„Боя се, че започва размиването на отговорността за наводненията по южното Черноморие. Затова искам да напомня фундаментални неща, до които се стига не със специализиран, а с елементарен здрав разум.

Ако изсичаш гората, създаваш условия за свлачища и наводнения (когато вали) и за суша (когато не вали). Дърветата държат сянка и предотвратяват затопляне и засухи. Коренните им системи държат почвата и не допускат тя да се свлича.

Гората над Тетевен бе изсечена за десетина години. Целият град знаеше, че водата му идва от извори, които ще пресъхнат, когато гората бъде унищожена. Тя беше и Тетевен е – очевидно завинаги – на особено свиреп воден режим. Защо нито днес, нито някога се чу за този проблем? „Не можем да се изправим срещу мутрите“ – казваха и казват местните. И седят на сухо.

„Това да не ти е Виетнам“

Не незаконната сеч е, обаче, проблемът с унищожението на горите. През март 2007 година гората над село Миндя бе, за пръв път изобщо някога, ликвидирана с гола сеч. Това бе направено от горските, напълно законно. Отидох с тяхното свърталище във Велико Търново да ги питам кой ще плати щетите от наводнението, което неминуемо предстои да дойде по деретата откъм Стара планина. Те ми обясниха, че според „нáуката“ нямало да има наводнение. „Това да не ти е Виетнам“ (??), ми съобщиха триумфално. Аз си врътнах показалеца край слепоочието и напуснах с тряскане на врата. Когато през юли наводнението дойде – единственото, което някога се е случвало – повреди три моста и напълно отнесе един, по който в предните десетилетия съм минавал хиляди пъти. Още не е възстановен.

Години наред Странджа се изсича – свирепо, безмилостно и предимно законно. Целта е, освен всичко друго, процентът на вековни гори да намалее дотолкова, че планината да загуби своя защитен статут; и всичко да може да бъде окончателно и необратимо бетонирано. Резултатите ги видяхме – примерно в Карловско неотдавна.

Да минем към речната тема.

Трябва да си съвършено малоумен, за да твърдиш, че няма проблем да засипеш и застроиш дерета. Та нали, когато се зададе потопът, причинен от сечта, водата ще трябва все отнякъде да мине? И когато деретата ги няма – минава през друго. Като например – през паркингите на Царево, заведенията на Арапя и хотелите на Нестинарка.

Мостове ще падат, пътища ще убиват

Не по-малко малоумен трябва да си, за да твърдиш, че изгребването на инертна маса от реките не създавало проблем. Как да не създава, след като реките слизат надолу – вкопават се в земята? Марица е надолу с три метра за последните 30 години, Струма – на места със седем. Това означава, че подпочвените води също слизат надолу, оставяйки на сухо хората и стопанствата, намиращи се на повърхността.

Десетки мостове из цялата страна са поддали и ще паднат при наводнение. Защо са поддали? Пак заради спадането на реките. Проектирани са за едно тяхно ниво и няма как мостовете да се справят, когато реката се е вкопала метри надолу.

С инертните материали, изгребани от реките, се правят основи на магистрала „Хемус“. Това е съвършено и напълно забранено, тъй като в тия материали е пълно с коренища, кал и всякаква друга органика, която няма как да понесе съответното натоварване. Избягвайте, прочее, да пътувате по бъдещата магистрала „Хемус“ в участъка след Брестница по посока Варна. Там в основата на пътя са положени коренища от съседната река Вит. С очите си гледах как месеци наред багерите вадеха тиня и коренища, обръщаха се на изток и ги изсипваха в основата на пътя. Този път ще убива.

Доколкото реки продължават да съществуват, те се стопанисват по напълно малоумен (отново) начин. Една естествена, оставена на мира река се саморегулира. Има завои, които убиват скоростта на водата при голяма вълна. Има влажни зони, които поемат разливите извън населените места.

Когато човекът коригира „грешките“ на природата

Още през 1950-те и 1960-те години, обаче, реките бяха „коригирани“. По силата на тогавашната идеология, „дълг на човека е да коригира грешките на природата“. Природата обаче грешки не прави и това се вижда оттогава и до днес. Реките са пълни с „корекции“ – с прави участъци, направени от човека на мястото на естествените завои. Само по река Янтра (285,5 км дължина) корекциите са над сто.

Какво се случва? Когато дойде голямата вълна, тя не се укротява по завоите. Напротив, набира скорост по „корекциите“ и отнася селото надолу по течението. Това село прави своя корекция, за да отпрати водата още по-надолу с още по-голяма сила. В европейската хидрология този подход е известен като „да пратиш своето наводнение към съседното село“.

И, разбира се, тъй като влажните (заливни) зони също са унищожени, когато „коригираната“ река прелее, тя прави това в населените места. За целта край нея хората правят „защитни диги“. После не ги поддържат и реката ги пробива. После местните вземат милиони от държавата (т.е. от останалите граждани) и правят бетонни диги. Които реката също пробива, тъй като сечта над нея не е спирала. После всички мажат сълзи и сополи пред медиите.

Река Веселина край село Миндя има две корекции, правени през 1960-те години. Преди десетина години те така засилиха голямата вълна, че я блъснаха долу в завоя на Женския вир и отнесоха пътя, минаващ отгоре. Впоследствие с външно финансиране оправихме първата корекция – върнахме завоите, меандрите и заливните зони. Оттогава подобни случки нямаме, макар втората корекция да си стои.

Когато институциите са корумпирани или нехаят

Реките, освен това, са подложени на „зауствания“ и „разрешителни за водоползвания“. „Зауствания“ означава, че някоя корумпирана или нехайна институция ти дава разрешение да си помпаш отпадъчните води в близката река – да речем река Еленска, която доскоро бе напълно и съвършено мъртва, поемайки отпадъците на мандра Елена. В момента е полужива, тъй като поема „само“ отпадъците от всички хотели, ресторанти и къщи за гости на град Елена, чиито управници категорично отказват да правят пречиствателна станция. Същото отказва да прави управата на Община Царево. Защо са тези откази, които са напълно необясними с инструментите на здравия разум? Тръгнете след парите и ще разберете.

„Разрешителни“ на свой ред означава, че корумпирано-нехайната институция ти дава разрешение да изпомпваш толкова вода от реката, колкото ти трябва. Между 2000 и 2009 година, например, в средното течение на Янтра и нейните притоци „разрешителните“ повишиха изпомпването на води 80 пъти. Повтарям за небрежно четящите: през 2009 година от тези реки се отнемаше 80 пъти повече вода, отколкото през 2000 година.

Правите всичките тези безобразия и после искате пари и доброволци, когато дойде моментът да платите сметката? И обявявате национален траур за жертвите и ми хленчите по радиото? А накрая няма виновни и с парите за „възстановяване“ се завърта абсолютно същият цикъл, при който абсолютно същите хора правят милиони, а останалите 90 процента съхнат от жажда и/или се давят в наводнения?

Няма как да победите природата. Тя ще ви победи. Дето се вика, с динозаврите се справи, та няма да накаже кметове, горски, министри, депутати, мандраджии, хотелиери и прочее.

Настоявам, прочее, този път да се направи наистина цялостна ревизия на всички безобразия и няколкостотин длъжностни лица да влезнат в затвора. Инак някой следващ път просто никой няма да оцелее.“

***

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле