Така компанията Дронамикс, която беше основана преди няколко години и успя да привлече вниманието на някои чуждестранни инвеститори, май ще се окаже пирамида. Парите никога не са достигали до научна и иследователска дейност – твърди бивш служител. Вместо това двамата основатели – братята Константин и Свилен Рангелови си прибират сумите под напътствието на своята майка. Момчетата си плащали щедри заплати и отклонявали парите, които инвеститорите давали за иследователска дейност. Измамата продължавала с години.

Иначе те с умиление разказват детинската история как решили да направят товарен дрон. През 2014-а Косьо още довършвал образованието си в Холандия, когато по време на Skype разговор с брат си се оплаква, че много му липсва българското сирене. Брат му шеговито предлага да си конструира безпилотно самолетче – дрон, който да му доставя колкото сирене си пожелае. Смеят се, но идеята за самолет, извършващ безпилотни доставки, се загнездва в съзнанията и на двамата.

„Замислихме се за начина, по който се доставя товар по въздух в Затова ние си представихме малък летателен апарат, който да бъде безпилотен, абсолютно автономен и възможно най-икономичен откъм разходи за производство, поддръжка и опериране.“

Подкрепя ги българският акселератор „Eleven”. Две години по-късно след като са профукали парите му братята вече са неблагодарни.  България не била достатъчно финансово благоразположена към тях, видите ли, защото „когато в страната, в която си роден и отраснал, се опитваш да постигнеш нещо по-голямо от теб самия, а някои хора се стараят само да създадат пречки и спънки…защото ги мързи да си свършат работата. Бориш се, а те се чудят как да ти подложат крак.“

Горките. Жална им майка в тази отвратителна родна среда, в която гении трудно виреят…
За сметка на това още с първите имейли до чужбина, където приветстват идеята, но не и не съвсем чистите им намерения, получават отклик. Братята се пъчат с това, че са били вдъхновени от Кристофър Нолан и филмът му Interstellar, отчасти заради посланието да мислиш за нещо повече от себе си.  Но за тази работа се изисква и знание. А и то явно не им достига.

Забегнал в чужбина Косьо първоначално записва да учи бизнес мениджмънт, но скоро осъзнава, че изобщо не е за него. „Всяка следваща лекция ме довършваше, докато един ден просто осъзнах, че това не е моето нещо. В същото време в съседния университет имаше свободни места за авиокосмическо инженерство, което ми се видя достатъчно мечтателско. Записах се, приеха ме…и още първия семестър ме скъсаха на всички изпити..“

Легендата с брадите също е предназначена за балами инвеститори. Косьо разказва: „С брат ми мразим бради“. Затова за мотивация решихме да не ги бръснем и поддържаме, докато самолетът не излети“.
А той вече пета година го няма в небето.

След наше проучване се оказва, че наистина развитието на българския дрон е учудващо бавно, като едва на петата година самопровългасилите се за инженери братчета успяват да накарат малък макет на дрона да излети. До този момент са вложени милиони долари в разработката, повечето чуждестранни средства.

Засега моделът е четири пъти по-малък от апарата, който трябва до три години да влезе в серийно производство, и се задвижва с електромотор, докато големият Black Swan ще лети с бензин. Размахът на крилете му щял да бъде 16 метра и ще може да пренася товари до 350 кг на разстояния до 2500 км.
Огромните пари засега са стигнали до изработката на това „самолетче“, което е с размери, близки до всяка детска играчка с цена до 30 лева.

Братята обичат да цитират древноримският поет Мастърус Йодус: „Направи го, или недей, няма „ще се пробвам“.

А те правят точно това – пробват се. С чужди пари, които смятат за безотчетни.