„Нов Нов” (б.р.Иванов Иванов), така се представяше проговарящият син на Иван Иванов, когото зрителите видяха във ВИП брадър като рапър, когато го питаха как се казва присъстващите на партитата в един звезден панелен блок на колелото на трамвай на Пазара Иван Вазов. Актьорът Пламен Дончев и съпругата му Режин събираха съседи с други приятели.

В блока им живееха не само Иван Иванов с Петя Силянова и Нов Нов, но най-обичаната бг гимнастичка Лили Игнатова, футболната легенда Паро Никодимов, волейболната Боби Кьосев, доколкото помня. Домакините ги смесваха с Велко Кънев и съпругата му Дора, бъдещия министър Пушкаров, нашите, понякога Леда Тасева, която живееше съвсем наблизо. Пък ние, децата, попивахме.

По някое време, трябва да е било 87-а или 88-а година, Иван Иванов спря да идва. Не искаше да се показва. Беше се състарил внезапно. А, сега като си помисля, е бил само на 36 г., както е роден през декември. Тогава не можех да разбера защо.

Сега си давам сметка: бяха спрели да го снимат. Или той беше спрял. Изведнъж. Вече няма как да знаем…

Скоро закриха и Киноцентъра, а той не беше театрален артист. Откри поета в себе си. И постепенно, с малки връщания, се превърна в съвременен отшелник, даже смени и София със село.

Никога повече не получи роля, достойна за себе си – не броя образа на мафиотски бос в нелепо продължение на Кървав спорт или приличащата по-скоро на новела тв продукция, където с невероятната му партньорка от кинокласиката Комбина – Ваня Цветкова бяха главни герои – и тя изчезна покрай пукването на демокрацията, но в Америка…

Единственият, който успя да го преоткрие по един вълнуващ, уважителен и мил начин беше Борислав Колев с неговия документален филм Стоичков, където Иван Иванов има най-важната поддържаща роля. Докато Ицо обяснява на екрана как от филмовите му герои се е учил как да бъде мъжкар и как да обича.

Свидетел съм как на първата прожекция на филма в Кан, на която бях, уви, единственият българин в Грей, хора от цял свят, с всичките си претенции и предвзетости се насълзяваха при цялата тази естествена енергия, при този наистина неподправен разказ за любовта и за киното, който съпреживяваха със Стоичков и Иванов…

Някой би казал, че Иван Иванов е най-големият български киноактьор след Стефан Данаилов.

Всъщност, той не е втори, а е другата страна на монетата.

Ламбо е галеник на съдбата, звезда от дете, доброто момче от добро семейство от центъра на София, премиерът на Народния театър с безброй кино-,тв- и театрални роли, министър, депутат. Иванов пък е лошото момче от дълбоката провинция, направило се само. За да остане любим и 45 г. след звездния му дебют във Всичко е любов. Любим артист, макар и с малко роли.

Шлифован и нешлифован кинодиамант – може и така да бъдат наречени двамата най-големи актьори в българското кино.

Кой е ключът към намирането и създаването на светлия лъч, на звездата Иван Иванов насред соцзастоя от края на 70-те и началото на 80-те години? Кой открива нешлифования диамант и му дава шанса да блесне? Професор Вера Найденова.

Така тя успя да създаде киното, на което иначе десетилетия наред е хронист и критик, а значи – пресъздател.

Важно е да се знае.

Още по-важно е да се помни!

Борис Ангелов