Над половин милион лева печалба са си докарали организаторите на провелия се в края на миналата седмица национален събор на народното творчество „Рожен”, показват изчисления на „Уикенд”. Или поне това са част от приходите, защото според запознати има и доста неосчетоводени. По-добра схема за бързо трупана на богатства от събора в Рожен май няма как да бъде измислена.

Може би случайно, но тези скандални факти потънаха зад патриотичните претенции на организаторите. Как съборът е най-великото културно събитие в България, имащо за цел да обедини нацията и запали искрата на българщината, превръщайки родопските поляни и помпозния 111-метров пилон в туптящото сърце на Родината.

Доколко събирането на стотици хиляди хора на поляните в Рожен около шатри със скара, бира, слушащи фолклорни изпълнители е помогнало за възраждането на патриотизма не е ясно, но е факт, че разследвания за данъчни измами и злоупотреба с еврофондове овцевъд Симеон Караколев е направи доста добри пари.

‘Той е и идеолог за вдигането на струващият над 1 милион лева пилон. Както стана ясно, част от парите за него са събрани от „доброволни” дарения на държавни фирми по време на служебния кабинет на Румен Радев. Донор на събора се явява включително фалиралата БДЖ, която иначе няма пари за да пусне климатиците във влаковете, карайки пътниците да плуват в собствен сос.

Срамният факт не попречи на Радев гордо да се изпъчи на церемонията по откриването на пилона, обявявайки за безродници природозащитниците, които протестираха срещу бетонирането на планината и разораването на роженските ливади от тежки строителни машини. 

Кметът на Смолян Николай Мелемов и овцевъда Симеон Караколев, чиято фондация „Рожен – Наследство в бъдещето” неясно как успя да приватизира са организатори на събора, също побързаха да се самообявят за съвременни народни будители, удобно пропускайки изникващите въпроси около събитието. А те никак не са малко.

Месеци преди откриването на събора, кмета Мелемов и сдружението на афериста Симеон Караколев сключват споразумение за съвместно сътрудничество. Какво е пише в него, остава тайна дори и за общинските съветници в града, които многократно повдигат въпроса. Тази потайност си има своето обяснение, разказват запознати. Оказва се, че с договора общината се задължава да покрие абсолютно всички разходи. Става дума за 130 000 лева, които са похарчени без решение на общинския съвет. На многобройните му поставени въпроси, кмета обяви, че всичко е наред, а с парите ще се финансира само фолклорната част.

„Приети са 350 заявки, които включват близо 4000 изпълнители от цялата страна – 160 певчески и инструментални групи, 195 индивидуални изпълнители, 90 танцови състава и 20 групи за народни обичаи”, обясни лаконично кмета Мелемов.

От думите му човек може да остане с впечатление, че едва ли не хилядите изпълнители ще пътуват и спят на роженските поляни безплатно. Да, ама не. Според регламента на събора, публикуван в интернет страницата на Общината, „разходите по пътуването и престоя, нощувки и храна са за сметка на участниците”. За това и противници на градоначалника са убедени, че със 130-те хиляди лева община Смолян е поела всички разноски за издигане на сцените, охрана, осигуряване на химически тоалетни и почистване на поляните на Рожен от купищата боклуци, които хилядите гости оставят след себе си. Така за другия организатор, фондацията на видния народен будител Симеон Караколев – „Рожен – Наследство в бъдещето” остава само да прибира приходите.

Хора от Смолян възмутено споделят, че още преди започването на събора, тариката е настоявал всички дарения от фирми и граждани да се превеждат по неговите сметки. Отделно от това, фондацията отговаря за ресторантите и местата за спане. Както можем да се досетим, това не е безплатно, а изкараните пари отново потъват в частните сметки. За посетителите на Рожен са осигурени 15 импровизирани ресторанта, чиито наем за трите дни е между 10 и 20 хил. лв. При подобно кожодерство, цените в тях няма как да са народни.

