Икономически неактивните през второто тримесечие на 2019 г. са 2,564 млн. души. Това са хората между 15-64 г., които нито работят, нито са регистрирани като безработни, сочат данни на НСИ. Според статистиците участието в образование и обучение, лични или семейни причини са най-честите фактори за икономическа неактивност. Обезкуражените са над 62 хил. души. Това са хората, които са извън работната сила и искат да работят, но не търсят активно работа, защото не вярват, че ще намерят. Те са над 5% от икономически неактивните между 15 и 64 г.

Безработицата в сравнение с 2018 г. намалява с 1,3 процентни пункта и стига до 4,2%. Много по-слабо обаче е намалението на хората, които са били на борсата повече от една година. Най-много са безработните със средно образование – над 45%, а висшистите без трудов ангажимент са 15%. При най-младите безработните мъже са с около процент повече от жените. При силния пол и коефициентът на продължителна безработица е по-голям от този при жените. Според експерти причината е, че жените се съгласяват и на по-ниско платена работа, стига да имат трудов ангажимент и доход.

Българските граждани, които работят, са 3,262 млн. души, като над 63% от тях са в сферата на услугите, а в селското, горското и рибното стопанство са по-малко от 7%. Около 20 хил. души са неплатени семейни работници. По-малко от 4% са работодатели. Запазва се тенденцията 3/4 от заетите да работят в частния сектор, само 695 хил. души са в обществения. Като цяло заетите през второто тримесечие на 2019 г. се увеличават в сравнение с миналата година. С временна работа са 134 хил. души.

65% от хората на 55-64 г. работят. Това са 621 хил. души и са с около 3% повече от миналата година по това време. Припомняме, че с всяка изминала година се увеличава възрастта за пенсиониране и през т.г. за жените тя е 61 г. и 4 месеца, а за мъжете – 64 г. и 2 месеца, което ги оставя по-дълго на пазара на труда.