Биоенерготерапевтът Марин Минчев e признат в много държави. Работил е по цял свят – в Швеция, Турция, Франция, Германия и други. Феноменът, родом от Сливен, има дарба не само да „вижда“ енергийните структури на органите и системите в човешкото тяло, но има и способността да влияе на тези енергийните структури и взаимодействието между тях за неутрализиране на причината за здравословните проблеми.

Минчев в момента работи в частна клиника в София. През годините е помагал и на доста спортисти. Най-голямата футболна звезда, която e лекувал, е Златан Ибрахимович. Mарин Минчев от години помага и на бившия голмайстор на Левски и настоящ на Пирин (Благоевград) Станислав Костов.

Лечителят даде любопитно интервю за БЛИЦ TV:

– Срещаме се с Марин Минчев, който е човек с извънземни способности. Бихте ли ни разказали с какво точно се занимавате и как помагате на хората?
– Помагам на хората. Лекувам с енергия, всичко на света е енергия, вибрация и енергия. Господ ми е дал способности да мога да махам мъртвите атоми и да слагам живи, истински, когато човек има травма. При футболистите, например, когатo ги ритнат в крака, има мъртви атоми. Като го ритнат няколко пъти, кръвта не може да стигне до там, и започва да се разпада това място. Идвайки при мен, аз изчиствам мъртвите атоми и слагам нови и в рамките на няколко дни футболистите нямат проблеми и отново могат да ритат топка. Това съм го правил и в Швеция, в Турция също, в големи отбори. В Швеция оправих коляното на Златан Ибрахимович.

– Кога се случи това?
– Преди 6-7 години беше. Ибрахимович дойде при мен, оправих му коляното, после искаше да ми подари една кола, каквато дотогава не бях виждал – „Порше“ с едни големи гуми. Казах му, че не мога да я поддържам тази кола, а и ако се прибера с нея в България – на момента ще я откраднат. В Турция работих с Галатасарай и Фенербахче – с едните до обяд, с другите след обяд. По различно време ги приемах, защото те не могат да се понасят. Освен да лекувам контузиите им, също така ясновидствах. Идваха и за семейни проблеми. Някои футболисти дори са ме питали дали да сменят в отбора и кой клуб да изберат, когато правят трансфер. Ясновидството не е най-важното за мен, по-важно е да мога да лекувам. В духовният аспект гледачеството е най-ниското ниво, а най-високото ниво са хората, които могат да лекуват, след тях са светците. Гордея се с това нещо – че мога да помагам на физическо и на духовно ниво, защото преди всичко е духа, после е физиката.

Професионалният спорт убива физиката на спортистите. Малко и поизостават в ученето, в четенето на книжки, което се вижда на по-късен етап – когато завършат спортната кариера, става мазало.

– Случаят с Ибрахимович е интересен. Той е в напреднала възраст (40-годишен), но въпреки това продължава да играе. Очевидно имате заслуга за спортното му дълголетие и добра форма?
– Да, коляното му излекувах, също така съм му давал съвети по какъв начин да живее – как да спи, как да се храни и да се възстановява. Защото най-важното при професионалните спортисти е начинът на възстановяване. Той е много готин, хубав, чист човек е. Сега не поддържаме контакт. В частната клиника в Швеция, в която работих, идваха хора от цял свят. Повечето много богати и заможни хора. Помагал съм също и на краля на Швеция. Даже в клиниката, в която работя сега в София, повечето мебели са от шведския двор. Те са на по 200-300 години, подарък са ми от краля на Швеция.

– A Ибрахимович отблагодари ли ви се за услугата, след като му отказахте скъпия подарък – „Порше“?
– Да, да, плаща се. Всяко нещо в света се заплаща. Ако не по един начин, то по другия. Живеем в материален свят. Понякога ме питат каква е цената на услугата, но аз не мога да кажа колко струва човешкия живот. Човешкият живот е безценен. Ние сме дошли на този свят само за едно нещо – да се развием. Развиваме се, премахвайки грешките си и учейки се от тях.

– От колко години помагате на хората и колко човека сте върнали от онзи свят?
– Много, много. От 30-40 години вече помагам. Още от дете си го имам като дарба. Знаех кога ще ме изпитват в училище и си подготвях пищов.

– За Ибрахимович разбрахме, а на футболисти на Левски и ЦСКА помагал ли сте?
– Ходил съм и на Панчарево, и в Левски също. Станислав Костов имаше сериозна контузия, помагах му. Той е много добър футболист и най-вече много добър човек, което е първостепенно. С него се сприятелих, когато играеше в Левски, а сега е в Пирин (Благоевград).

– Кое е най-трудното при футболистите – възстановяването ли?
– Те не знаят как да се възстановяват. Нямат истински режим. В Турция, примерно, имат специалист, който им прави хранителен режим, друг пък, който да ги съветва – психолог. Тук ги няма тези неща. Когато човек е притеснен, изгаря повече калории. Като изгаря повече калории – не може да се възстанови, не може да спи. Аз още като видя човека, знам слабите му места. На всеки мога да кажа от какво е болен, щом го видя. Даже вчера докато един ваш колега ме интервюираше по телефона, му казах какви са му болестите, и той се разплака. Човекът се разплака, защото му казах болестите му и кое му е слабото място.

– В коя болница в София работите?
– В частна клиника съм, казва се „Health Master“. Повечето клиенти са чужденци. Работил съм и с борците ни – със състезателите от националния отбор, но в момента не. Миналата година, когато си дойдох за постоянно в България, се обадих на треньора Петър Касабов и му казах, че съм в София. Каза ми, че ако има нещо, ще се обади. Явно нямат нужда от мен, живи и здрави.

– Бил ли сте назначаван в някой спортен клуб?
– Не, аз съм бил в частни клиники и клубовете идват при мен. Не мога да работя за един клуб. Всеки има право да живее добре. Примерно, ако отида в Левски, няма да мога да лекувам другите от ЦСКА, и обратното. Преди няколко години имах предложение от Гриша Ганчев, но отказах.