Посетители се оплакаха, че търговци ги сурвакат с 60 лева за порция от 300 гр. чеверме, кебапчето е заковано на 8 лева, а филия хляб е „скромните” 3 лева. Подобаващи са и наемите за десетките сергии за сувенири и знамена, изпълнили поляните около помпозния пилон. По най-прости изчисления, фондацията на Симеон Караколев е прибрала над 300 000 лв. само от наеми на търговските обекти. За капак, търговците масово забравяха да издават касови бележки, установи внезапна проверка на НАП.

„Какво правите тук, бе?! Нали като плащахме наема, обещаха, че няма да има проблеми?! Лично Румен Радев гарантирал за това”, така според свидетели се изрепчил към проверяващите един от мургавите търговци. Той бил много изненадан, че ще трябва да издава касови бележки.

Отделно за фондацията на Симеон Караколев остават и стотиците хиляди левове от въведената такса за разпъване на палатка. Още преди началото на събора организаторите се похвалиха, че са осигурили палатков лагер на поляните с близо 3000 места. В зависимост от мястото, събралите се патриоти плащат между 30 и 90 лева на вечер.

Да припомним отново, разходите около организацията се поемат от община Смолян, а наемите и приходите са за фондацията съорганизатор. Сега остава да видим дали Симеон Караколев ще използва падналите му от въздуха над 500 хиляди лева печалба, за да си плати дълговете към държавата. А те никак не са малко.

Извън патриотарските инициативи и набиване на пилони, Караколев се препитава с отглеждане на овце. Поне така твърди, представяйки се като шеф на „Национална Асоциация за развъждане на млечни овце в България”. Допреди няколко години асоциацията е сочена като изключително близка до тогавашните управляващи, подкрепяйки не една безумна инициатива на земеделското министерство и Фонд „Земеделие”.

На упреците от останалите животновъди, че предложенията са в тяхна вреда, управляващите изтипосват Караколев, който обяснява напоително пред медиите точно обратното. По същото време асоциацията на „патриота” успява да спечели няколко европроекта за милиони левове. Как са се харчили парите по тях, говори факта, че от края на 2022 г. два се разследват от европейската служба за борба с измамите ОЛАФ.

Един от проектите е за реклама на български храни в Йордания, ОЕА и Казахстан. След разкритията за далавери на ОЛАФ, Фонд „Земеделие” си иска обратно платените пари. От „Национална Асоциация за развъждане на млечни овце в България” отказват и се стига до дело. През януари тази година съда във Велико Търново се произнася, че асоциацията трябва да възстанови  614 100,60 лв. разходи по проекта, които са източени чрез фиктивни договори. Отделно от това сдружението на овцевъда дължи и десетки хиляди левове неплатени данъци.

Освен към държавата, претенции към Симеон Караколев има и голяма българска банка. Още преди няколко години тя запорира фирмите му „Моника 02” и „Виктор 04” заради  близо 200 000 лв. неплатен кредит. Главния пилонджия на републиката дължи също десетки хиляди и на „Топлофикация”, бизнесмен и голяма фирма.

Любопитно е и с какви хора върти общ бизнес любителят на високите пилони. В „Моника 02” Караколев е съдружник с циганина Петко Митов, срещу когото върви дело за конфискация на имуществото от КПКОНПИ. Във Велико Търново, от където е родом, Митов е известен като човек, който срещу някой лев на ръка и шише ракия е готов да купи всяка закъсала фирма. Днес на негово име се водят десетки дружества, източили в миналото десетки милиони левове ДДС и еврофондове. Преди да бъде разстрелян, към Митов прехвърля фалиралите си фирми и шефът на модна къща „Агресия” Александър Антов.

Бивш офицер от МВР: Гробът на Людмила Живкова пазен с камери и микрофони!

„Какво доживяхме – да я пазим с камери”, казва с известна доза възмущение бивш партизанин и полковник от Държавна сигурност. Eдна ранна августовска утрин през 1984 г. той застъпва на пост пред гроба на Людмила Живкова. Другият му колега – млад офицер от МВР, си слага дясната ръка на устата, все едно, че кашля.

