„За сблъсъка с агресията и грубостта трудно се говори. Питат ме приятели, журналисти, журналисти-приятели защо мълча. „Изчезвай“ гърми в съзнанието ми вече втора седмица. Издрасканото с ярост „изчезвай“ заличава сякаш надеждата, че сме си научили уроците по толерантност, по демокрация, по заедност“. Toва написа в профила си във „Фейсбук“ Велислава Кръстева.

Тя се обръща към Александър Морфов с въпроса „кой си ти, самопровъзгласил се за борец срещу една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И после да се опитваш да размениш местата на жертва и насилник“.

Още от публикацията на Кръстева:

“Изчезвай” гърми в съзнанието ми вече втора седмица.
Случилото се с мен обиколи социалните медии и медиите въобще. Както за всичко у нас, всеки си има мнение. И това й е хубавото на демокрацията. На същата тази, дето й отбелязахме 33 години тези дни. Тези, с по-дългата историческа памет си спомняме онези дни, онези площади, онези надежди. Със смесени чувства.
Защото издрасканото с ярост “изчезвай” заличава сякаш надеждата, че сме си научили уроците по толерантност, по демокрация, по заедност.
“Изчезвай”
Печелила съм битки и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но винаги в открит бой. Очи в очи.
В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски” къртят и дращят в малките часове на нощта. С правописни грешки.
И с огромната претенция за някаква своя малка правдица.
Че кой си ти, самопровъзгласил се за борец срещу една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И после да се опитваш да размениш местата на жертва и насилник.
И защо?
Кой си ти, който организираш публичен линч? Извършваш опит за гражданско убийство? Някакво средновековно аутодафе? Клеймиш и се гавриш с някого, с когото просто не си съгласен, не го приемаш, и искаш да го изчезнеш!?
За да получиш какво, което още не си получил? За да изчегърташ демоните си в мое лице? За да доведеш до органическа несъвместимост този иначе чудесен екип?
За да унизиш, накърниш, за да унищожиш. Ако това е житейска философия, много жалко.
…”среднощен бунтар” – не. Насилник.
Трудно се говори за насилието, но аз ще продължа още малко тук. За останалото си има съответното място и, слава Богу, ред и закон.
Не, не се чувствам ОК. Никак даже.
Но, тъй като ми е гласувано доверие от човека, заради когото поех тази задача, няма да отстъпя. Няма да се счупя.
Заради децата си, които се тревожат и близките, които ме обичат такава, каквато съм. Извинете за всичко това, което се случва.
Заради всички жени, които ме подкрепиха и приемат всичко това с огромна тревога. Коя ще е следващата?
Заради всички колеги и приятели журналисти, артисти и режисьори, прекрасният ни екип в НТ и топлото им отношение, заради всички, които ми се обадиха с подкрепата си. Всички, всички.
И заради тези, които се упражняват неуморно върху името ми в тези две седмици. Прости им, Господи, те не знаят какво правят. Защото днес съм аз, а утре?“