Всички знаеха, че Емил Кошлуков ще стане директор на БНТ. Това не беше тайна за абсолютно никого. Заради това и цялото препитване на кандидати пред СЕМ носеше тежкото усещане за политически театър, за някаква димна завеса, която да прикрие предварително взето решение. Вероятно това беше причината повечето заглавия по темата да използват думата „очаквано“. Нямаше никакви изненади и това е лошата новина в целия този маскарад и игра на сенки. СЕМ взе банално и неоригинално решение, което носи много повече негативи, отколкото се виждат на пръв поглед. Дори и само заради това, че промяната в БНТ се отлага за мъгливото бъдеще, защото предизвестеният избор обслужва статуквото, и то по най-отвратителен начин. Трите политически андроиди в СЕМ (София Владимирова, Бетина Жотева и Розита Еленова) подпечатаха това назначение и на практика показаха, че този орган вече е напълно лишен от смисъл, съдържание и визия. Те нанесоха пълен нокаут на здравия разум.

Преди да кажем няколко думи за бъдещето, нека да припомним една ситуация отпреди две години. През 2017 г. също имаше избор за шеф на Националната телевизия. Тогава внезапно се очертаха двама фаворити за поста – безславно натиреният Константин Каменаров и Емил Кошлуков. Тогава концепцията на Кошлуков беше доста интересна. Той се яви като кандидат на промяната, представи се много добре, обещаваше развихрена промяна, но парашутът му не се отвори. В състезанието победи Каменаров. Две години по-късно БНТ е в трагично състояние. Телевизията е натрупала огромен дълг, тя е практически негледаема и е в творческа криза, която е очевидна за всеки, който си е пускал този канал, пък дори и само по случайност. Не смея да твърдя, че изборът Каменаров или Кошлуков е бил избор между доброто и лошото, но когато видяхме крайния резултат, съжалих, че гласуването беше в полза на първия.

Кошлуков обещаваше да бъде нещо различно, нещо по-смислено, кандидат, който няма да се страхува да направи промени и да разтърси застоя и безвремието на „Сан Стефано“. Точно заради това е учудващо и странно къде е изчезнал онзи бунтар от 2017 г.? Защото тези дни всички видяхме някакво друго лице на Кошлуков. Той се яви като явен фаворит на допитването и не разви никаква нова идея или стратегия. Вместо това избра доста странната тактика да бъде прокурор на досегашното ръководство на БНТ, нещо доста екстремно като стратегия, защото той е част от това ръководство, колкото и да се опитва да се прави на страничен зрител на процесите.

Обяви, че БНТ е в „практически фалит“ и обеща вместо развитие да реже предавания и програми, все едно това е някакъв спасителен изход. От думите му разбрахме, че ако бъде избран, моментално ще се раздели с предаването „Стани богат“ (било много скъпо) и със социологията в „Референдум“ (за нея също се плащали луди пари). Ясно е, че нито една спасителна операция не минава без свидни жертви и хирургически интервенции, но пък тази заявления влизат в остро противоречие с друго огласено намерение – да се повишат приходите от реклама. И как точно ще стане това? Като режем най-гледаните формати? Като натикаме в миша дупка всички програми, които могат да привличат зрители? Едното гръмко заявление напълно унищожава другото и дори и само заради подобно противоречие Кошлуков трябваше да бъде порязан от СЕМ. Вместо това Съветът за електронни медии го одобри и инсталира на ветровитото място и не е необходимо човек да е врачка, за да знае, че тепърва предстои голямата жътва на бури и скандали. Бунтовникът влезе в ролята на касапин, защото знаеше, че постът му е сигурен.

Тъжната истина е, че днес от бунтовната и романтична аура на Кошлуков вече нищо не е останало. Той се е превърнал в брутална метафора на безвремието на последните 30 години – революционерът днес вече се превърна в основен кандидат на статуквото. Още през 2017 г. той беше сочен като любимец на Бойко Борисов, но тогава в биографията му имаше един детайл, който можеше да преобърне цялата каруца. Кошлуков просто нямаше необходимия стаж, за да бъде инсталиран на върха на Националната телевизия. Точно тогава в неговата биография се появи любопитната подробност, че в периода 2016-2017 г. е бил програмен директор на телевизия „Алфа“.

