В началото на 2020 г. Васил Божков бе детрониран зрелищно като хазартен бос №1 в България. По-късно, вече като беглец в Дубай, той разказа за отношенията си с тогавашната управляваща „shaika“, на която твърди, че плащал огромни рушвети, преди да го нарочат за „отстрел“. Скоро ще станат три години, откакто Божков официално е „извън играта“. Самата игра обаче продължава на пълни обороти, но с нови главни действащи лица.

„Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели“, обобщи мъдро преди години класикът Христо Стоичков, който днес е едно от новите лица на хазартната мания, наред с Горан Брегович, Димитър Рачков, Азис и Геро, Иван и Андрей, Димо Алексиев, Александър Сано, Мартин Камбуров, Яна Маринова, Фики Стораро, Криско, Теодора Джехверович, Ивайло Чочев, Николай Михайлов, Николета Лозанова, Валери Божинов и други популярни звезди от областта на спорта, музиката, актьорството, които, по схемата със Захари Бахаров в миналото, денонощно убеждават от екрана какъв достъпен лукс и удоволствие са хазартните залози.

И разбира се, доходоносни. Макар и не толкова за феновете на хазарта, колкото за неговите собственици, които действително се къпят в море от пари, видно от финансовите отчети на легалните хазартни фирми в Търговския регистър. Доколкото са публикувани, разбира се.

Въпросните бизнесмени все още не са достигнали размаха и мащаба на Васил Божков, но е въпрос на време да го направят, ако не срещнат някакви препятствия. Бизнесът е в правото си да гони колкото може по-големи печалби, но задача на държавата и нейните институции е да създаде правила и регулации, които да облагодетелстват на първо място обществения интерес. И тук не става въпрос само за ясни закони и нормативи, които да не могат да бъдат заобиколени, а и доколко е редно безогледно стимулиране на хазартни зависимости сред хората, особено в най-бедната и болна държава в ЕС, където синдикати и популистки партии непрекъснато пледират за повишаване на социални плащания, за индексиране на доходи, раздаване на компенсации и пр.

За милиардите, които българите изсипват в залози всяка година, в момента има сравнително ожесточена конкуренция. Главни действащи лица са бивши конкуренти на Божков с минало в хазарта, но и някои изгряващи звезди, които опитват да се качат на „въртележката“. Международните играчи засега са на втори план.

На прага на нов бум

Оборотите в хазарта все още са по-ниски от тези в ерата „Божков“ – с около 30%, но има тенденция към покачване, особено в сегмента „онлайн хазарт“ и при игралните зали, смята Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

За това, което предстои в сектора, може да се съди по статистиката на НАП от декември тази година, според която през 2022 г. лицензираните сайтове за залози са се увеличили от 6 на 16, което е ръст от над 160%. В същото време спрените хазартни платформи заради липсата на лиценз са над 130.

Докато Божков въртеше необезпокояван бизнеса си и се срещаше с премира Бойко Борисов, оборотите на фирмите му дълго време бяха неизвестни. По-късно обаче лотариите доброволно показаха отчетите си и така стана ясно, че в първите пет години от функционирането си – от 2014 г. до 2018 г. включително, двете основни частни лотарийни фирми – „Ню Геймс“ и „Националната лотария“ (без „Еврофутбол“), са реализирали общ оборот от 3.7 млрд. лв., като изплатените печалби за този период са били около 2.7 млрд. лв. В едни от най-силните години на предишната лотомания – 2017 г. и 2018 г., годишните обороти са достигали 1 – 1.5 млрд. лв.

За да анализира оборотите в хазарта, Тихомир Безлов от ЦИД ползва базата-данни „Орбис“ (система за финансово-икономическа информация на „Стандард енд Пуърс“).

„Разгледах продажбите (оборотите) на хазартните оператори, които са в България, и прави впечатление, че има значим спад спрямо 2018 г. Но трябва да имате предвид, че данните в „Орбис“ са като цяло са по-ниски от тези в българския Търговски регистър. Например в миналото финансовите отчети на г-н Божков показваха оборот над 1.5 млрд. лв. годишно, а в „Орбис“ излизат около 900 млн. лв. През 2017 – 2018 г. сумарно дружествата на Божков правеха около 50% от пазара, който тогава беше оценен на около 3 – 3.2 млрд. лв., което на практика се оказва, че не е вярно, защото той е правил значително по-голям оборот. Сега това, което изглежда като сметка, е, че пазарът е около 2 млрд. лв., като в тези 2 млрд. лв. не се включва Efbet, които са регистрирани в Малта“, коментира анализаторът.

