Разследващи органи по делата за престъпления, извършени от главния прокурор, са от състава на МВР и на Агенция „Митници“. Това е записано в проекта за промени в НПК, от „Демократична България“ в първия ден от работата на 48-ото Народно събрание. Промените са фокусирани основно върху специалната уредба за разследване на главния прокурор. По проекта като правосъден министър в кабинета „Петков“ работи Надежда Йорданова, която сега като депутат се е подписала под него. Изобщо не е ясно обаче дали такъв проект би събрал мнозинство в парламента. В 47-ото НС ГЕРБ и ДПС яростно бранеха статуквото в прокуратурата, няма индикации, че нещо от това се е променило в този парламент, пише „Сега“.

Промените на ДБ предвиждат, че при наличие на законен повод за разследване срещу главния прокурор се уведомява Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Преписката се разпределя на случаен принцип измежду съдиите с върховен ранг. Съдията, на когото се падне преписката, се назначава за прокурор от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Съдията може да е прокурор в продължение на 2 години. Ако разследването срещу главния прокурор не приключи в този срок, се избира нов съдия. Ако се открият данни за дисциплинарно производство срещу главния прокурор, магистратът, който го разследва, праща информацията на министъра на правосъдието.

Делата срещу главния прокурор се разглеждат на първа инстанция от Софийския градски съд, гласи още проектът.

Всички тези правила важат и когато се разследва зам.-главен прокурор.

В проекта има и друго ключово предложение – журналистите да имат право на достъп до прокурорските постановления за отказ да се образува разследване, а също и тези за спиране и прекратяване на производството. Сега обичайно тази информация остава в тайна и прокуратурата рядко съобщава с какви мотиви е отказала да разследва някакво деяние, или пък защо е спряла вече образувано разследване. Прокурорът ще трябва да се произнесе по молбата за публичност на акта си в рамките на 7 дни. Той ще може да откаже само ако има класифицирана информация, или се засяга трето лице, което изрично не е съгласно информацията да бъде предоставена. Ако обаче общественият интерес надделява, несъгласието на третото лице няма да има значение. В случай, че прокурорът откаже да предостави постановленията си, журналистът ще имат право да обжалват пред съда.

Едновременно

Междувременно служебният правосъден министър Крум Зарков съобщи, че вчера Венецианската комисия е обсъдила два законопроекта – за създаването на механизъм за разследване на главния прокурор и възможността за съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. А вторият – ролята на Инспектората към ВСС при определянето и спазването на етични стандарти в поведението на съдии и прокурори.

„И двата законопроекта са част от ангажиментите на България по Плана за устойчивост и развитие – като този за главния прокурор идва и в отговор на осъдително решение, постановено срещу България от Европейския съд по правата на човека в далечната вече 2009“, пише Зарков във Фейсбук, явно визирайки делото „Колеви срещу България“. Зарков обяснява, че предстои министерството да публикува проекта за обществено обсъждане. Но и че същият проект е внесен „в Народното събрание от „Демократична България“ –  така както от „Продължаваме промяната“ побързаха да внесат техен антикорупционен закон, от „Възраждане“ – техни промени в Закона за съдебната власт, а от ГЕРБ – промени в Наказателния кодекс. И т.н.“.

„Ние от Министерството на правосъдието ще представим своите решения и становища по всички предложения –  така че да предпазим от риска бързането да се отрази на качеството на законодателната дейност. Вярвам, че е възможно всички да работим едновременно срочно и разумно. Ние поне така ще процедираме“, пише още министърът.

Промени и в други закони

С преходните и заключителните разпоредби на предложените от ДБ промени в НПК ще се ревизират и други закони. Като например в Закона за съдебната власт ще се запише, че за членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет парламентът няма да може да избира прокурори.

Главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища вече ще се избират с 13, а не със 17 гласа гласа „за“ от 25-членния съвет, като за избора на шефовете на съдилищата ще трябва мнозинство от членовете на съвета, избрани пряко от съдиите, т.е. прокурорите няма да може да решават за тях.

Всяка година главният прокурор ще внася в парламента доклад за работата по корупционните престъпления, който ще трябва да включва информация и анализ за движението на разследванията.

В Закона за отговорността на държавата се регламентира възможност за търсене на обезщетение, когато прокурорът е разгласил данни от разследване и така е погазил презумпцията за невинност.

Източник: „Сега“