Легендата на българския футбол Христо Стоичков говори надълго и нашироко за испанското издание „Relevo“ в интервю, в което се върна назад в годините и си припомни много моменти от славната си кариера. Един от тях несъмнено е Световното първенство в САЩ през 1994. Камата се върна към спомените от американското лято и заяви, че от години не говори с Борислав Михайлов, който продължава да носи перука.

„Беше прекрасно. Този отбор играеше заедно от много години. Балъков, Лечков, Трифон Иванов, който игра в Бетис, да почива в мир, Костадинов… Имахме голям късмет, че това поколение израснахме заедно от много малки. С изключение на вратаря Михайлов и Сираков, които са с три-четири години по-големи от нас. Беше ни много лесно да четем един мач: кога трябва да пресираме, колко трябва да пресираме, да се връщаме назад, за да се защитаваме, да търсим контраатаки… Ние сами контролирахме играта. Но ние страдахме много като отбор. Бях един от най-младите, които влизаха в този български отбор. През 1987 г. През 1988 г. оставихме възможността да играем на Европейско да ни се изплъзне. През 90 г. не играхме в Италия на Световното. Дори през 92-ра в Швеция загубихме три важни двубоя. Последното предизвикателство беше 94-а в Съединените щати“, спомни си носителят на Златната топка за 1994-а.

„Провалихме се в предишните два мача, две равенства тук в София, у дома, които трябваше да спечелим. Французите също се провалиха, губейки у дома срещу Израел с 2:3. Това беше Франция на Десайи, Дешан, Блан, Папен, Кантона, Дюгари, Жинола… Страхотен отбор. Петелът започна да пее, но се озова във фурната. Победихме ги у дома в последния мач. Невероятно“, каза Стоичков за паметната квалификация на „Парк де Пренс“.

„Тялото има нужда от радост. Да, играхме карти. Който искаше да пуши, пушеше. Ако сте искали бира, сте я взели. Не можете да мислите за мач, който се провежда през три дни всяка минута от деня. Сбъркахме, разбира се, и всички бяха уплашени от това. Ходех с жена ми през цялото време, други колеги ходеха с жените си, с приятелките си. Играли карти? До басейна? До басейна. Кога ядем? В три? В три часа закусваме? В три през нощта. В три през нощта закусихме. Но всеки знаеше какво трябва да направи на терена и ние също имахме качество. Трифон за мен е един от най-добрите за онова време. Игра за Бетис, игра за Бургос, в Австрия, с националния отбор… Много му се наслаждавах. много ми липсва“, разказа бившият ас на Барселона относно поведението на българските национали по време на Световното в САЩ.

„Да, все още я носи, сега е малка по-голяма. Не съм говорил с него от много години, не си струва“, отговори Камата на въпрос дали вратарят (Борислав Михайлов бел.ред) е носил перука.