Полковникът, който е стара кримка, усеща, че нещо не е наред, и добавя с тежка въздишка: „Вместо да е сред нас – живите, и да й се радваме”. Той не знае, че през нощта в късна доба могъщата му служба е опасала паметната плоча и с микрофони. Дежурният офицер по линия на ДС, който в Софийско градско управление на МВР следи картината и звука, не забелязва нищо нередно.

Това разказа пред „Уикенд” за първи път по-младият офицер, който сега е пенсионер, работи в голяма българска компания и движи международните й връзки. Той навремето е бил един от секретните постови, пазили паметната плоча. Причината за крутите мерки за сигурност на гроба на Живкова дъщеря са две покушения срещу паметната плоча. ДС затяга режима и въвежда около гроба забранен за влизане огромен периметър.

Първото покушение срещу паметната плоча на Людмила е по-безобидно – местен пияница от квартал „Орландовци” претършува могилата и разхвърля цветята в търсене на алкохол. На излизане от гробищата го закопчал милиционерски патрул. Пратен е в лагера в „Белене” за дребно хулиганство, съдбата му е неизвестна.

Вторият случай влудява Бай Тошо. В секретния бюлетин на МВР е записано, че на 26 юни1984 г. е извършено дръзко нападение на гроба на покойната Людмила Живкова. ДС установява, че е счупена тежката мраморна ваза, удряно е с плочка по барелефа и че  някой е уринирал до гроба. Деянието е квалифицирано като „кощунство“ и веднага са сложени първите секретни постове. Ден по-рано през нощта е нападнат войник, който е на пост пред пожарната на ул. „Екзарх Йосиф” в столицата, ударен е по главата и му е откраднат автомата „Калашников” с халосни патрони. Лекарите една успяват да спасят живота на войничето.

ДС и Народната милиция са дигнати на крак. Точно на петия месец след нападението на гроба на Людмила, милицията арестува 24-годишния Тодор Петров Дечев. Привечер младежът е в подлеза на НДК, а патрул проверява минувачите. Когато вижда милиционерите, той хуква да бяга. Дечев е задържан след яростна съпротива.

У него, скрит под шлифера му, е намерен въпросният „Калашников“, но вече зареден с бойни патрони. Оказва се, че е преправил халосните в бойни патрони. Дечев си признава, че след като изпива бутилка коняк „Слънчев бряг” изпочупва няколко паметника и не си спомня точно как се озовал на гроба на Людмила. Следствието квалифицира т. нар. „кощунство“ на гроба на Людмила като „хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм или дързост“.

На 15 март 1985 г. съдия Димитър Попов произнася присъдата „смърт чрез разстрел“. Върховният съд я потвърждава и въпреки надеждите на близките Държавният съвет също отказва да помилва осъдения. Съдия Попов малко преди да стане премиер заявява, че процесът е бил публичен, а не политически. Делото – № 2 от 1985 г., обаче е засекретено в архивите на МВР и вижда бял свят благодарение на журналистката Маргарита Михнева.

Червената принцеса, както приживе наричаха Людмила Живкова, умира на 21 юли 1981 г. – пет дни преди да навърши 39 г. Прави шеметна кариера като влиза в политиката едва на 29 г. През 1971 г. е назначена за първи зам.-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. През 1975 г. сяда в стола на шефа му Павел Матев, като постът ѝ председател на комитета вече е с ранг на министър. От 1976-а е член на ЦК, а през 1979 г. влиза в състава на Политбюро.

„Уикенд” прегледа детайлно Държавния архив с решенията на Политбюро и видя, че първото заседание, на което тя участва, е на 24 юли 1979 г. Тогава Политбюро взема решение да изравни заплатите на сержантите и офицерите в Строителни и Транспортни войски с тези в БНА. Първи подпис под решение № 17 слага министърът на отбраната Добри Джуров, след него е Жиков, а Людмила слага параф последна.

Кариерата си дъщерята на бай Тошо дължи на трима мъже. Александър Фол я прави учен, Александър Лилов – Стратега, я вкара в политиката, а Светлин Русев я запалва по изобразителното изкуство. Червената върхушка е недоволна от стремителното й изкачване в партийната йерархия и разпалва слухове за любовните й връзки с Фол, Лилов и Русев.

