Някои хора не умеят да си довеждат битките докрай. Преди две години ПП и ДБ дойдоха на власт с обещанието да изрежат пипалата на ГЕРБ, обхванали държавата. Даже арестуваха (за много кратко) Бойко Борисов. След това взеха, че направиха правителство с него. А сега, както е тръгнало, ще му преотстъпят властта – при това доста преди да дойде моментът герберският кадър Мария Габриел да поеме премиерския пост.

Просто всичко започна да изглежда така, сякаш Борисов командва парада. При това хванат под ръка с колегата си от ДПС Делян Пеевски – друг виден представител на статуквото, когото десните се заканваха да отстранят от върховете на държавата, след като беше санкциониран по американския закон „Магнитски“. Пеевски обаче не само остава на политическата сцена, а неусетно се превърна в един от най-видните й актьори – лице и говорител на прословутата сглобка, която движи парламента и спуска приоритетите на правителството на Денков – Габриел.

Това, че кабинетът се движи по коловозите, които му определя

тандема на Борисов и Пеевски,

е най-притеснителното в цялата ситуация. Добре, разбрахме, че България трябва да има някакво редовно правителство. Страната се намира в криза; около нас бушуват войни, които заплашват да подпалят целия свят; а президентът Румен Радев свикна да приема изпълнителната власт като лична собственост. Ясно е, че кабинетът трябва бъде излъчен от Народното събрание, както подобава на парламентарна република, и да се бори с това кризисно положение. С тази заявка ПП-ДБ взеха мандата и потърсиха подкрепата на ГЕРБ, а косвено и на ДПС. Но да им преотстъпят възможността да определят накъде да върви и как да действа изпълнителната власт – е, това вече е прекалено.

А сега изглежда, че нещата се подреждат винаги така, както Борисов и Пеевски ги искат. Кого запомниха хората по време на

протеста на миньорите и енергетиците, например?

Премиера Денков, както се опитват да ни внушат десните? Нищо подобно. Запомниха, че телевизиите показваха нонстоп шефовете на ГЕРБ и ДПС, които тежкарски обясняваха какво се случва, защо се случва и какво трябва да се направи, за да се подредят нещата. Даже правителството да е изнесло преговорите с протестиращите на гърба си, остана впечатлението, че Борисов и Пеевски се разпореждат и определят накъде да се развият нещата.

А това беше най-тежката криза, в която беше изпадал кабинетът до момента. Ако десните гледаха на това наистина сериозно, щяха да направят така, че техният премиер да бъде в центъра на всичко; не да изглежда така, сякаш ГЕРБ и ДПС дърпат конците. А сега Борисов и Пеевски дори се разпоредиха премиерът да им се отчита всяка седмица докъде е изпълнил ангажиментите по сделката с миньорите и енергетиците.

А историята с „Лукойл“?

Преди няколко месеца, когато парламентът се готвеше да отнеме концесията на руската компания за пристанището в Росенец, лидерите на ПП-ДБ побързаха първи да се похвалят с тази мярка. Тогава Борисов и Пеевски ги скастриха, че си присвояват заслуги, които принадлежат на цялата сглобка; а законопроектът, който десните бяха подготвили за концесията, дори не беше допуснат за разглеждане в парламента; на негово място беше подготвен друг, вече надлежно разписан от шефовете на ГЕРБ и ДПС.

Изглежда тогава двамата здраво са подплашили водачите на десницата, защото и сега се промотират като главните борци с руското енергийно влияние у нас. Ето, да видим сценката, която разиграха с дерогацията, по силата на която „Лукойл“ продължава да работи с руски петрол в разгара на войната. Борисов и Пеевски най-напред настояха дерогацията да бъде отменена и свикаха по този повод спешна среща в парламента, на която привикаха премиера Денков и неговия финансов министър Асен Василев. От ПП-ДБ се опъваха на искането с аргумента, че рафинерията на „Лукойл“ ще остане без нефт, който да преработва. След срещата Пеевски обяви компромис – руската компанията трябва да изплати 1.5 млрд. лв. на държавната хазна, ако иска да внася руски петрол до октомври 2024 г., докогато важи дерогацията. Направи го властно и ултимативно, под претекста, че защитава интересите на гражданите. За какво беше цялата тази история? За да могат Борисов и Пеевски да обявят пред хората – виждате ли, ние се борим „Лукойл“ да си плаща данъците, а ПП-ДБ отказват, защото бранят руските енергийни интереси в България. Хитро, нали? И успяха да наложат това, което искаха на кабинета и неговите мандатоносители.

В тази посока, между другото, отива и работата по държавния бюджет

за следващата година. Борисов от доста време разправя (със сериозен тон, зад който се крие откровена подигравка с десните), че той бил настоял Асен Василев да стане отново финансов министър. Трудно е да се повярва на това, при положение, че Василев е може би най-омразният на герберите член на кабинета. И сега по същия начин – сериозно и същевременно с насмешка, Борисов обяснява: „Цялата парламентарна група (на ГЕРБ-СДС – бел.а.) ме предупреди, че въпреки „моя министър Асен Василев“, ще бъдат много внимателни при гледането на бюджета.“ Междувременно, Пеевски заплашително беше заявил, че очаква от Василев да „преосмисли модела си на взаимодействие с парламента, особено в навечерието на приемането на най-важния за него Закон за държавния бюджет“. Дали не са полазили тръпки по гърба на министъра от тези коментари?

От всичко това вече почти не си личи, че правителството е с мандата на десницата. Цялата инициатива по всички важни направления произлиза от ГЕРБ и ДПС – при това Борисов и Пеевски пряко и публично дирижират всичко. Да се чуди човек за какво въобще ще се прави ротацията, след като техният тандем агресивно завзема контрола. А ПП-ДБ непрекъснато олекват политически – докато сдадат съвсем цялата власт на някогашните си врагове.

Коментар на Людмил Илиев/“Сега“