Като общество ние трябва да решим по какъв начин ще се противопоставяме на културата на насилието. Никой не е решил задоволително този проблем – в различните общества има различни източници на системно насилие. Традиционните общества понасят практиките на насилието, произтичащо от архаизираните йерархични структури на миналото. Модернизиращите се общества преминават през напреженията на мащабна обществена и културна трансформация, пораждаща собствени източници на насилие. Мултикултурните общества се сблъскват с редица нови форми на насилие, произтичащи от прякото съприкосновение на култури и обществени групи, намиращи се на различни равнища на развитие на общностно самосъзнание.

Динамичните промени на социална промяна, породени от глобализацията са системен и мощен източник на многообразни форми на насилие – включително организирано насилие. Защитата на втората поправка на конституцията на САЩ – правото да се носи оръжие – в тази променена обществена среда носи нови големи рискове от масирано насилие в американското общество. Авторитарните режими и етническите конфликти в третия и бившия втори свят генерират нарастващи вълни на насилие в условията на разпад на слабите и репресивни държави в епохата на глобализацията.

България има нарастващ проблем с масовизирането на насилието, породен от обществения модел, който се разви у нас след 1989 г. Посткомунистическият елит с произход от специалните служби на стария режим произведе специфична „димна завеса“, зад която да ограби концентрираната до 10 ноември в държавата национална собственост. Тази димна завеса са мутренските групировки, които създадоха обществена среда на системно насилие. Те наложиха йерархия на криминален патернализъм – контрол върху обикновените хора чрез грабеж на собственост, системно насилие – рекет, побой, сексуално насилие… Тази система на „мутренски“ контрол се разгърна като целокупна обществена култура. Ценностите на грубата сила, произвола, закона на джунглата, грабежа като средство за забогатяване и изграждане на обществен статус – престиж – се наложиха като господстващи обществени ценности. Ролите на мачо-то, насилника, грабителя и „защитника“ от позициите на власт на главатаря, на бандита се превърнаха в модел на подражание и образец на поведение. Чалгата като култура изразява душевността на този бандитски патернализъм.

Ценностите на демокрацията, на толерантността, на уважението към човешката личност и нейната неповторимост заеха мястото на повърхностна официозна реалност – образец на поведение за малобройни общности интелектуалци и образец на имитация от страна на по-голямата част от политическата класа и нейната администрация. Мутренската чалга култура е този „мейнстрийм“ на обществената ценностна система, която гради йерархии, амбиции, модели на социализация и практики на реална обществена власт.

Всяка обществена култура има своето ядро от носители, чиито възгледи и поведение се превръщат в нормативен ориентир за поведението на много по-широки слоеве от обществото. В България е изключително важна ролята на охраняващия – на този, който пази статуквото на „закона на джунглата“ от неизбежните опити за преразпределение на това статукво.

Бизнесмените имат охрана. Политиците имат охрана. Дискотеките имат охрана. Босовете на мафията имат охрана – и то каква! Охраната е форма на по-малка или по-голяма частна армия, която пази властта и богатството на своите господари. Охраната пази – не законът, не официалната държава, не етиката на гражданското равенство и солидарност. На война – като на война.

В България има няколко стотин хиляди охранители – голямото мнозинство сред тях обикновени, почтени, трудови хора, работещи за минимално заплащане. Не обикновените охранители са проблема, генериращ организирано обществено насилие. Проблемът е в системата на изграждане и контрол на властовите и имуществени йерархии, които трябва да се пазят чрез частно организирана заплаха от насилие. В тази система има немалки групи от хора, за които възможността да упражняват власт чрез насилие е свидетелство за тяхната собствена значимост, власт и право на произвол. Садистът от Стара Загора е охранител в дискотека. Моето уважение към труда на охранителите в дискотеки. Но в значителен брой от случаите охранителят възприема себе си като овластен разпоредител на насилие. Границите на това насилие не се осъзнават особено ясно. Ако можеш да набиеш дрогирания тийнейджър – след като си му продал хапчето екстази два часа по-рано, то сигурно можеш да набиеш и приятелката си, която нещо „не те слуша“.

Насилието винаги е комбинация между проява на човешката природа, на заложената във всеки от нас агресивност – и системата на обществени отношения, която благоприятства „изригването“ на този потиснат от цивилизацията потенциал за репресия над другите. Затова най-масово е насилието в условията на тоталитаризма, където цели обществени категории са „легитимен“ обект на насилие и унищожение. Масово е насилието в условията на война – особено на агресивна война за грабеж на чужда територия и подчиняване на други народи. Агресията на Кремъл в Украйна не случайно прибегна до масовите услуги на затворници – рецидивисти за „пушечно месо“ на фронта. Там престъпникът не само може да се „откупи“, но и системно да задоволява своята жажда за насилие, грабеж и убийства.

България няма лесно да разреши своите проблеми с насилието, разрушаващо живота на хиляди хора – особено на фона на завладяната от мафията държава, полиция и съдебна система. Дългосрочният и устойчив начин да намалим значително насилието в обществото са, първо, целенасочените обществени усилия за изтласкване на мутренската чалга култура, заела ролята на образец за обществено подражание и поведение. Засега ние не само не я изтласкваме, а я разгръщаме допълнително. Тази култура излезе от уличните банди за рекет от 90-те, проникна в икономическия „елит“, превърна се в модел на подражание и поведение на тийнейджъри и множество други социални категории. Тази мутренска чалга култура има мащабно телевизионно време за да се утвърди като норма на обществен живот. През последните няколко години тя официално прекрачи и прага на демократичната политика – чалга партията официализира мутренските амбиции и практики в системата на публичните институции от 30 години насам.

Второ, за да ограничим насилието в обществото трябва да възродим регулативната роля на държавата – да си върнем от мафията завладяната държава. Насилието в цивилизованото общество е приоритет на държавните институции и то може да се упражнява в строго съответствие със закона. Ако не искаме насилници – самодейци в нашата обществена среда, трябва да извоюваме действащи закони – а не „врата у поле“. Трябва да скъсаме системната връзка между полиция и организирана престъпност. Трябва да се постараем правосъдието ни да служи на закона, а не на мутренските главатари. Как ще чистим „гнилите ябълки“ – умът ми не побира…

Всичко това е известно отдавна и на всички. На практика не можем да се справим – засега.

Коментар на Огнян Минчев

https://www.facebook.com/ognyan.minchev.3/posts/pfbid02Z3J46V5f4Yc7nm2p6Y1BcgRw1J2tqbiy8YRj3juWY89kTDiyTa94GPUrTWPTXvfXl