Сигурно на герберите много им се услажда изборният резултат. След толкова закани от противниците им, че ще паднат, успяха да се доберат до мъничка победа. Ако обаче ги беше грижа за друго, освен за себе си, тогава на Бойко Борисов и хората му щеше да им загорчи. Поне нормалните хора биха се почувствали така при безобразно проведените избори, за които носят главната вина.

След края на изборния ден ни засипаха новини, които се надявахме да не чуваме повече. Дълги опашки при предаването на изборните книжа. Хора, припаднали от умора и стрес, докато чакат. Масови грешки в смятането и попълването на резултатите от вота. Членове на избирателни комисии, които се хващат за главите от изумление, докато преправят изборните протоколи. Всичкото това сме го виждали и преди. Нямаше нужда да ставаме свидетели на същото и сега. Особено след като направихме пети подред избори за 2 години.

Но беше неизбежно.

Просто ни вкараха в капан, който щракна с приемането на промените в Изборния кодекс в края на 2022 г. Тогава позорно известната „хартиена коалиция“, събрала заедно ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС, прокара като булдозер през парламента връщането на хартиените бюлетини. И междувременно премачка машинния вот.

Добре, искаха си хартията, защото смятаха, че ще ги улесни на изборите. Защо обаче трябваше да обезсилват машините? За какво им трябваше да ги превърнат в скъпи принтери, които да отпечатват чутовната със своята глупост измишльотина, наречена „бюлетина от машинно гласуване“? За да убедят хората, че времето на машинния вот е приключило и трябва да се върнем назад в миналото, когато само си попълвахме хартии ли? Ако това беше идеята, тогава по-добре направо да го бяха отменили. Защото с уродливия изборен хибрид, който създадоха – с два вида хартиени бюлетини, които трябва да се броят отделно, попълват отделно и после смятат заедно, направо съсипаха живота на тези, които трябваше да организират и проведат вота. Да не говорим, че извадиха машинния вот извън строя в около стотина секции, защото устройствата просто не можеха да се справят със специалната хартия на „машинните бюлетини“.

А защо да се сърдим специално на ГЕРБ, след като „хартиената коалиция“ беше тройна по състав? Защото хората на Борисов измислиха „машинната бюлетина“. След това всичко тръгна по надолнището.

Заради опасенията от нови манипулации на вота

с двата вида хартии се въведе живото излъчване онлайн на вота. А това допълнително вгорчи живота на избирателните комисии, които трябваше да се суетят да нагласят камери, да се чудят добре ли се чуват и виждат, да прекратяват работа, ако излъчването спре и да чакат да се възстанови.

Заради герберските хартии вкараха и допълнителните контроли в изборните протоколи. Това са сумирания, чрез които се проверява дали останалите  числа в отчетния документ съвпадат. Трябваше, нямаше как, даже съдът го постанови. И накрая отново го отнесоха хората, които се занимаваха с попълването на резултатите. Останали без възможността да разпечатват машинен протокол, те имаха сума неща да попълват на ръка, че и да смятат. И въпреки контролите, пак се стигна до масови грешки, които костваха време, нерви и напрежение, докато се отстранят.

Какво имат да кажат герберите на всичкото това?

Искахме хората да имат избора дали да гласуват с хартия или с машина – това беше единственият им аргумент за възмутителното погазване на Изборния кодекс, това ще бъде и единственият им аргумент сега за безобразните избори на 2 април. Първо, възможност за избор хората не получиха. Когато машината е сведена до печатно устройство, от което излиза хартия, която пускаш в урна, тогава не можеш да кажеш, че гласуваш машинно. Защото машинният вот е електронен вот – поне в българския му вариант. Затова и машините се повреждаха, когато трябваше да печатат бюлетини – просто не са създадени да работят така.

Второ, което е по-съсипващо за хората на Борисов, цялата битка около хартията не промени нищо. Избирателите не се стекоха на тълпи към секциите, както ни убеждаваха, че ще се случи не само герберският вожд, но и съратниците му от БСП и ДПС. Избирателната активност е горе-долу на същите нива, като на предните няколко вота. Иначе казано, срамно ниска за една демокрация, която отпразнува 33-тия си рожден ден миналата година.

А тогава за какво беше цялата дивотия около Изборния кодекс миналата година, която изяде твърде много от краткия живот на тогавашния парламент и го превърна в обект на посмешище и срам? Да спечелят герберите няколко десетки хиляди гласа повече? Ако е това, тогава подобни късогледи хора просто не заслужават да управляват цяла една държава.

Людмил Илиев/“Сега“