Още тогава всички знаеха, че нещо в тази версия не се връзва, защото излизаше, че Кошлуков е бил водещ в една телевизия и програмен директор в друга. Това е невъзможно за постигане като комбинация в българските медийни реалности. Но именно тази лъжа го направи възможен като кандидат за поста и никой не си направи труда да се зарови в темата, да я разнищи докрай, най-малкото да попита някои от журналистите на „Алфа“ дали изобщо са виждали очите на Кошлуков из своята телевизия. Днес тази „дребна“ подробност вече напълно бе премахната от неговата автобиография.

Това напомня на най-мрачните видения на Оруел – редактираме миналото според политическата конюнктура на днешния ден. Нещо повече, ако изборът беше реален, то съставът на СЕМ трябваше да се заинтересува и от друга част от миналото на новия директор и най-вече от това какви задължения има той към КТБ. Нека да припомним – според един доклад на синдиците на банката Кошлуков има невърнат кредит от 50 212 лева по кредитна карта към КТБ. Сумата е издайническа. Тя ясно показва, че новият телевизионен шеф се е ползвал с голямо доверие от хората на Цветан Василев, защото кредитни карти с подобни суми се издават само на доверени хора. Обясненията на Кошлуков, че имал депозити в банката и щял да си плати задълженията, може и да са истина, но те не са обяснение за близките му връзки с ръководството на КТБ. За тях говори и фактът, че неговата фирма „Ноу фрейм медия“ беше основният доставчик на телевизионно съдържание на ТВ7. Както припомни един столичен вестник – същото това дружество след това смени няколко пъти своята собственост, а в крайна сметка фалира, а по закон всеки, който е бил в ръководството на фалирало дружество, няма право в течение на 5 години да участва в управлението на друго. Очевидно обаче за Кошлуков правилата и законите не важат.

Всичко описано обаче ясно показва, че на върха в БНТ се праща не опитен мениджър, не човек с визия, а политически комисар, който може би трябва да заличава следи и да държи телевизията на командно дишане, защото така е най-удобна на управлението. Всички, които са си направили труда да изгледат събеседванията, знаят, че най-добрите презентации направиха Сашо Диков и Сашо Йовков. Двамата са журналисти легенди, хора, които са врели и кипели в занаята и единствено през някого от тях телевизията имаше шанс за различен живот, за изход от блатото на фалита и безидейността. Но пък поради тази причина те носеха ореола на камикадзета, защото беше ясно, че ще бъдат посечени. Между другото – едно от първите решения на Кошлуков като директор беше да обособи специална дирекция „Спорт“, която да се ръководи от Сашо Йовков. Очевидно е, че се опитва да обезвреди един от най-мощните си конкуренти за поста и да го привлече в своя екип. Дано Йовков да не си продаде душата, защото рано или късно той пак ще има своята възможност да се яви като кандидат за директор. Стига да остане нещо за спасяване.

Проблемът в постановката „избор на директор на БНТ“ е в това, че за пореден път на българското общество се демонстрира абсолютното нежелание за промяна. Хората с идеи бяха наритани, а короната попадна у този, който очевидно има намерение единствено да купи още малко време на статуквото на „Сан Стефано“. Тъжното е в това, че БНТ има своето място в сърцата на зрителите. Обществената телевизия може би няма комерсиалните възможности да се бори за лъвския пай от рекламния пазар, но пък държавните пари ѝ дават възможност да бъде много по-мултитематична, по-задълбочена, по-истинска. Да бъде от реална полза на българското общество, което отдавна се дави в чалга, псевдокултура и геополитически провинциализъм. Но за целта се иска човек с нестандартно мислене, смелост и желание да прави земетръси, които да върнат зрителите. Сега обаче публиката получи директор, който ще се прави на Симеон Дянков. Ще се наслаждава на участник в ръководството, което фалира телевизията, който в последния момент си купи сертификат за невинност, въпреки че отпечатъците му са навсякъде по местопрестъплението. В „Тъй рече Заратустра“ Ницше има един прословут и скандален цитат: „Проклет да е този, който полива пустинята“. Ето това е най-гнусното в описваното престъпление – СЕМ поля пустинята и няма как да очакваме от това да се роди нещо друго освен бродене през пясъците без надежда за изход и избавление. Дали самият Кошлуков някой ден ще осъзнае това?