Премиерът Бойко Борисов се вълнува какъв ресор ще получи България в новата Европейска комисия (ЕК), сякаш ще дели баница. Искал нещо от „модерните ресори – киберсигурност, управление на ИТ технологиите. Това сме го заявили преди месец и половина в мое лице“, каза той пред журналисти, възмутен, че интриганти му залагат динена кора с приказки за ресора „Земеделие“. Според него някой пуска такива слухове, за да излезе след това, че са ни отказали този ресор, защото не го заслужаваме. След като се срещна миналия петък с бъдещата председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, укроти изявите си: „Не бива да се спекулира с ресори, с какво сме се договорили и какво искаме”, заяви той.

Земеделието е едро парче въпреки планираното му орязване в 7-годишната финансова рамка след 2020 г., когато ще  представлява една трета от бюджета на ЕС (в момента е 36%). Но Борисов не се лакоми, защото знае, че очите на всички са вперени там и няма как да си отхапеш повече от позволеното. „За какво ти е ресор „Земеделие“, там парите са разпределени ясно и точно за всички държави, какво ще направиш с ресор „Земеделие“?“, запита риторично той. С характерното си простодушие показа, че гледа на разпределението на ресорите като на далавера в стил „Важно е да не те хванат“.

Апетитът му е умерен, но расте с яденето

Иска „ресора, който е сега, плюс разширение към него“. С други думи – цифров пазар плюс киберсигурност. Няма значение, че България е много назад по цифровизация и цяло лято се тресе от скандал заради липсваща киберсигурност на една от главните си институции – Националната агенция за приходите, – който изкара на показ личните данни на всички работещи българи. Ако в Брюксел още не са застанали нащрек, каква дигитална „експертиза“ носи българската еврокомисарка Мария Габриел, ще им помогне неписаното правило да не дават два пъти един и същ ресор на никой комисар. Борисов би трябвало да го знае, но се натиска за повторение (макар и с добавка). Разбира се, той едва ли би се съгласил чешката комисарка Вера Юрова да повтори ресора си „Правосъдие“. През април тя го попари, че няма да отпадне мониторингът на Брюксел над България, а той ѝ отвърна, че това е само нейно лично мнение в качеството й на представител на друго политическо семейство („Тя е от либералите, от които са и ДПС“).

Страстите около участието на България в разпределението на ресорите са безсмислени, защото филоложката Мария Габриел е еднакво компетентна за всички. В основата на всички е словото („В начало бе словото“). Като комисар за цифровия пазар тя се фокусира не върху технологиите, а върху борбата с фалшивите новини в медиите, където не постигна нищо, но поне се изяви пламенно. Вкопчила се в обща фразеология, тя дори не забеляза, че българската медийна среда не отговаря на елементарни европейски професионални стандарти, и нито веднъж не отправи критика към медийната империя на Делян Пеевски, която заби България позорно ниско в класациите за свобода на словото.

Но Мария Габриел има едно ценно качество: способна е като отличничка да назубри за кратко  непозната терминология, подсказана й от някоя главна дирекция в ЕК, и да се яви подготвена на изпит пред специализираните комисии в Европарламента. Стига да не ѝ задават изненадващи въпроси. Това е гаранция, че няма риск да се изложи както бившата Борисова фаворитка Румяна Желева, която се засили да преследва сомалийски пирати в „сомалийския“ (всъщност Аденския) залив.

По принцип еврокомисарите нямат право да дърпат европейската черга към националните си власти, макар че Борисов е на друго мнение. На маратонския Европейски съвет в края на юни и началото на юли, когато се разпределяха висшите европейски постове, той каза пред журналисти в Брюксел: „Искаха много да има и българин в имената, но това, което предлагат, е върховният представител (по външната политика – б.а.) – тази тема на мен не ми е интересна, защото така си губя комисар“. С което показа, че разглежда българския комисар не като европейски функционер, дори не като национален представител, а направо като свой личен пратеник. Той трябва да му докладва какво се говори в Колегиума на ЕК и да получава инструкции от него как да постъпва, въпреки че в клетвата си при заемане на длъжност трябва пет пъти да обещае, че няма да се влияе от национални указания.

Дори когато е имала по-компетентен комисар като Кристалина Георгиева, която първоначално отговаряше за хуманитарната помощ, а после – за бюджета, България не е видяла голямо добро. Като космополит Георгиева препоръчваше на страната си да посреща радушно понеслите се към Европа мигранти от Близкия изток, защото щели да й помогнат да решава демографските си проблеми. Сетне като комисар по бюджета заряза поста си заради други кариерни амбиции точно когато се решаваше съдбата на Кохезионния фонд в новата многогодишна финансова рамка, който е особено важен за България. Нейната предшественичка пък, първата ни комисарка Меглена Кунева, която отговаряше за защитата на потребителите, така и не повдигна въпроса за двойния стандарт при храните, който ощетява България и другите източни държави в ЕС, макар че по нейно време имаше достатъчно признаци за злоупотреби на западни компании.

