Цветан Цветанов отдавна не е вътрешен министър, уж излезе и от политиката заради скандала със съмнително евтиния апартамент. Още дълго обаче ще плащаме обезщетения за акциите под неговото ръководство. А те бяха много. Започваха шумно, а после тихо угасваха.Преди дни Върховният касационен съд сложи точката на поредно дело за вреди – за случая, станал известен като „бебето от фризера“. 40 хил. лв. е обезщетението за Д-р Михаил Милатович от Горна Оряховица, който бе сред лекарите, които през зимата на 2010 г. бяха посочени от прокуратурата и Цветанов като убийци на новородено. Три години по-късно разследването за смъртта на бебето беше прекратено с мотива, че няма престъпление. Въпреки показното им задържане на лекарите не бяха повдигнати обвинения. Те обаче бяха заклеймени като убийци от най-високата трибуна в държавата. На 3 декември 2010 г. вътрешният министър Цветан Цветанов изчете в парламента разговорите им, записани със специални разузнавателни средства по друго дело – за престъпление по служба.

Факт, записаният разговор е ужасен. Циничен и груб. И трудно може да се оправдае с това, че лекарите по принцип така си говорят, когато са насаме, за да изпускат парата. Прокуратурата и МВР обаче би трябвало да разследват случая, без да изнасят записите. Най-малкото защото това е жестоко отношение към родилката и близките ѝ. И нямат добавена стойност за обществото, освен че предизвикаха напрежение.

Много показателно е и как се стига до прочитането на СРС-тата от парламентарната трибуна. На 3 декември зам. окръжният прокурор на Велико Търново е поискал от министъра да бъде премахнато нивото на класификация с гриф „поверително“ на информацията, събрана със СРС. Мотивът на обвинителя е „да бъде запозната българската общественост с част от доказателствата по разследването, имайки предвид нагнетяването на негативни настроения срещу дейността на МВР и на прокуратурата“ по повод разследването за смъртта на бебето. Министърът на вътрешните работи незабавно е премахнал нивото на класификация. А прокурорът веднага е издал постановление, с което разрешава на министъра да разгласи тази информация. Същия ден прокуратурата дава брифинг по темата, а Цветанов чете записите.

„Още преди провеждане на сериозни следствени действия, без наличие на специализирана медицинска експертиза, представители на прокуратурата публично са обявили, че новородено бебе е било убито от лекари в болницата. Разговорът между лекарите е бил записан със специални разузнавателни средства, разрешени по друго досъдебно производство. Гражданският съд няма право и задължение да преценява доколко използването им и публичното им разгласяване е в съответствие с разпоредбата на Закона за СРС, но публичното им огласяване по неприключило наказателно производство определено е противоправно поведение“ от гледна точка на непозволеното увреждане. Това пише в решението на Софийския апелативен съд, който на втора инстанция разгледа делото на д-р Милатович срещу прокуратурата.

Обезщетението, което държавното обвинение трябва да плати за „бебето от фризера“, е

за сметка на данъкоплатците. Не на прокурорите,

дали апетитните подробности по време на брифинга, нито на Цветанов, който изчете разговорите в парламента. Съдиите подчертават, че разгласяването на информацията за разследването не е част от незаконното обвинение, за което прокуратурата носи отговорност. Медийната кампания на прокуратурата обаче е довела до допълнителна негативна реакция сред хора, които при други обстоятелства не биха узнали за воденото разследване и не биха направили връзка между д-р Милатович и разследването.

Да беше само това дело, да кажем, че е било неволна грешка. Проблемът е, че по времето на Цветанов това беше стил, който и досега си има последователи в прокуратурата. Зрелищните акции на Цветан Цветанов вече струват на данъкоплатците над 1.6 млн. лв. При това носят и международна „слава“, тъй като част от тях са присъдени по дела в Страсбург.

