Националната статистика прeдстави нови социално-икономически данни от Преброяване 2021, съобщи БНТ.

Безработните в България са 287 хиляди души. Най-висок е коефициентът на безработица във Видин – 20,1 на сто, а най-нисък в столицата – 4,6%. Безработните мъже са повече от безработните жени – 54,4 срещу 45,6%. Колкото до образователната структура на населението има и добри, и лоши новини – расте броят на хората с висше и средно образование, но в същото време 25 хиляди деца не ходят на училище.

Всеки четвърти българин вече е висшист, показва Преброяване 2021. В сравнение с преди десет години броят на хората с висше образование се увеличил с 5,9 на сто.

„Тенденцията да има все повече висшисти продължава много дълго време, например още 60-те години делът на висшистите в България е бил само около 3%. Винаги високото образование е положителна тенденция“, заяви доц. Атанас Атанасов, председател на НСИ.

От Синдикат „Висше образование“, който използва данни на Евростат, казват, че процентът на висшистите е дори по-голям – близо 34. Разликата е заради различните методики. Преброяването отчита хората от 7 години нагоре, а Евростат – завършилите младежи от 25 до 34 години. Но която и цифра да се вземе, България изостава от програмата 2021- 2030 на Европейския съюз.

„По тази програма Европа вече е на 45% изискване на завършилите от 25 до 34 години хора. България, както виждате тук, изостава и има какво да направи, за да догони в тази посока. Това е изискване не само за нас, а и за всички страни членки на ЕС“, каза проф. Лиляна Вълчева, председател на Синдикат „Висше образование“, КНСБ.

Професор Вълчева казва още, че държави като Люксембург, Ирландия, Кипър, Нидерландия имат вече по 45% висшисти. И още според Преброяването:

Жените с висше образование са повече от мъжете – 29 срещу 21%. Най-много висшисти има в София, най-малко в Кърджали. Като цяло се увеличават българите с висше и средно образование за сметка на тези с основно и начално. Въпреки добрите тенденции, има близо 42 хиляди българи, които никога не са ходили на училище.

Може би най-стряскащата цифра от преброяването, свързана с образователния ни статус е, че почти 25 хиляди български деца в задължителна училищна възраст изобщо не посещават училище.

По-задълбоченият поглед показва, че най-голям е процентът на хората с начално и по-ниско образование в Сливен – 20,4 на сто. Следват Кърджали и Силистра. С 5% Сливен е начело и по брой на неграмотното население. Повечето неграмотни са жени.

Отиваме в Сливен, за да потърсим причината градът да е на дъното на образователната таблица.

В училище „Братя Миладинови“ в квартал „Надежда“ обясняват, че тя се крие в ниския социален статус на семействата, в майчиния език, различен от българския и още.

„Ранните бракове, които са характерни за етноса, големият миграционен поток, пътувания към Западна Европа, връщане и отново пътуване и това също пречи на постигане на добри резултати на учениците“, каза Митко Митев, директор на ОУ „Братя Миладинови“, Сливен.

„Почти ходят. Елате сутрин, гледайте на пешеходна пътека колко деца отиват на училище“, казва Петър Асенов.