Страхувам се, че следващата крачка може да е обявяване на „извънредно положение“. Защото тези, които организираха ченгеджийското активно мероприятие искат да спрат хода на историята. Има начин това да стане: президентът предлага на Народното събрание въвеждането на такова с някакви мотиви и в зала се гласува. Сбора на тези, които са срещу машинното гласуване може и да стигне за въвеждането му.

Гражданските права ще бъдат сведени до минимум, а съответната „коалиция“ може да промени състава на правителството до степен, която обслужва нейните интереси. Дали ще посмеят, дали българите ще позволят, дали външните ни партньори ще позволят – това е друг въпрос.

Каквото й да правят обаче, тези сили са обречени. Защото нито историята може да бъде спряна, нито естествената смяна на поколенията, включително в политиката.

Прокуратурата трябваше да се самосезира за „експресната доставка“ на доклад от ДАНС – кой, защо, кога и как, трябваше да се изясни по най-бързия и прозрачен начин, но очевидно и държавното обвинение е в играта.

10 ноември 1989 г. се случи след като падна Берлинската стена. Дори Съветския съюз ни бе изпреварил по реформи…

Пак сме на опашката: демокрацията у нас е на куц крак и е по-слята е дори от родната Темида на моменти.

Конспираторите, организирали покушението срещу машинния вот може да се окажат жертви на собствения си капан. Защото нямат гаранция, че в един момент дори собствените им електорати няма да се обърнат срещу тях. Натрупания негативизъм в един момент ще избие, като гноен цирей.

Вече се е случвало през 1990, 1997, 2013, 2020… Следващите поколения ще преодолеят несъответствията в ценностите. Ще наложат върховенството на правото без трудно смилаеми компромиси и ще премахнат статута „недосегаеми“, зад който все още се крият мафиотизирани кръгове и политици.

Гражданското общество ще трябва да измине последната, най-трудната отсечка – да скъса с чалго-мутренския манталитет и всеки един да осъзнае своите отговорности пред семейството си и пред всички останали.

Няма връщане назад. Ще се забавим, но посоката е необратима.

Огнян Стефанов/“Фрог Нюз“

П.П. Шефът на ДАНС знае, че е изпълнил „мръсна“ поръчка. Той затова не подаде оставка. Алексей Петров го няма, но алексейпетровщината в ДАНС е жива…