Дори разказват как Лилов свалял обувката й, сипвал вино в нея и театрално го изпивал. Стратега, който по това време е вторият негласен човек след Живков в Политбюро, обаче е доста обигран и едва ли би си позволил подобна волност, особено пред погледа на ДС. В интервю за „Уикенд”, дадено няколко години преди да почине, той категорично отрича това да е вярно. Добавя, че този грозен слух е пуснат от Андрей Луканов.

През 1970 г. Людмила Живкова завършва специализация по изкуствознание в Московския държавен университет. След това е изпратена за известно време в Оксфордския университет, а през 1971 г. защитава в Института по балканистика кандидатска дисертация на тема „Англо-турските отношения 1933 – 1939 г.“. Според неин преподавател в Оксфорд трудът й е писан от служител на посолството ни в Лондон. Свръхамбициозната Людмила Живкова има и издадени 8 книги. Навремето в академичните среди се твърдеше, че реалният автор на книгата ѝ за Казанлъшката гробница е проф. Александър Фол, а на тази за Четвероевангелието – акад. Иван Дуйчев.

На 12 ноември 1973 г. на път за летището Людмила катастрофира тежко. Трябва да изпрати баща си, който заминава на официално посещение за Полша. Закъсняла, нарежда на шофьора на мерцедеса да кара бързо. На околовръстното шосе се удрят челно с москвич, който неправилно изпреварва камион. Людмила получава черепно-мозъчна травма и изпада в безсъзнание, лицето ѝ е нарязано от счупените стъкла. Откарват я в „Пирогов”, привличат дори лекари от чужбина. Прилагат лечение под ръководството на народния лечител Петър Димков. Използват вани с екстракт. В Париж ѝ правят пластична операция. Тя се съвзема и през февруари 1974 г. се връща на работа.

Людмила обаче сякаш е заживява втори живот. Става вегетарианка, следи теглото й да не надвишава 48 кг. Отказва се от медицината. Поддържа близки връзки с Ванга – всеки месец пътува до Петрич, за да се среща с нея, и пие билки по нейни указания.

Увлича се индийската култура и по източни учения като „Анги Йога” – (Жива Етика) или сливане с божествения огън. Това философско и етично учение се основава на книгите, написани от видните руски учени и мистици Елена и Николай Рьорих през първата половина на 20 век в сътрудничество с мъдреците от Изтока. Синът им Святослав Рьорих, който като баща си също е художник и продължител на семейната философия, дарява на Людмила 30 творби от цикъла „Хималаи”, които сега могат да се видят в „Квадрат 500”.

Николай Рьорих изработва „Знамето на мира“, което сигнализира неприкосновеността на музеи, университети, архитектурни паметници и галерии. То и днес продължава да се вее над културни и образователни институции в цял свят, а от него Людмила взема идеята за детската асамблея „Знаме на мира”.

Москва обаче е силно недоволно от влиянието на религиозно-окултния ореол около Николай Рьорих върху Людмила. През 1981 г. предстои честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава по нейна идея. Тя ръководи и комисията за тържествата. Според плановете ѝ тържественото събрание трябва да наесен е в зала № 1 на НДК, където да звучи Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен. Людмила обаче внезапно е отстранена като шеф на комисията, която е преобразувана в комитет и негов председател – за по-голяма представителност, става баща й.

На 17 февруари Живкова заминава на двуседмично посещение в Индия, където открива изложбата „Тракийското изкуство по българските земи”. Тръгва слух, че е посетила храмове на Черната богиня на смъртта и разрушението Кали, което било лоша поличба. Кали в индуистката митология е съпруга на бог Шива, когото убива. В самолета при обратния полет за София тя привиква един по един членовете на делегацията, казва им по няколко странни изречения и им подарява бели кърпички. На Любомир Левчев например заявява: „Пази я внимателно и не я развявай, защото вътре има посипан кристален бял прашец, който не трябва да се разпилее. Даде ми го Сей Баба. Казват, че превръщал една материя в друга”.

