„Президентът води някаква политика на подкрепа на тези крила в БСП, които се борят за власт. И от тази гледна точка той говори това, което искат да чуят избирателите на „Левицата“ и на БСП, а дори и на „Възраждане“. Той мисли, че това е, което те искат да чуят. И може би е прав. Но това е много малък сегмент от българското избирателно тяло. Това са много малко хора. Какво е характерно за тази позиция? Тази позиция е двулична, тя е нечестна. Тя носи негативи на България. Аз го коментирах и онзи ден, когато той направи тези изказвания. Явно е, че никой няма да подкрепи България нито за членство в еврозоната, нито за Шенген, ако не се промени тази държавна позиция. Защото тази позиция е много важна за Европейския съюз. Защото войната на Русия срещу Украйна е много съдбоносен проблем за съюза. От тази гледна точка, изказванията на президента, от една страна, отговарят на щенията на избирателите на левицата, от друга, нанасят тежки външнополитически щети на България. От трета страна, не отговарят на убежденията на голямото мнозинство от българските граждани, на обществото ни, което бе изразено и в гласуването на първото решение от 3 ноември за даване на военно-техническа помощ на Украйна. То беше гласувано със 175 гласа, което е конституционно мнозинство. С други думи, президентът, говорейки тези неща, каквото и да мисли, че прави, каквато и политика да мисли, че прави, той влиза в остро противоречие с конституционно мнозинство в Народното събрание, което може да му гласува импийчмънт.“, посочва бившият преумиер.

– Какъв е интересът на президента да влиза в сблъсък с мнозинството български граждани?

– Не знам! Не знам! Това е удивително! Това е първият президент, който прави тези неща. Вие си спомняте, навремето първо Желев, после Петър Стоянов – всички следваха настроенията и възбудите на обществото. Желев се противопостави на Филип Димитров, Петър Стоянов се кандидатира като независим , защото искаше да води политика, която все пак отговаря на тези интереси, на тези представи на обществото. Първанов направи същото във втория си мандат. Всеки президент се е опитвал да бъде с мнозинството, т.е. да бъде президент на повечето българи. Този президент прави точно обратното – той гледа да е президент на БСП и на „Възраждане“. И на „Левицата“. Странно поведение.

– В този смисъл, смятате ли, че той е автентичен русофил или е „натовски офицер“, както пък го обвиняват от друга страна? Що за човек е Радев? Доста е енигматично.

– За мен не е енигматично. Той е един от идейните поддръжници. С поведението си на руски агент за влияние той вероятно е честен човек, в смисъл не получава някакви пари, не го купуват, но това отговаря на вътрешните му убеждения. Мисля, че това са му убежденията. Той беше сигурен, че Русия ще победи Украйна за три дни или за една седмица, нали си спомняте?

– Така е, да.

– Е, той и сега е сигурен, че руснаците ще спечелят войната. Може би. Защото иска да е така. Така че не е енигматичен.