Преразпределен ли е бизнесът на Божков?

Според Тихомир Безлов именно онлайн залаганията са в основата на конфликта, прераснал във война с участието на държавата, между Васил Божков и бившите му съдружници семейство Найденови, довел до закриването на бизнеса на едната страна и до разцвета на бизнеса на другата.

„Причината бе именно битката за Efbet – онлайн залаганията. Те започнаха да растат още през 2015 – 2016 г. – в момента, в който стана възможно през приложенията на телефоните да се залага в реално време, например по време на мачовете“, коментира Безлов.

По думите му обаче не може да се изведе тезата, че бизнесът на Божков е преразпределен между други играчи, защото лотарийните игри и онлайн залаганията са насочени към много различни групи потребители.

„Тези, които търкаха талончета, бяха пенсионерите и социално слабите – до 30% от населението го правеха, докато онлайн залозите са главно през телефони и през мрежата, тоест те са насочени към по-младото поколение. В момента има огромна конкурениця. Това, че няма един участник на пазара и има сериозна конкуренция, води до много реклама и качва залаганията“, допълва анализаторът.

Кои са новите играчи в хазарта?

Хазартният пазар у нас има няколко подсектора. Пазарът на лотариите от 2020 г. насам е държавен монопол. Свиването на рекламата и ограничаването на продажбата на билетите извън супермаркети и бензиностанции фактически прекратиха лотоманията, която бе заляла страната преди това. В бъдеще има опасност тя отново да се засили, след като тази година депутатите разрешиха на спортния тотализатор да разшири мрежата си от пунктове в ж. п. гари, автогари, базари, тържища, но е сигурно, че докато е в ръцете на държавата, няма как дори да се доближи до предишните мащаби.

Друга ниша е хазартният туризъм, който според Тихомир Безлов е по-скоро от полза за държавата. Той е ограничен предимно в курортите и в няколко луксозни казина в големите градове.

Добър бизнес се прави и с производството на игрално оборудване и на игрален софтуер, голяма част от което отива за износ и също е полезен за икономиката. Там от години България има силни фирми като „Си Ти Гейминг“ (бившата „Казино технологии“) и „Евро Геймс Технолоджи“.

Големият проблем за обществото са другите две ниши – разрастващият се онлайн хазарт и завареният проблем с епидемията от игрални зали по села, паланки и в най-оживените места из кварталите на София и другите големи градове.

Efbet – фирмата на семейство Найденови (бившите партньори, а после конкуренти на Васил Божков), в момента е смятана за най-мощния играч на пазара на игрите на щастието у нас. Компанията, чрез която оперира марката Efbet, е „Бробет Лимитед“, регистрирана в Малта. Тя има три хазартни лиценза, като последният е издаден на 15 ноември тази година.

Цветомир (вляво) и Боян Найденови, Efbet. Снимка: Интернет страница на Efbet

„Историята ни започва през 1990 г, когато открихме първото си казино. Кръстихме го „Колумбия“, а основатели са Стефан Найденов и неговите синове Боян и Цветомир. Тридесет години по-късно все още притежаваме игралната зала, но вече с името Efbet. В момента ние сме най-голямата верига за онлайн залози и казина в България“, пише на сайта на Efbet. Едноименната онлайн платформа за залози стартира през 2011 г. „Освен интересите към онлайн технологиите и спорта, ние сме ориентирани и към наземните обекти. В днешни дни Efbet управлява над 40 игрални зали, спортни барове и фен корнери в България“, казват още от компанията.

От 2018 г. тя е и на румънския пазар с платформа за онлайн залози, както и с 6 наземни обекта, включващи игрални зали и спортни барове. През 2020 г. стъпи и на три нови европейски пазара – Сърбия, Испания и Италия.

Поради факта, че фирмата не е регистрирана в България, а в Малта, тя не представя официални отчети в Търговския регистър. Нейните обороти и платените данъци и такси в България са неизвестни.

Тихомир Безлов от ЦИД обяснява, че е разгледал най-актуалния малтийски отчет на Efbet, който е за 2020 г., и според него оборотът на дружеството „Бробет Лимитид“ е 236 млн. долара. Трябва обаче да се има предвид, че 2020 г. беше слаба година за хазарта заради пандемията, а общата сума най-вероятно включва и постъпленията на Efbet от външните ѝ пазари.

Winbet е другият голям играч в онлайн и наземния хазарт у нас. Действителни собственици на компанията според Търговския регистър до 25 ноември 2022 г. са били Данаил Илиев и Георги Папазки, но на тази дата те са заличени. Папазки, който е и вицепрезидент на Българската федерация по олимпийско таекуондо, е представен като собственик на Winbet и на сайта на компанията. Георги Папазки е брат на Валтер Папазки, който според спортни сайтове е бил забелязван на стадион „Българска армия“ и според медийни публикации има отношение към букмейкъра. Миналата година Winbet стана генерален спонсор на ЦСКА.

През 2006 г. Валтер Папазки, за когото се предполага, че в миналото е бил част от групировката СИК, бе осъден на 10 години затвор за подбудителство на убийството през 1996 г. на неговия конкурент Валентин Алексиев – Лисицата, като през 2009 г. присъдата бе потвърдена. За убийството бе осъден и Георги Георгиев – Културиста. Според Закона за хазарта в управителните органи или като акционери на хазартни оператори не се допускат лица, които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер.

Официалният отчет на Winbet, публикуван в Търговския регистър в края на ноември, отчита огромен ръст на нетните приходи от продажби през 2021 г. – 138% до 183 млн. лв. През кризисната 2020 г. те са били в размер на 76.8 млн. лв., а през 2019 г. – едва 23 млн. лв.

Собственикът на Winbet Георги Папазки (вдясно) с президента на Българската федерация по олимпийско таекуондо Слави Бинев. Снимка: Българска федерация по олимпийско таекуондо

С името на Валтер Папазки е свързвана и компанията за производство на хазартно оборудване „Евро Геймс Технолоджи“, която последно публикува годишен финансов отчет през май тази година. Той се отнася за 2018 г. и посочва, че приходите от дейността на дружеството тогава са били в размер на 323 млн. лв., а печалбата е завидна – 157 млн. лв. Компанията има 14 дъщерни дружества в Унгария, Румъния, Грузия, Украйна, Сърбия, Македония, Испания, Колумбия, Перу, Мексико, Италия и Северна Америка.

Представител на фамилията Папазки стои и зад друг сравнително нов сайт за залози – Inbet.com. Собственик на „Инбет Онлайн“ е „Инбет Груп“, където съдружник през друга фирма е 25-годишният Александър Валтер Папазки.

Palms Bet също е в топ 3 на най-големите в бранша у нас. Това е марката на компанията „Телематик Интерактив България“ АД. Като неин мажоритарен акционер се представя друго от известните имена в българската хазартна индустрия – основателят на производителя на игрално оборудване „Си Ти Гейминг“ (бившата „Казино технологии“) Мило Борисов.

Според отчета на „Телематик“ за 2021 г. нетните приходи от залози на компанията са 76 млн. лв., а печалбата – малко над 20 млн. лв. Брутните приходи са 282 млн. лв. (ръст от 220% спрямо 2019 г.), но 206 млн. лв. от тях според отчета са върнати на играчите под формата на печалби.

Мажоритарният акционер в Palms Bet Мило Борисов

Съвсем наскоро Palms Bet обяви намерението си да се листне на Франкфуртската фондова борса през следващата година, след като тази година излезе на българския фондов пазар. От документи в Търговския регистър се вижда, че през компанията South Cape Investments Limited Palmsbet има сайт за залагания в Кения, а се опитва да стъпи и на пазара в Перу.

В България Palms Bet има наземни обекти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Кърджали, Велико Търново и Велинград. Palms Bet държи най-големия казино комплекс на Балканите – Palms Merkur Royale Casino (разположен на 5000 кв. м.) в Гранд Хотел „Милениум“.

Бетинг порталът под марката Sesame се държи от „Сезам онлайн“ – компания, свързана с холдинга „Ем Ви Еф Холдинг“, управляван от Даниел Лечев, брат на служебния министър на спорта Весела Лечева.

Весела Лечева, Снимка: БГНЕС

Именно Лечев управлява хазартния бизнес на семейството, наследен от простреляния в главата през 2007 г. съпруг на Лечева – Манол Велев, който почина тази година след 15 години в кома. Счита се, че покушението срещу Велев е организирано от известен негов конкурент.

Последният финансов отчет на холдинга е за 2018 г., когато са отчетени 74 млн. лв. приходи и 29 млн. лв. печалба.

Даниел Лечев има и активи в туризма и хотелиерството. Според бургаски медии той държи местния хотел „България“. Смята се, че семейството на спортния министър контролира и къмпинга „Порто Елеа“ на Халкидики в Гърция, известен като „къмпинга на Весела Лечева“. Към днешна дата към къмпинга има и вилно селище с 10 вили, 20 мoбилни ĸъщи, тpи aпapтaмeнтa и чeтиpи двoйни cтaи в хотел – бивш мeтox, построен през XVIII век. В него в миналото са живели монасите от Зографския манастир, а днес той е преобразуван в уютен хотел.

AlphaWin e домейн на компанията „Алфабет Гейминг“, управлявана от 36-годишния бизнесмен Любомир Захаринов, който нашумя в публичното пространство с връзката си с поп-фолк певицата Анелия. Той е син на известната бивша данъчна шефка и съветник в ДАНС в миналото Димитрина Захаринова.

Любомир Захаринов със звездата Анелия

Преди много години Захаринова беше директор на НАП-София, но бе уволнена от тогавашната шефка Мария Мургина по неизвестни причини и на фона на „лична неприязън“ между двете.

Впоследствие експертката бе назначена за съветник в ДАНС в кабинета на Петко Сертов по времето, когато друг съветник беше Алексей Петров. По-късно именно ДАНС отне допуска до класифицирана информация на Мургина, с което тя бе свалена от поста директор на НАП.

В свое интервю през 2009 г. Алексей Петров коментира, че не е вярно, че атаката срещу Мургина е дошла от Захаринова, като уточни, че „Димитрина е експерт от високо ниво“, а този въпрос „вулгарно принизява нейната работа в ДАНС“. В последните над 10 години Захаринова е одитор, а двамата ѝ сина са успешни бизнесмени.

36-годишният Любомир Захаринов е завършил университет в Нидерландия – Breda University of Applied Sciences. Той е управляващ съдружник в инвестиционния холдинг Z Corporation. Създава веригата игрални зали за хазартни игри AlphaBET и наскоро – лицензирания онлайн оператор Alphawin.bg. В миналото Любомир Захаринов е участвал в управлението на неправителствената организация сдружение „Младежки център – Изгрев“ заедно със сина на Ахмед Доган – Демир.

По-малкият брат на Захаринов – 34-годишният Марио, също е успешен бизнесмен. Той стои зад фирмата „Зет Естейт“, построила новия ритейл парк на Ямбол, както и ритейл парковете „Билла Парк“ в Костинброд, отворил врати през 2018, и „Първомай парк“. Марио Захаринов взе за жена топ модела Бориса Тютюнджиева.

Домейнът „8888.bg“, приличащ на закрития сайт на лотариите 7777.bg, е регистриран от компанията „Топ Бет“ ООД на съдружниците Румен Чандъров и Николай Николов. Бизнесменът Румен Чандъров е известен с това, че е собственик на футболен клуб „Септември“. През 2020 г. кабинетът на Бойко Борисов придвижи негов проект за модернизиране на запустелия стадион „Септември“ в столичния квартал „Красна поляна“.

Румен Чандъров

Извън футбола Чандъров има успешен хотелиерски бизнес чрез веригата хотели „ДИТ“ (DIT), която развива заедно с брат си Ваклин. Той разполага с три хотела на първа линия на Слънчев бряг – Majestic Beach Resort (404 стаи), Evrika beach (633 стаи) и бутиковият хотел Orpheus (25 стаи). Управлява и ваканционното селище „Съни Бийч Хилс“ в курорта Слънчев бряг, което се простира на над 200 декара. Извън България компанията на Чандъров започна да строи първия български хотел в Доминикана. Карибският проект се реализира в курорта Пунта Кана на брега на океана. Инвестицията се оценява на 160 млн. долара.

„Топ Бет“ е сравнително нов играч на пазара и все още няма публикуван годишен финансов отчет в Търговския регистър.

Betano е домейн на малтийската компания Kaizen Gaming International Ltd. Неин собственик е гръцкият бизнесмен Георгиос Даскалакис. Той е човекът, който пуска гръцкият сайт за онлайн залози Stoiximan, а по-късно създава бранда Betano. Последният се разпростира в немалко страни от Европа и света, сред които Бразилия, Чили, Германия, Португалия, Кипър. У нас онлайн платформата получава лиценз от НАП в края 2021 година, но бързо става популярна.

Bet365 е световно известна хазартна компания със седалище във Великобритания. Тя е една от водещите световни играчи в областта на хазарта с милиони клиенти в почти двеста страни. В България лицензът е издаден на името на дружеството „Хилсайд (Ню Медия Малта) Пи Ел Си“, също регистрирано в Малта и освободено от задължението да подава финансови отчети в България. Компанията е разработила специален портал за разумно залагане, чрез който играчът може да се самоограничава, ако осъзнае, че е хазартно зависим.

Платените в бюджета данъци и такси би трябвало да са сред малкото положителни за обществото ефекти от съществуването на хазарта.

Националната агенция за приходите, която по закон е натоварена с контрола върху сектора, не публикува официален отчет за събраните данъци и такси от хазарта, а изпълнителният ѝ директор Борис Михайлов не успя да предостави данните на кръгла маса, организирана от СЕМ по темата на 13 декември. Пресцентърът на данъчната агенция също не даде числата по запитване на Mediapool, поради което в момента те са заявени писмено до Михайлов по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Самият хазартен бранш обаче обяви статистика в края на ноември. „На 240 млн. лева възлизат приходите, генерирани от игралния сектор в държавния бюджет до 30 септември тази година. През 2021 г. постъпленията от игралната индустрия бяха в размер на 241 млн. лв., което е с 25% повече от 2020 г.“, съобщи Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Асоциацията на игралната индустрия в България. По думите му се наблюдава трайна тенденция на значителен ръст в онлайн сегмента.

Бюджетните постъпления от данъци и такси от хазартния сектор през бурната 2019 г. – последната от съществуването на лотариите на Божков, са били 309 млн. лв., а през 2020 г., когато лотариите спряха да работят, приходите са намалели с едва 52 млн. лв. (около 20%) до 257 млн. лв., сочат данни на Министерството на финансите, обявени в началото на 2021 г. От това може да се направи изводът, че държавният бюджет почти не е пострадал от закриването на лотариите. Един от най-големите платци на такси в хазарта си остава държавният спортен тотализатор, който е внесъл в хазната 25 млн. лв. през 2019 г. и 36 млн. лв. през 2020 г.

Въпреки огромния ръст на оборотите в онлайн хазарта, досега НАП не е съобщавала, че секторът е рисков или приоритетен от гледна точка на контролните ѝ действия.

А повод за това има, защото онлайн хазартът е с най-непрозрачната база на облагане в сравнение с всички останали видове хазарт.

Независимо от данъчния скандал с лотариите на Божков, тяхната база за облагане беше напълно прозрачна – 15% върху направените залози, тоест върху цената на билетите за търкане, които бяха ценни книжа.

Въпреки това се оказа, че фирмите най-официално са плащали намалена такса – гаф на Министерството на финансите, който е бил лесен за разкриване, но излезе наяве с 5 години закъснение, когато държавата най-сетне се сети да си търси 700 млн. лв. неплатени хазартни такси като повод да се разправи с Божков.

Облагането на игралните зали също е сравнително ясно и не създава особени рискове, защото данъкът се дължи на база на броя и вида на игралните съоръжения, всяко от които трябва да е лицензирано.

При онлайн залозите обаче дължимата такса е 20% върху „разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби“. Така базата за облагане не са залозите, събирани на входа, а това, което се получава, когато от тях се извадят печалбите на участниците. Тоест, каква такса ще се плати, в голяма степен зависи от това какви печалби накрая отчита операторът.

На теория въпросните печалби трябва да са обективна величина, неподлежаща на манипулации. Причината е, че легалните оператори в България по закон подават в реално време към сървър на НАП данни за игралните сесии, направения залог от всеки участник, както и всяка изплатена печалба. Централната компютърна система на хазартния оператор трябва да осигурява онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на НАП, като всяка нова версия на използвания софтуер се вписва в регистър. Как обаче цялата тази система за регистрация на оборотите в онлайн хазарта работи на практика, никога не е отчитано пред обществото. Нито пък НАП е оповестявала специални проверки на този сегмент от бизнеса.

По отношение облагането на онлайн хазарта у нас има значение това, че значителна част от пазара е легален и че хазартните такси се дължат в България, независимо че фирмата може да е регистрирана в Малта. Причината е, че таксата се дължи за поддържане на хазартния лиценз, а той се издава от НАП.

Според Тихомир Безлов има спешна нужда не само от ограничаване на рекламата – например след 22 часа вечер, но и на достъпа до хазарт.

„Не трябва да се позволява хазартът да достигне такива мащаби, каквито беше достигнал през 2018 г. и 2019 г. Най-големият проблем е, че покрай политическото безвремие отново започна едно диво надиграване и хората си завземат терен“, смята Безлов.

Неговата теза е, че не бива да се стига до пълна забрана на хазарта, защото това ще отведе сектора „на черно“. В същото време обаче е крайно неприемлива и сегашната епидемия от игрални зали, тъй като хазартът причинява една от най-тежките зависимости, сравнима със зависимостта от хероин и метаамфетамини.

Според Безлов има много държави, които са забранили хазарта в центровете на големите градове. „Има зали само в курортните селища или в определени изостанали райони. Не им позволяват да се разполагат навсякъде. Не е нормално във всяко градче, където няма и аптека, да има игрална зала. А в София хазартните оператори са заели улиците с най-голям човекопоток“, коментира Безлов.

Исторически погледнато, опит за ограничаване на хазартната епидемия у нас вече бе правен веднъж през 2020 г., но претърпя пълен крах. След като закри лотариите на Божков с предложени от него законодателни промени в началото на 2020 г., през юни същата година тогавашният лидер на НФСБ Валери Симеонов внесе в парламента и проект за силно ограничаване на игралните зали в страната. Тогава той предложи забрана на залите и казината извън курортите, 5-звездните хотели и граничните зони.

Тази идея обаче не срещна подкрепата на тогавашни управляващи от ГЕРБ и между първо и второ четене тя се изроди в „по-мек“ вариант, който обаче предвиждаше драстично завишаване на сумите за внесен капитал и направени инвестиции от хазартните оператори – съответно до 3 млн. лв. капитал за казино и 1 млн. лв. за игрална зала.

„Тези промени са мафиотски“, реагираха тогава браншовите организации, които организираха невиждан до този момент протест на хазартния бизнес пред Народното събрание. Според протестиращите целта на текстовете е била да се осигури монопол на пазара за едри играчи. В крайна сметка при второто четене сумите бяха намалени наполовина, въпросът приключи, а хазартната епидемия продължи да набира скорост необезпокоявано.

Италия през 2018 г. забрани пряката и непряката реклама на хазарт, а също и спонсорството от страна на компании, занимаващи се с игри на щастието. Тогава вицепремиерът и лидер на популисткото движение „Пет звезди“ Луиджи ди Майо успя да изпълни заканата си да забрани рекламата на хазарт.

С цел по-добра защита на потребителите и ефективно противодействие на хазартните игри всички видове реклами, свързани с хазарт и залагания, предлагащи парични печалби, публикувани директно или индиректно по какъвто и да е начин (включително на спортно, културно или артистично събитие, телевизионно или радиопредаване, печатен вестник или всяка друга печатна публикация, билбордове или интернет) бяха забранени веднага, а малко по-късно – от 1 януари 2019 г., това се случи и с всички спонсорства на събития, дейности, програми, продукти и услуги в тази област.

Изключение бе направено единствено за държавната лотария.

При нарушение на разпоредбите бяха предвидени солидни глоби – до 5% от стойността на спонсорството или рекламния договор. Санкциите са както за хазартните оператори, така и за медиите, които разпространяват рекламите, или за спортните клубове, които промотират хазарта срещу спонсорство.

„Нашата компания работи в над 100 държави и познавам добре регулацията на хазарта. Примерът с Италия е най-лошият пример, който може да се даде. Това е възможно най-лобисткият закон“, коментира на 13 декември 2022 г. на кръгла маса, организирана от СЕМ, Владимир Доков от Българската гейминг асоциация, който е и изпълнителен директор на „Евро Геймс Технолоджи“. Той обясни, че забраната е осъществена, след като преди това големите хазартни сайтове са натрупали аудитория. Така спирането на рекламата реално е повлияло негативно върху малките сайтове и е ограничило конкуренцията, защото те са били лишени от възможността да се популяризират и да наберат аудитория.

След краха на частните лотарии от 2021 г. насам рекламата на хазарт преживява не просто ренесанс, но чупи всякакви рекорди. Агресивното и денонощно заливане на аудиторията със съобщения за залагания до такава степен раздразни обществеността, че реакцията изглежда неизбежна.

Куп неправителствени организации и обикновени граждани призовават за спиране на рекламата на хазарт, а обещанието на бранша да се саморегулира, като изключи рекламата от ТВ ефира между 5 и 18 ч. и премахне от него съобщенията за наградния фонд, не успокои никого.

Според критиците дори евентуална забрана до 22 ч. – нещо, което едва ли би било прието леко от сектора, не би била достатъчна мярка за защита на психичното здраве на аудиторията и особено на децата.

Екип на Mediapool