Един от емблематичните случаи на произвол е акция „Медузите“ от март 2010 г. Заради нея България беше осъдена да плати 40 000 евро за морални щети на семейството на Борислав Гуцанов и 4000 евро за адвокатски разноски. Съдът в Страсбург прие, че срещу Гуцанови са извършени седем нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Най-тежкото от тях е по чл. 3, който забранява изтезанията и нехуманното отношение. При акция „Медузите“ маскирани служители на ГДБОП разбиха преди зазоряване входната врата и нахлуха с автомати в дома на Гуцанов във Варна, като паникьосаха семейството му, включително двете му дъщери на 5 и 7 г. Мотивът бе, че като председател на градския съвет Гуцанов е прокарал неизгодна сделка за стари автобуси и трябвало да бъде арестуван внезапно, за да не укрие документи. Делото впоследствие бе прекратено, тъй като не беше доказано престъпление. В решението на Страсбург Цветанов беше посочен пряко като нарушител на конвенцията.

Операцията е била зле планирана,

силовото нахлуване на полицаите е било неоправдано, а травматизирането на децата и майка им е било напълно недопустимо, прие съдът.

Друг обвиняем по същото дело – Даниел Славов, също осъди държавата в Страсбург за 40 хил. евро. При него ситуацията бе сходна – нахлуване в къщата, обиски и арести пред очите на малки деца, следствени действия през целия ден. Особеното в неговия случай е, че е арестуван два пъти. Веднъж от групата за задържане и втори път, за да бъде заснет арестът от оператора на МВР. За първия арест маскираните служители нахлуват в дома му в 6 ч. сутринта. Задържат го пред очите на двете му дъщери, които започват да плачат. Извеждат го навън с белезници и го оставят да чака. След около час и половина пристига и операторът. Тогава арестът е повторен. Това повторение се приема от съдиите в Страсбург като „фрапиращо“. Акцията в дома му, както и арестът на Гуцанов са направени без предварително разрешение на съда, макар че разследването е от поне пет месеца и полицията и прокуратурата са имали достатъчно време, за да го поискат и получат.

Третият човек, получил обезщетение заради тази акция, е тогавашната счетоводителка на варненското общинско дружество Яна Кръстева. Оплакванията ѝ са сходни, само присъдените пари са по-малко – 3000 евро за неимуществени вреди и 1500 евро за съдебни разноски.

Друг христоматиен пример от времето на Цветанов е делото „Октопод“ срещу бившата барета Алексей Петров. И заради него се стигна до осъждане на държавата за 9000 евро поради изказванията на Цветанов и на тогавашния градски прокурор Николай Кокинов.

Заради акция „Октопод“ Страсбург присъжда още общо 100 хил. евро обезщетения и на Антон Петров, както и на Йордан и Пламен Стоянови, известни като Дамбовците.

И една фирма осъди прокуратурата да ѝ плати над 800 хил. лв. обезщетение, тъй като бизнесът ѝ е сринат заради иззета документация и компютри, държани от разследващите с години по акция „Октопод“. Разследващите твърдяха, че дружеството е част от схема за изпиране на пари, а обиските бяха във връзка с разследването за икономически престъпления, което така и не стигна до съда.

През 2016 г. гражданското сдружение „Боец“ подаде до прокуратурата сигнал срещу Цветанов и служителите на МВР, участвали във въпросните акции, заради множеството осъдителни решения срещу държавата в Страсбург. Няколко месеца по-късно прокуратурата излезе с решение по този сигнал – няма данни Цветанов или някой от МВР да е извършил престъпление. „От извършената задълбочена проверка не се установиха данни за престъпни деяния. Независимо от осъдителните решения по отношение на Република България по повод нарушенията на Европейската конвенция за правата на човека сами по себе си и единствено не са основание за заключение, че е извършен конкретен състав на престъпление по НК“, отговори прокуратурата.

Цветанов продължава да стои на своето – правоохранителната система под неговото ръководство е работела чудесно, жертвите на престъпления му били благодарни, а той си извлякъл поука, че не трябва да говори, преди да има окончателни присъди. Само че тази поука на Цветанов е за сметка на данъкоплатците. На него само апартаментите му са евтини. Акциите му са скъпи.