Коментар на доц. д-р Йордан Величков:

Бих поставил два въпроса на правителството, инициатор за подмяна на 3-ти март с 24-ти май. Защо то, скалъпено по чужда воля, с ограничен времеви срок и фиксираните му за изпълнение спешни програмни задачи, включва в дневния си ред въпроса за националния празник, без той да е актуален и не вълнува българската общественост. При непреодоляната вътрешнополитическа нестабилност, социално-икономическа несигурност и динамична и непредсказуема международна обстановка, вниманието на българския народ е обсебено от грижите за преодоляване на нарастващите ежедневни трудности и дори за оцеляването си.

И втория въпрос. Защо с предлагането на нова дата за национален празник трябва да се хули и анатемосва досегашния празник, като му се приписват какви ли не грехове и особено факта, че е свързан с Русия. Вероятно, ако руският император Александър II е допускал, че държавата му след 145 години ще бъде ругана като последната отрепка на планетата, би последвал примера на германския канцлер Бисмарк, който е категоричен, че не би жертвал живота и на един германски „гренадир“ за онези конекрадци от Долния Дунав, т.е. за българите.

Очевидно, днешните платени яростни русофоби не са прочели и един автентичен документ. Руско-турската война от 1877-1878 г. не е случайна приумица или завоевателна инициатива на руската империя. След като Високата порта категорично отказва да изпълни решенията на Цариградската конференция на посланиците от 1876 г. за предоставяне на автономен статут на българите, петте велики сили – Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Русия и Франция решават силово да наложат решенията, взети от посланиците им в Цариград. Това е второто решение, прието единодушно от европейските народи през 19-ти век, след това за разгром на Наполеон.

Петте големи европейски държави, отчитайки сериозната военна мощ на Османската империя преценяват, че срещу нея е в състояние да се изправи по-голяма военна сила. Единствената империя, разполагаща с необходимия военен потенциал, е Русия. Армията на Австро-Унгария е слаба. Великобритания и Германия са с внушителни военни възможности, но нямат обща граница с Османската империя, а освен това имат и сериозни икономически и геостратегически интереси. Франция все още се възстановява от тежкото поражение, понесено във войната с Прусия през 1870 г. Самата Русия не изгаря от желание да воюва с Османската империя, пък и няма готовност за нея.

Целият коментар!