Всеки, който се занимава поне малко с туризъм или често пътува в чужбина, ще ви каже, че израелските и китайските туристи са най-неприятните.  Те са еднакво нахални, изискващи, шумни и безцеремонни с другите, независимо дали са хотелиери, ресторантьори, обслужващи или туристи.

Преди години Светла Ралева се чудеше как да заличи пораженията върху една от “Косовските къщи”, нанесени от група от Израел. Бяха използвали хавлиените кърпи от банята вместо тоалетна хартия!!!

Тъпакът от Слънчака, който щеше да се пребие, правейки се на каратиста бате Бойко на млади и слаби години, явно не е знаел факта, че тези туристи обичат да провокират, да правят скандали и да се възползват от това. И така му се пада, защото щом си ги приел в хотела, трябва да ги обгрижваш и търпиш до края на престоя им. Нашите тикви от Слънчака това не можаха да го научат за двайсет години и е дошло времето да страдат. Серийната ротация на туристи от различни страни през годините успяваше криво-ляво да напълни хотелите по Черноморието. Помагаха и войни, преврати, арабски пролети и пр., които през годините отслабваха потока туристи към Турция, Египет, Тунис и пр. и го насочваха към нас.

След доста издънки, започнали с убийството на шведски гражданин – кюрд в Несебърска дискотека преди години, цели национални групи туристи се изтеглиха от нашия туристически пазар. Българите, които имат повече или по-малко пари за море,  се умориха от вечните ентеровируси, повръщания и диарии на децата си след началото на юли по нашето море.

Умориха се и от това да ги гледат намусено и враждебно по нашите хотели и ресторанти.

Има, естествено, и образовани, мотивирани и приветливи млади хора, които са завършили туризъм и искат да го практикуват както трябва у нас, но с такива собственици това не е лесно. Българският турист вече откри многобройните предимства на гръцките и турските курорти, които няма да изброявам поради липса на време, и вече нищо не може да го върне по Черноморието.

Политиката на подценяване на българския турист и заменянето му с евтини масови групи чрез туроператорите, си каза думата. Нашата морска туристическа индустрия загуби поне един милион български туристи, които поеха на юг. И вече никакви напъни на Ангелкова, и равните й по тъпотия нейни чиновници, няма да успеят да спасят обречения ни морски туризъм. Единственото, което министърката трябва да прави, е да плаче на шефа си за пари за пречиствателни станции по морето, че лайната вече са го превзели – буквално, но и като собственост обаче.

Единственият шанс е чисто пазарен и минава през фалити, изкупувания от сериозни туристически вериги, преструктуриране, а някъде и събаряне. Персоналът трябва да се обучава и възпитава наново в дух на учтивост, доброжелателност, изпълнителност, като се изтрие, естествено, с принудата на парите типичната ни българска самодостатъчност, надменност, тарикатщина и простащина. Те са характерни преди всичко за собствениците на хотели и ресторанти по морето, които масово се оказаха в ръцете на бивши соцкръчмари, приватизатори – мошеници, дедесари, мутри и откровени престъпници.

Много по веригата надолу – среден и дребен мениджмънт, всякакви служители, до сервитьорите и камериерките, копират дебелашкото им поведение, мечтаейки да се окажат на тяхно място.

Мечтите на обикновените и ужасно зле платени обслужващи не са безпочвени. Те виждат как се разпределят ресурсите и благата в държавата отгоре – надолу и кой ги получава – без заслуги, образование, опит и качества.

Но да не говорим за политика, макар че това, което е наложително за оцеляване на морския ни туризъм предстои и в държавата ни – коренно преструктуриране, минаване на истински пазарни и конкурентни отношения, отваряне на пазара за сериозни чужди капитали.

Иначе ще трябват цели поколения да минат, за да се върнат туристите по Черноморието.

Владимир Дончев, адвокат