След като собствените комисари не допринасят кой знае каква полза, защо Борисов се интересува толкова от разпределението на ресорите в ЕК?

Причината е, че комисарите на другите държави биха могли да се фокусират върху състоянието на България, без да се чувстват ограничени от служебната клетва. Особена тревога у премиера предизвиква холандският комисар Франс Тимерманс, който вероятно ще си остане заместник-председател на ЕК и ще продължи да наблюдава България и Румъния как се справят с корупцията на високо равнище и организираната престъпност. За разлика от началника си Жан-Клод Юнкер той не е сантиментален и не изпраща на Борисов писма с нарисувани сърчица.

Паметна е неговата среднощна среща с българския премиер на инфарктния Европейски съвет преди два месеца, когато изглеждаше, че везните се накланят към него да бъде избраникът за следващ председател на ЕК. С известно притеснение Борисов му посочи къде го боли, за да изтръгне обещание, че няма да бъде тормозен, ако го подкрепи за поста. „Знаеш кое ни е важно – газовият хъб, механизмът, Шенген, реформите, които по твоя списък правим в съдебната система. Сега всичко влиза в парламента – проверка на тримата големи, съответно и контрол, и може да се отстраняват.“ Тези две изречения са тесни за думите, но са широки за мисълта. Смисълът им е следният:

„Газовият хъб“ – Европейската комисия трябва да подкрепи изграждането на мечтания от Борисов газов хъб „Балкан“, макар че за него все още няма гарантирани поне три източника на природен газ, за да се каже, че ще служи на европейската политика за диверсификация на газовите доставки;

„Механизмът“ – ЕК трябва да спре действието на Механизма за сътрудничество и проверка, както обеща Жан-Клод Юнкер, и да престане да наблюдава България за корупция на високо равнище, организирана престъпност и върховенство на закона, въпреки че държавата не е дала досега реални резултати (присъди);

„Шенген“ – От Тимерманс се иска да повлияе на своята страна да се смили над България и да спре да й отказва достъп до шенгенската зона без вътрешни граници. Самата Еврокомисия вече е дала зелена светлина, но липсва необходимото съгласие на всички държави, защото Холандия отказва да вдигне бариерата пред България именно заради нейните дефекти в правосъдието и вътрешния ред;

„Реформите, които по твоя списък правим в съдебната система“ – Борисов говори за препоръките в последните два доклада на ЕК по мониторинга над България, които не съдържат както по-рано искания за „реални резултати“ (присъди), а се ограничават само до беззъби законодателни и структурни промени, правени и без това от правителството. Премиерът набляга на своето послушание към Тимерманс, защото очаква накрая да бъде погален по главата, като критиките се заменят с похвали за неговото управление;

„Проверка на тримата големи, съответно и контрол и може да се отстраняват“ – За да се измъкне от критиката на Европейския съд за правата на човека и други институции, че главният прокурор е безотчетен и не подлежи на контрол, правителството на Борисов пробутва тезата, че Еврокомисията е направила препоръка България да въведе контрол „над тримата големи“ – главния прокурор и председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд. Целта е покрай сухото – удобния Сотир Цацаров – да изгори само мокрото – неудобният Лозан Панов, към когото е адресирана фразата „съответно и контрол и може да се отстраняват“. Истината е, че в последния си доклад от ноември 2018 г. ЕК само е посочила, че българската държава настоява за пакетиране на „тримата големи“, което означава, че идеята не произтича от Брюксел, а си е българско производство и че Борисов просто очаква Тимерманс да мълчи при такава очевидна лъжа.

Интересна бе реакцията в същия разговор на Тимерманс, който малко след това поиска заснемането му с видеокамера да спре още на третата минута: „Винаги съм бил честен с теб и съм изразявал своите адмирации за всичко, което правиш в борбата с корупцията в твоята страна. Имахме много откровени дискусии с теб по този въпрос. Това е основата, на която ценя нашето приятелство”. Като бивш дипломат той използва думи, които в дипломатическия език имат особен смисъл. Тъй като придържането към добър тон е задължително, думите „честен“ и „откровен“ са илюзорно благозвучни, а иначе означават по български „Право, куме, та в очи“. Фразеологичният речник превежда израза като: „Казвам истината дори да е неприятна за някого“. Ако това е основата за приятелство, няма как да му е приятно на Борисов.

Що се отнася до България, нейният интерес е да разчита в Еврокомисията повече на хора като Тимерманс, а не на Габриел, за да се отлепи поне малко от европейското дъно.