Виждали сме кадри – било то филмови или заснети документални, как потъва кораб. Има бълбукания, има шумотевица, той стърчи много над водата, после потъва, изчезва от морето, избълбукват няколко мехурчета и морето заема същата поза и вид. Тази абсолютно забавна формация политическа, която избуя – имаше една много кратка и много тъжна политическа история, завърши своя политически път с една гной, каквато е тази песен.

Това каза анестезиологът д-р Мирослав Ненков по темата за партията Слави Трифонов, коментира и песента за Лена Бориславова.

Аз чух, че има такова нещо от медиите, и аз като потребител не я чух тази песен. Защото възприемам тази песен като гной, затова не съм я чул. Не зная какво пише вътре. Има такива лични моменти за външен вид, това най-тъпите, слаби и страхливи ученици в детското училище го правят. Подиграват се. На хора с крив нос, на дебели. Това го правят децата – тези тъпите и слабите. Не умните деца го правят това. Тъжна история, тъжна политическа история, тъжна политическа формация. Толкова могат хората, не бива да им се сърдим. Самата Лена Бориславова не бива да им се сърди колкото и да е просташко това. Те толкова могат. Ти не можеш да се сърдиш на гълъбчето, което ти наака сакото. Ами то толкова може“, каза още той Нова телевизия.

Д-р Ненков говори и по темата за паметта за революционери като Христо Ботев. „Ние сега не можем да си представим дори приблизително какво са направили хората от ранга на Ботев. Тези, които са оставили домовете си, семействата си, и са поели по един престъпен път от гледна точка на тогавашната власт. Да правят нещо за хора, които не познават и не знаят. Те са опитвали да осигурят свобода за българите и собствена държавност и нация. Ние това сега не можем да си го представим. Как така ние сега ще си съблечем саката, ще вземем пушките и ще излезем на „Цариградско шосе“ да спрем движението. Не можем да си го представим сега. Жертваш себе си за някой друг, а не за да предпазим нашите си къщи, нашите си семейства. А за някой друг, който даже не познаваш, и който даже може и да не разбере какво си направил. Тези хора са герои. Има безброй безименни герои, които са следвали великите лидери, за които не знаем нищо и за които сега свирят сирените на 2 юни. Тези хора трябва да се помнят. Трябва да знаем мастилничките му, всичко трябва да му знаем на него. Те са жертвали живота си за други хора. Хубаво нещо са традициите, те пазят народността ни. Не е лошо влизането във водата. Тя показва смелост и решителност“, смята Ненков.