Възобновяването на проекта „Южен поток“ е възможно, но проблемът е, че сериозността на България, като партньор, предизвиква големи съмнения. Това е мнението на директора на руския Институт за национална енергетика Сергей Правосудов, цитирано от агенция „Рамблер“.

Експертът обяснява, че тук става въпрос за трето разклонение към „Турски поток“, пише „Фокус“ в препечатка от материала на руската агенция. Както обяснява „Рамблер“, работата е в това, че „Газпром“ е решил да завърши газопровода от компресорната станция „Починки“, намираща се в Нижегородска област, до компресорна станция „Русская“ в Краснодарския край. Това е голям проект, включващ изграждането на тръба с обща дължина 1 625 км и първоначално проектирана за газопровода „Южен поток“.

„Южен поток“, както е известно, бе отменен от България през есента на 2014 г., поради украинската криза и посещението на американските сенатори, водени от Джон Маккейн, който в крайна сметка поиска ултимативно от София да се откаже от проекта с Русия. В резултат на това се появи „Турски поток“, който на практика представлява полу-версията на „Южен поток“ с единствената разлика, че обемът на газа от втората линия ще влезе в ЕС не директно, а през Турция.

Сегашните нужди на „Турски поток“ се покриват от сегашните газопреносни съоръжения на „Газпром“ в Русия, така че веднага след това решение се заговори за това дали руската компания планира да се върне към „Южен поток“. „Теоретично, всичко това е възможно, но сега никой не може да каже доколко е реално. При това, всички помним, че политическото ръководство на България се е обръщало многократно към Русия по повод този проект“, заключва Правосудов.

Както отбелязва медията, „с президента на Русия Владимир Путин се срещнаха както президентът на България Румен Радев, така и премиерът на страната Бойко Борисов, т.е. представители на двете главни политически партии, които са в конфликт една с друга, но и двете се застъпват за „Южен поток“.

„В България всички разбират много добре, че за развитието на националната икономика им е необходим транзит на руски газ – като минимум под формата на второто разклонение на „Турски поток“, а в най-добрия случай под формата на директно влизане на руски газ на територията на България. Всички говорят за това, че в рамките на нашия южен експортен газопровод може да бъде построено и трето разклонение, което да получи името „Южен поток“.

Но не е ясно дали „Южен поток“ е необходим в съвременна Европа“. „От друга страна, не бива да забравяме това, че към днешна дата вече са построени мощностите на „Северен поток 2“ и от тук възниква въпросът – а нужно ли е въобще трето разклонение на „Южен поток“ и ще бъде ли тя запълнена изцяло с газ“, констатира Правосудов.

Според експерта стабилният недостиг на газ в Европейския съюз през зимата може да бъде стимул за положително решение, поради което в зимния период обикновено Москва увеличава транзита на руски газ до европейските държави през територията на Украйна. „Ето защо, ако разполагаме с днешните показатели, не можем да се откажем напълно от украинския транзит, дори ако и двете разклонения на „Турски поток“ и магистралния газопровод „Северен поток 2“ бъдат реализирани“, обобщава Правосудов.

„Рамблер“ отбелязва, че „не трябва да се забравя, че украинската газотранспортна мрежа трябва да се модернизира, което изисква огромни пари, с които Украйна просто не разполага. Нещо повече, новите газотранспортни проекти на Русия означават качествено снижаване на транзита през територията на Украйна, а това ще доведе и до бърза деградация на газотранспортните мощности в тази страна. В резултат след 5-10 години Украйна може порсто да е неспособна да транспортира големи обеми руски газ през своята територия, а това вече е голям риск и затова може да се получи ситуация, в която търсенето на руски газ в ЕС да се увеличи“.

„От друга страна, с българите има много проблеми – например, те трябва да построят газотранспортния участък до границата със Сърбия, но те първо намериха една строителна фирма, след това друга, започнаха дела, а реализацията на проекта стои на място. По този начин се повтаря историята с „Южен поток“, където те първо не правеха нищо, след това оттеглиха разрешението си за проекта. Затова в този въпрос България е специфичен партньор и трябва да изчакаме пълната реализация на „Турски поток“, заключва Правосудов.
„И когато те направят интерконектор до Сърбия и свършат всички останали работи, които са необходими за доставката на руски газ от Турция, а не от Украйна, тогава действително може да започне разговор за перспективите пред „Южен поток“, коментира руската агенция.

„Също така трябва да припомним изявленията на ръководството на „Газпром“ и на Министерството на енергетиката на Руската федерация, че изграждането на „Южен поток“ е възможно само ако руската страна получи твърди гаранции от европейските власти.

Важен фактор е и обстоятелството, че четирите тръби на „Южен поток“ бяха планирани в съвсем друга епоха, когато „Газпром“ и повечето енергийни експерти на стария континент разчитаха на ръста на потреблението в европейската икономика“, отбелязва още „Рамблер“.

„Европейците водят противоречива политика. От една страна те казват, че въглеводородите не им харесват и че им трябва колкото може повече възобновяема енергия, а от друга твъррдят, че трябва да закрият ТЕЦ и АЕЦ. И в резултат се получава така, че просто ще бъде невъзможно да оцелеят само с възобновяемата енергия“, констатира Правосудов. „Просто заради това, че възобновяемата енергетика е нестабилна, при всички случаи те ще се нуждаят от руски газ“, заключва агенция Рамблер.