В Индия тя отива при Сатия Сай Баба – индийски гуру, който приживе се беше обявил за Бог на всичко и раздаваше пръстени, направени от сплав от пет метала – мед, месинг, олово, желязо и цинк. За бижутата твърдеше, че носят неговата благословия.

Въпреки дългия и тежък полет от Индия, само няколко часа след кацането на летище София, Людмила излита за Мексико. За по-малко от 24 часа прелита 11 часови пояса. И когато на 28 февруари самолетът се приземява на аеропорта на Мексико Сити, тя дори няма сили да слезе от него. А е дошъл да я посрещне министър. Бодигардовете Димитър Мурджев и Петър Петров я изнасят на ръце от самолета и я закарват с автомобил в хотел. Идва лекарка от съветското посолство, но Людмила не я допуска до себе си. От години тя има фобия от съветски шпиони и дори обвинява Мурджев, че е човек на Кремъл.

Свързват се по телефона с Тодор Живков, който е на посещение в Москва. Той нарежда за Мексико да излети специален самолет с лекарски екип и съпругът й Иван Славков. До пристигането на самолета обаче Людмила се съвзема и се включва в програмата. После заминава за Боровец, където баща ѝ е на почивка. Там тя трескаво започва да унищожава касети и документи.

На 20 юли Людмила се прибира в София във вила „Калина”. Праща децата си Евгения – от първия брак, и Тодор Славков на море. Ден преди смъртта си получава 50-страничния доклад с разкритията за дейността на фонд „Културно наследство”, оформен след 8-месечна разработка във Второ главно управление на ДС. Фондът е създаден към външно министерство специално за 13-вековния юбилей. Един от приближените й – кандидат-членът на ЦК на БКП, зам.-външен министър и висш функционер от ДС Живко Попов, е уличен в присвояване на 1,3 млн. долара от фонда.

„Когато видя документите, тя беше напрано сразена”, пише в книгата си „Вторият етаж” Живковият съветник Костадин Чакъров.

На фаталния 21 юли Мурджев получава от Людмила рецепта да купи приспивателното дормопан. Тя освобождава управителката на вилата и остава само с камериерката, която по-късно първа ще я намери безжизнена в „басейнчето” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока около 30 см. Мурджев разказва, че към 18 ч. звъннал телефонът в дежурната стая. Чул в слушалката писъците на камериерката. Изтичали с шофьора в банята и занемели: „В басейнчето плуваше тялото на Людмила. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса ѝ… Беше мъртва”. Причината за смъртта е удавяне.

Пристига и медицинската сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковката с дормопан и я заменила с нова, от която извадила само две хапчета. Един от най-близките й – посланикът в Мексико Богомил Герасимов, лансира шокиращата версия, че причината за смъртта й е убийство и самоубийство. Според него през юни тогавашният съветски посланик у нас Никита Толубеев звъни на Живков, за да му каже, че ще дойде член на Политбюро, с когото трябва да обсъдят важни въпроси. Живков е привикан в съветското посолство, а гостът е секретарят на ЦК на КПСС по идеологията Константин Черненко.

С ултимативен тон той нарежда да спрат всякакви националистични прояви, като честването на 13-вековният юбилей. Дава му да разбере, че Москва няма повече да търпи пищни и шумни тържества като това в Мексико. Съветите внушават на Живков, че дъщеря му Людмила трябва незабавно да бъде освободена от всички постове, без това се оповестява. На първо време е достатъчно да се акцентира върху здравето й. Живков капитулира, загрижен за собственото си оцеляване.

„Уикенд” видя, че Людмила, която точно преди 42 г. си отиде от този свят, има страница във Фейсбук. Тя е създадена преди осем години и има 4 600 последователи. Няма посочен администратор, но при кликване върху бутона „Свържете се с нас” връзката препраща към жител на Балчик, последовател на „Анги Йога”. За себе си той е написал цитат от учението, вероятно с препратка към Людмила: „Ще попитат: как премина живота ви? Отговорете: като по струни над бездната – красиво, внимателно и стремително”.