Какво да очакваме, след като кабинетът „Петков“ падна – ново правителство в този парламент или нови избори. По темата пред ФАКТИ говори политологът Татяна Буруджиева.

– Г-жо Буруджиева, политическата картина в страната става все по-интересна. Кабинетът падна след вот на недоверие за първи път. Управляващите ли бяха слаби, или опозицията силна?
– Според мен управляващите бяха слаби, защото опозицията изрази не толкова сила, а по-скоро се хвана за момента.

– Предполагам визирате гласуването за освобождаването на Никола Минчев от поста председател на парламента миналата седмица. Там ясно се видя как са разпределени силите…
– То се случи, защото се видяха много ясни слабости в правителството. Видяха се и сериозни индикации за обръщане на трендовете „положително“ и „отрицателно“ отношение към правителството и към работата му. Когато се обръщат трендовете, когато има разместване в електоралната подкрепа, е много логично опозицията да се възползва.

– Нов кабинет в рамките на този парламент колко е вероятен?
– Много е вероятен. И това е така, защото не опозицията предизвика падането на кабинета, а управляващите се свалиха сами. Но това е обичайно. Правителствата падат не защото опозицията ги сваля, то няма и такъв механизъм, а по две причини. Първата е, че губят мнозинство в парламента по някаква причина. Втората е – под натиск от улицата. За мен е много ясен отговорът на въпроса кой е виновен да нямаме правителство. Опозицията със сигурност не се е готвила дългосрочно да поеме властта. В този смисъл допускам да се стигне до ситуация, в която опозицията да подкрепи едно ново правителство още с първия мандат на „Продължаваме промяната“. От една страна „Продължаваме промяната“ декларираха, че са готови да управляват дори с кабинет на малцинството. От друга страна опозицията не иска да се хвърля в ситуацията с кризи. Няма особени проблеми по гласуването на бюджета, а именно през бюджета минава изпълнението на определени политики. След като има единомислие по бюджета, може да се говори и за подкрепа към кабинета, който ще работи с този бюджет. Конфликтът между опозицията и управляващите по темата за бюджета е липсата на устойчивост и постоянната актуализация. Липсва и по-широка рамка, да кажем в рамките на следващите 3 години, за да се види въпросните промени в актуализацията какво носят за следващия период. По същия начин вероятно ще се случи с Македония, по същия начин се случи с оръжието за Украйна. Има много неща, по които опозицията може да подкрепя политиките, които ще предлага бъдещото управление на „Продължаваме промяната“. А и в момента „Продължаваме промяната“ държи тя да поеме отговорност от това, което се случи… Опозицията пък иска „Продължаваме промяната“ да си поеме отговорност. Всички искат едно и също.

– Кабинет без премиер Кирил Петков опция ли е?
– Ако се предложи кабинет без премиер Кирил Петков, очаквам да събере повече подкрепа. Това малко ни връща в ситуацията със СДС. Сега имаме вот на недоверие, който успя за първи път. А може да направим аналогия с вота на доверие, който тогава беше неуспешен, защото СДС предложи отново кабинет с премиер Филип Димитров. Ако тогава СДС бяха предложили нов състав на правителство, вероятно нямаше да се стигне до избори. Ако сега „Продължаваме промяната“ са толкова убедени, че ще спечелят изборите с по-силна парламентарна група, ще искат за премиер Кирил Петков. Ако искат да изпълнят ангажиментите си към избирателите и да провеждат политики, заради които дойдоха на власт, ще предложат друг човек за премиер.

– ГЕРБ връщат мандата, обявиха го официално. Третият мандат е по решение на президента. Какви опции има…
– Никакви опции няма държавният глава. Третият мандат ще означава много слаба конфигурация в парламента. Да се състави какво правителство? Примерно, на националното спасение… Това няма да работи за национални каузи, защото електоралната картина, която ни показват социолозите в момента, е доста променена. Партиите, които трябва да формират националните приоритети, вече не са в подредбата, която отредиха изборите през ноември. Очаквам само „Продължаваме промяната“, като най-голяма партия, да състави правителство на база изводите и оценките, които са си направила за работата до момента. Визирам това как се работи в коалиция и колко е важно да има политическа програма. А не просто да се осланят на общи намерения и да се носи нещо в сърцето. Както и категоричното разбиране, че другите също са важни в политиката. Говоря за връщането към диалога в политиката.

– Виждаме политика на инат, квалифицирана с думи като „мутри“, „брокери“, „мафиоти“ и т.н. Така ли се управлява държава?
– Не можа така да се управлява. От почти всички страни се чу, че другите са мафиоти. Какво трябва да си помисли обикновения гражданин, след като слуша това? Че всички са такива! В политиката е от изключително значение да разбереш, че освен ти, има и други. И този друг има не по-малко значение от теб самия. Само така можем да си обясним съществуването на парламент. Иначе, ако можеше всеки враг да бъде застрелян, това е друго нещо – не е парламентарна република. Колкото по-бързо политиците се освободят от това черно-бяло мислене, характерно за авторитарните управления, колкото по-бързо осъзнаят, че в близкия период от следващите поне 10 години в България ще управлява коалиция, толкова по-добре. Политиците трябва да разберат, че те трябва да решават проблемите на хората. А в момента те решават само собствените си проблеми и емоционални комплекси.