В ход е последният опит за съставяне на парламентарно мнозинство, което да излъчи редовно правителство – ако този опит не успее, пътят пред зимните избори през 2023 г. ще бъде широко открит.

Два фактора са на терена. Първият – никоя политическа сила не гори от желание да отиде веднага на избори, както казва Ивайло Мирчев /ДБ/. Може би без “Възраждане”, която си е наумила, че ще расте като Пирин планина – точно както преди година ИТН бе обхванат от такива нездрави идеи. Вторият фактор е ясен отдавна – всички партии имат все още огромен брой бариери, които им пречат да влязат в коалиция.

И така:

ГЕРБ е готов на всичко и с всеки, 

без “Възраждане”. През последната седмица ГЕРБ рязко отвори вратата си с надеждата, че някой ще се излъже да влезе през нея. Корнелия Нинова вече е наричана от герберката Деси Атанасова ”държавник“, който прави ”разумни избори“. „По някои от темите сме съмишленици”, казват герберите днес за президента Румен Радев.

Служебното правителство на Радев също дава знак, че подкрепя компромисите с ГЕРБ. “Ако сега не се създаде правителство, това може да не се случи и след 10 години”, реди говорителят на служебния кабинет Антон Кутев.

Това на практика означава, че след гласуването за Вежди Рашидов в парламента БСП и “Български възход” са не само допустими, но и желани партньори за ГЕРБ.

В момента обаче ГЕРБ съсредоточава усилията си да приласкае неприласканите десни – ПП и ДБ. Или поне половината от тях. Ключовото искане на ГЕРБ във финалните преговори е:

“да се разберем преди първия мандат”

Условието не е толкова категорично, колкото изглежда – ГЕРБ допуска правителство не с първия, свой мандат, просто иска договорката да бъде постигната рано, бързо. “Склонен съм на всичко, което ще донесе спокойствие на българите”, категоричен е Борисов. Склонен е дори и той да не е премиер, все едно някой би преговарял с него за това. Склонен е дори да обсъжда кандидатура на Асен Василев от ПП за премиер. Някои казват, че ГЕРБ е готова да жертва и главния прокурор Иван Гешев, но това все още не е потвърдено. На практика партия ГЕРБ е готова на широк кръг компромиси, стига да е основен играч в следващия редовен кабинет.

На пръв поглед – като че ли ГЕРБ чука на отворена врата. ПП декларира, че няма нищо против да се разбере с ГЕРБ, просто иска да няма правителство с първия мандат и договорката да бъде постигната на лидерско ниво, на разговори директно с Борисов. Нищо странно няма и в това – както казва Деси Атанасова: “ГЕРБ е Борисов и Борисов е ГЕРБ”, нормално е да се говори директно с този, който решава, а не с посредници като Росен Плевнелиев, с извинение.

ПП като че ли също търси компромис –

бившите управляващи вече не искат оставката на председателя на НС Вежди Рашидов. Заявлението на ПП пред президента: “Няма да обсъждаме въпроса за властта с ГЕРБ-СДС”, не е в дисонанс с темата за компромиса – ПП е готова да говори с ГЕРБ, но не за власт на ГЕРБ, т.е. дебатът е единствено за власт, в която ГЕРБ не доминира.

Ако това са добри новини, които говорят за реална възможност за съставяне на правителство, те свършват дотук. Борисов не вярва, че разговорите ще достигнат до успешен финал – хем е готов за преговори с ПП, хем подозира, че ПП иска тази среща колкото да се скарат публично и да отрече възможността за широка коалиция.

Добрите новини свършват бързо и заради друго – на практика никой не говори за съставяне на нормално, редовно правителство –

всички говорят за временно правителство,

куц кон с ограничени пълномощия. ГЕРБ иска още сега при евентуални преговори с десните да бъде определен срокът на годност на бъдещия кабинет. Борисов казва: “Можем да излезем и да кажем – не се харесваме изобщо, компромис – 6 месеца, до май. Правим го, на 1 май правителството дава оставка – или на 1 юни, или – ако работи добре, нека стои”.

Второ, на практика никой не говори за нормално правителство, което може да решава всички въпроси. Не, Борисов иска да се разберат с ПП “кои закони веднага ще се направят”. ПП иска долу-горе същото – предлага да се видят с Борисов, за да му кажат кои закони биха подкрепили и кои – не. Общо взето, и ГЕРБ, и ПП говорят за 15-16 приоритета и толкоз.

Някак си встрани от цялата приповдигната атмосфера стои само “Демократична България“. ”Не може да е на всяка цена, срещу принципите ни“, казва Ивайло Мирчев. ДБ са против първия мандат на ГЕРБ – по това имат категоричната позиция. Те са ”за“ правителство с втория мандат – на ПП, но само ако ПП ”подходят адекватно и разумно”. Напоследък ДБ поизясни позицията си и за третия мандат – те са “против“ правителство с третия мандат. Свързват ”Български възход“ с бизнесмена Христо Ковачки и заявяват категорично: ”Различията ни с БСП вече са много дълбоки“ – т.е. няма шанс ДБ да подкрепи партиите, които се спрягат като мандатоносители в края на рулетката.

И така – ГЕРБ и ДПС (103 депутати) са готови за широка коалиция, готови са и за големи компромиси. На тях не им стига коалиция с 12 депутати от ”Български възход“, а “Възраждане“ е тотално изключена от всички сметки.

И тук идва магията, която добрият преговарящ Бойко Борисов

трябва да покаже дали все още владее. Все пак той бе премиер 12 г., без да има постоянно мнозинство зад себе си. Цялото обществено внимание бързо бе насочено към това дали ГЕРБ ще се разбере с “Продължаваме промяната“. Всички се питат дали Бойко ще завърти поредния номер на десните, дали ДБ ще кандиса. Вадят се точки за преговори, уточнява се мястото, където ще се видят лидерите, и т.н.
А в същото време тайно и полека Борисов може да договори съставянето на правителство с един човек, който вече влезе в “хартиената коалиция” – Корнелия Нинова. ПП иска увеличение на пенсиите с 20%, Борисов вече вдига на 30%. ПП иска минимална заплата от 860 лв, Борисов е готов за 900 лв. Чие ухо галят тези цифри? На Нинова. На „държавника, който прави разумни избори“… Докато дясната ръка на Борисов е осветена от прожекторите, лявата може в тъмното да постигне бърза взятка.

ГЕРБ, ДПС и БСП биха имали 128 депутати. „Статуквото“ може да върне хартиените бюлетини, може да се разбере за еврото, за Украйна, може да направи своя съдебна реформа и да включи дори Гешев в цената.

Петьо Цеков/“Сега“