Помните ли 2014 г.? Голямо време за родната политика. Тогава падна кабинетът “Орешарски” след цяла година на улични протести, последвали наглото издигане на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. БСП и ДПС, които стояха зад това, бяха набутани в ъгъла, а ГЕРБ се върна във властта на бял кон, зад който подтичваше „Реформаторски блок“ (РБ), както се наричаше тогава поредното издание на градската десница. Последваха конституционни промени с участието на ДПС, останали в обществената памет като „историческия компромис“, които разцепиха управляващото мнозинство. Правителството обаче докрета до началото на 2017 г., когато си отиде заради загубата на ГЕРБ на президентските избори.

Звучи познато, нали?

Както тогава, така и сега ГЕРБ се върна обратно във властта

след безуспешен опит на конкурентите на партията да я изтласкат от политическата сцена. Заедно с Борисов и хората му управлението поеха политиците от новия формат на десницата – обединението ПП-ДБ. И ДПС отново се нареди в редиците на реформаторите – пак заради Конституцията и съдебната власт, както беше в миналото. Приликите са достатъчно, за да се замае човек от начина, по който се завърта колелото на времето.

Има обаче две съществени разлики. Първо, във второто правителство на Борисов ГЕРБ и РБ имаха подписано коалиционно споразумение, в което публично бяха обявили кой какво получава от властта, както и по какъв начин се взимат общите решения. Сега имаме сглобка или некоалиция – като и двете никой не знае какво точно означават. Ясно споразумение липсва. Общите решения се взимат на спорадични, тайни срещи в стаички и коридорчета, а обществеността даже не знае кой какъв е във властта.

Второ, в правителството от 2014 г. влизаха партийни лидери. Герберският вожд Бойко Борисов беше премиер; двама от водачите на РБ – Меглена Кунева и Божидар Лукарски, бяха съответно вицепремиер и икономически министър; всички други бяха изявени партийни фигури, с изключение на Христо Иванов, който тогава беше безпартиен, и Тодор Танев. Иначе казано, управлението имаше ярка политическа окраска. А сега е точно обратното. Само няколко са изявените партийци – например, премиерът Денков (ПП), вицето му Мария Габриел (ГЕРБ), финансовият министър Асен Василев (ПП) и т.н. С това участниците в сглобката искат да избягат от всякакъв намек, че са влезли в коалиция след дългите и яростни войни, които водеха помежду си.

Така изкарахме почти половин година. Остават 3 месеца преди ротацията,

когато ГЕРБ трябва да поеме водещата роля в кабинета.

И ето, че започнаха да се чуват сериозни гласове да се подмени досегашната схема на сглобката. Зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов обяви, че тя няма да заработи ефективно, докато партийните лидери са в парламента, вместо в правителството. А съпартиецът му Радомир Чолаков, който оглавява парламентарната конституционна комисия, направо заговори с имена – Борисов за премиер, Василев и Пеевски за негови заместници.

Изведнъж се оказа, че съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков е съгласен. „Това, което аз лично научих за състава на правителството, е по-добре да са политически лица, с ясна политическа отговорност, отколкото експерти, които всъщност не знаеш дали нямат някаква скрита зависимост“, каза съпредседателят на ПП-ДБ. А когато се съставяше правителството десните говореха, че лидерите трябва да направят крачка назад (само за Асен Василев се оказа, че можа да се направи изключение, защото експертизата му надделяла над политическата му роля, както обясняваше Петков). В последното си тв интервю преди Коледа Петков даже се извини, че няколко месеца ПП и ГЕРБ занимавали обществото с дрязгите си, но опредили тази форма на съуправление като уникална, защото всеки следи всеки. И най-сетне са намерили ваксата. Готови са добруват заедно дълго още. Интересен обрат, нали?

Вярно е, че десницата се опари жестоко

от хора, които бяха лансирани като професионалисти, но бяха въвлечени в гръмовни политически скандали – като министъра на електронното управление Александър Йоловски заради машинното гласуване и шефа на МВР Калин Стоянов заради уличните битки в София покрай протестите срещу БФС. Достатъчно ли е обаче това, за да се обърне наопаки цялата схема, по която е съставено правителството? И не става ли тук въпрос за нова договорка с водачите на ГЕРБ и ДПС, която да ги пусне в изпълнителната власт?

Ето, Пеевски даже не крие амбициите си да участва в правителството. Почти всеки ден през декември се заяждаше с Денков, като остави впечатлението, че е съперник за поста му. Веднъж предизвика сензация, като лансира лично себе си за шеф на правителството. Като че ли можем да забравим, че амбициите му торпилираха навремето кабинета „Орешарски“.

При герберите нещата също са ясни – Борисов може да говори, че ще се фокусира върху партийните дела, но хората му не спират да го ласкаят, че България е процъфтявала, само когато той е държал кормилото на държавата. Няма нищо чудно, че и досега споменават името му като потенциален премиер при всеки удобен случай. Още повече, че герберите много силно искат да заличат всичко от последните 2 години, когато бяха изтласкани от властта. Какъв по-добър начин да го постигнат от връщането на вожда им в изпълнителната власт?

Тогава от ПП-ДБ слабо се обадиха, че това били „фантазии и коледни закачки“. Доскоро обаче сглобката и кабинетът „Денков-Габриел“ също изглеждаха като нещо, което може да се роди само в нечие извратено въображение. Защо да не очакваме, че ГЕРБ и ПП-ДБ могат да направят още една крачка напред и да вкарат вкупом партийните си лидери в кабинета, който ще дойде с ротацията през март 2024 г.? Че и Пеевски да поканят – нали ще им се наложи да избират новото ръководство на съдебната власт и нови членове на регулаторните органи; как ще стане това без ДПС? Общото им доста скверно дело – промените в Конституцията са вече факт. Залогът за Борисов и Пеевски бе да запазят своите хора в съдебната власт и успяха поне за още година напред.

ГЕРБ иска да превърти часовника назад. Започва да става ясно, че планът на герберите е по-мащабен – да издърпат политиката в България с 10 години назад, за да се върнем в хубавото за Борисов време, когато движеше чисто политическо правителство, заедно с десницата. ДПС ще помогне на ГЕРБ в замяна на участие във властта. А и ПП-ДБ изглежда узряват за идеята (поне Кирил Петков). Дали Борисов ще застане начело? Не е много вероятно. А дали кабинетът ще се напълни с партийци от трите формации? Това вече изглежда почти сигурно.

Коментар: Людмил Илиев/“Сега“