха от играта. Впуснаха се в маратонски пазарлъци, които дори българският премиер Бойко Борисов наричаше само иронично „консултации“. Лицата, посочени за шефове на европейските институции, няма как да бъдат изразители на волята на европейския избирател, защото не са го питали дали ги одобрява. Още от първия ден на новите си постове
те ще надничат в пропастта между еврокрацията и гражданството
и ще се окайват, че за всички беди се търси вина в Брюксел, а успехите се приписват на държавните лидери. Путин и Ердоган сигурно са доволни от показаната европейска демокрация в действие.
Скоро ще започне да ни липсва Жан-Клод Юнкер, който въпреки недостатъците и смешноватите си маниери има самочувствието да седи като равен до държавните и правителствените ръководители, защото знае, че се опира на поне малка обществена легитимност, която не произтича само от тях. Той може да каже, че е участвал в публично състезание да представлява своето политическо семейство и да се пребори с избрани по същия начин съперници от другите политически фамилии. Какво ще каже неговата наследничка от Германия Урсула фон дер Лайен? „Аз бях най-вярна на канцлерката Ангела Меркел, защото единствена се задържах във всичките й четири правителства“. Самата Меркел не гласува за нея, за да спаси авторитета си при явния конфликт на интереси.
Даже „сделката от Осака“, която няколко влиятелни европейски лидери си позволиха да договорят чак в Далечния изток, а не в Европа, имаше остатъци от съобразяване с някаква обществена воля, защото сочеше за председател на ЕК водещия кандидат на социалистите Франс Тимерманс. Изборът му изглеждаше толкова логичен, че Бойко Борисов съвсем сериозно го покани да се спазарят, че няма да го мъчи много с претенции България да стане правова държава.
Лидерите в Европейския съвет не допуснаха честно състезание между водещи кандидати дори в най-демократичната институция на ЕС – Европейския парламент. Излъченият от най-голямото политическо семейство представител Манфред Вебер бе принуден да се свие в старата си роля на председател на парламентарната група на ЕНП. Вместо евродепутатите да бъдат оставени да изберат своя председател съгласно волята си, която им е делегирана от народите, началниците (по израза на ББ) решиха, че са призвани да им посочат за кого да гласуват.
В тази мътна вода и Сергей Станишев изплува
като възможен кандидат, след което всеки европейски гражданин би могъл да каже: „Егати Европарламента!“ При откриването на първото му заседание 29 евроскептични депутати от Великобритания и Полша обърнаха гръб на трибуната, докато звучеше Химнът на Европа (Одата на радостта). Беше грозно и Бойко Борисов ги посъветва да се кандидатират за депутати в Съветския съюз, а не в Европейския съюз. Само че и той, и „колегите“ му не съобразиха, че самите те обърнаха гръб на цяла Европа с недемократичната си церемония за назначаване на европейски шефове.
Почувствал се като на Олимпийски игри, където е важно не да победиш, а да участваш, Борисов реши да издигне и от свое име кандидатура за европейски „началник“ – хърватския премиер Андрей Пленкович, без да се интересува дали някой в България споделя самоинициативата му. По този начин той стана участник в една хазартна игра, която не може да има възпитателна роля в трудното изграждане на европейска демократична общност. Поне да беше защитил някакъв национален интерес, сигурно щеше да има известно оправдание. Но българските имена, зад които застана искрено или престорено – Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев, – едва ли са онези, които биха предизвикали национална гордост. Станахме свидетели освен на европейско, също и на национално шушу-мушу. Така поне разбрахме кой къде се позиционира в близкото обкръжение на Борисов.
Кристалина Георгиева определено не му е любимка, защото е патил от нейния кариеризъм, а освен това тя си има силни началници отвъд океана, които я лансират за разни постове, като го използват за полупроводник на чужда воля. Мария Габриел му лежи на сърцето, защото не си отваря устата, без да изрече похвала за „нашия лидер“. За да й гарантира място в Еврокомисията, той отклони кандидатурата на Кристалина Георгиева за върховен представител на ЕС по външната политика, тъй като в ЕК не може да има двама представители от една и съща държава. Що се отнася до Сергей Станишев, дружбата между двамата е стара и той го подкрепи на драго сърце за шеф на Европарламента, защото е по-приемлив за него от всеки чужденец, който би му натяквал за върховенство на закона. Станишев и Борисов са работещият тандем, който през последните 15 години осигури стабилност на клептокрацията в България.
Ако мераците на Станишев не бяха укротени в последния момент, вероятно щеше да получи високата трибуна, защото сделката в Европейския съвет бе всички да инструктират националните си представители в ЕП да гласуват за кандидата на соцгрупата в интерес на политическия баланс по върховете на европейските институции. Дирижираното гласуване в ЕП не се смята за нещо нередно. От високото Станишев щеше да гледа снизходително България и собствената си партия, които го изхвърлиха от изпълнителната власт, а сетне показаха силно политическо недоверие към него при реденето на листите за европейските избори.
Бойко Борисов видимо е доволен
от завършека на протяжната процедура. Въпреки натрупаната умора той рапортува бодро пред журналисти, че все „приятели“ на България са заели важните постове – новият председател на Европейския съвет Шарл Мишел е „приятел“, Урсула фон дер Лайен е „приятелка“, следващата управителка на Европейската централна банка Кристин Лагард е „приятелка“. Също така „приятели“ са оставащите на своите постове Манфред Вебер и заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс. Сякаш е бил с приятели на карти и пасиансът му е излязъл. Успокоил се е, че не вижда заплаха някой да му извива ръцете и да му спира парите.
Но тъй като никой от номинираните нови началници не бе длъжен да представи програма или дори просто намерения какво смята да прави, може само да се гадае какво предстои. Според принципа да е приятел на всички Борисов само очаква да го оставят на мира, защото при три мандата начело на правителството няма какво друго да желае освен запазване на статуквото. Когато говори за стабилност, означава, че няма интерес България да се промени. За да си остане все същата, трябва да се съчетаят два фактора – вътрешен и външен. Вътрешният е налице, защото европейските избори показаха, че електоратът няма нагласа за промяна. Остана му само да се подсигури отвън. Както изглежда, и там всичко е наред. Което за кой ли път би трябвало да вразуми обществото, че друг няма да му свърши работата.
Светослав Терзиев
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране