Излъчването на филма „Ботев“ в най-гледаното време по БНТ1 на 2 януари предизвика бурни реакции. „Вече е ясно кой уби Ботев – Максим Генчев“, е статус във Фейсбук на журналистката и писателка Веселина Седларска.

Ето още няколко оценки, част от тях на хора, свързани с киното: „Ботев“ е подигравка с Ботев и българското кино“, „Несъстоятелно. Бездарно. Не може да се гледа“, „Аферим на този шашкънин пак“, „Бездарността е проблем, субсидираната бездарност е голям проблем, бездарното експлоатиране на светини е престъпление!“, „За такъв филм… и сто тояги на голо са малко.“

Едва ли мнозина са проявили търпението да изгледат пълните два часа и двайсет минути на читалищната самодейност, която режисьорът Максим Генчев предлага. Но социалните мрежи продължиха да врят и кипят – и днес над 5500 души във „Фейсбук“ обсъждат „Ботев“, сочат статистиките в мрежата.
Народното недоволство е само върхът на айсберга – по-важните 7/8, които се крият под водата, са:

1. Защо обществената телевизия излъчва тази бездарна имитация на кино в праймтайм?

2. Защо обществената телевизия финансира проектите на Максим Генчев?

3. Разглеждан ли е „Ботев“ от художествена комисия и ако да, в какъв състав?

За разлика от предишния филм на режисьора – „Дякон Левски“, който бе създаден изцяло с частно финансиране, в „Ботев“ БНТ е продуцентски партньор. Генчев започва филма отново като независим проект, с краудфъндинг кампания и с подкрепата на Община Калофер, но в крайна сметка получава и помощ от БНТ. До момента не сме успели да получим отговор от телевизията на зададените по-горе въпроси, както и каква сума от бюджета на БНТ е инвестирана в този „шедьовър“ на патриотичното изкуство.

Според Правилника за реда и условията на продуциране и копродуциране на филми в БНТ, кандидатите за бюджетни средства трябва да отговарят на редица изисквания и да предложат проектите си на конкурсни сесии по каналния ред. В една точка от Правилника обаче се казва, че „(4) Филмови проекти, свързани с национални прояви, чествания на събития и бележити дейци и отразяване на значими обществени и социални процеси, могат да бъдат одобрени за финансиране без да са кандидатствали на конкурсна сесия. Решение за това се взема от Управителния съвет на БНТ по предложение на Генералния директор, въз основа на становище на дирекция „ТВФ Студия „Екран”, по ред определен в чл. 73, ал. 3 от Раздел ІІ Специфични правила за реализация на копродукции.“

Остава загадка дали „Ботев“ е подкрепен по лично предложение на генералния директор Емил Кошлуков, но има и по-лоша новина – през септември 2022 г. следващият исторически проект на Максим Генчев – „1349“, кандидатства на редовна сесия редом с още 65 проекта за сериали, игрално, документално и късометражно кино и спечели субсидия от 285 000 лева без ДДС. Неговата кандидатура в раздела за „Пълнометражен игрален филм – с времетраене 85 минути, без предварително зададена тема и жанрова насоченост“, получи най-високия брой точки на сесията – 83,29 т. и ще бъде подкрепена със солидна сума от джоба на данъкоплатците – независимо че „качеството“ на продукцията му отдавна е печално известно! На същата сесия бе проявен и по-добър естетически вкус от комисията и в други категории са финансирани още проекти на Стефан Командарев, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Павел Веснаков, Валери Милев и Неда Морфова.

„1349“ е базиран върху повестта на Иван Вазов „Иван Александър“, а няколко медии вече съобщиха, че една от водещите роли в него ще изпълни дъщерята на президента Румен Радев – Дарина Радева, възпитаничка на НАТФИЗ от класа на доц. д-р Пенко Господинов. Тя ще си партнира отново с Ники Илиев, който именно (физически на екрана) уби Ботев в „Ботев“, а в субсидирания от БНТ бъдещ филм ще изиграе цар Иван Александър.

Друга неприятна обществена последица е популяризацията на Максимгенчевата халтура под алибито на патриотично образование, която се провежда с негово участие. При киноразпространението на „Ботев“ миналата година цели класове ученици бяха водени под строй на прожекции в София, Плевен, Велико Търново, Враца, Монтана, Мездра, Козлодуй, Карлово и др. Кампанията се разпростря дори в градове, в които няма киносалони за редовни прожекции, възпитавайки всичко друго, но не и естетически вкус у подрастващите.

Източник: „Сега“