Даниела Късовска подаде оставка като зам.-главен редактор на Програма „Хоризонт“ на Българското национално радио преди седмица в знак на несъгласие със случващото се там: водещата на „Преди всички“ Силвия Великова бе свалена от ефир, а отразяването на съдебния ресор ѝ бе отнето от току-що назначения за и.д. главен редактор Николай Кръстев след неочаквано и бързо пенсиониране на предшественика му Ивайло Савов. Случи се и безпрецедентно сваляне от ефир на Програма „Хоризонт“ – в продължение на пет часа на 13 септември тя звучеше само в интернет, точно когато трябваше да бъде излъчвано предаването „Преди всички“. Същия ден журналисти от множество медии излязоха на протест пред БНР.

Силвия Великова бе върната в ефир след телефонно обаждане от премиера Бойко Борисов, а назначеният преди няколко месеца генерален директор Светослав Костов отрече пред СЕМ да е отнемал ресора ѝ. На практика Програма „Хоризонт“ е без ръководство – Николай Кръстев подаде оставка, Късовска – също, а вторият пост на зам.-главен редактор е свободен след напускането преди няколко месеца на заемащата го Таня Величкова.

Потърсихме г-жа Късовска за интервю, след като вчера генералният директор Костов заяви, че се водят разговори с нея да оттегли оставката си и се надява „разумът да надделее“.

Госпожо Късовска, защо подадохте оставка като зам.-главен редактор на Програма „Хоризонт“ на БНР и размислите ли, както Ви призовава генералният директор Светослав Костов? Вчера той заяви, че се надява „разумът да надделее“.

Аз подадох оставка в момента, в който разбрах, че директорът на „Хоризонт“ Ивайло Савов е пенсиониран и програмата се поема от бившия вече главен редактор, който беше назначен за изпълняващ длъжността директор на Програма „Хоризонт“, Николай Кръстев.

Подадох оставка в този момент, защото бях свидетел, че това е резултат от натиск, който беше упражняван върху ръководството на програмата в продължение на цяла една седмица. Този натиск започна от понеделник миналата седмица, като интензивността му се засилваше към края на седмицата. Той беше упражняван върху бившия вече директор на Програма „Хоризонт“ господин Ивайло Савов. Аз станах свидетел на това, тъй като ние с него – той, като директор, а аз – като заместник-главен редактор – делим почти едно и също работно пространство, като всъщност между нас стои една стъклена преграда. Много често тя е отворена, за да улеснява работния процес между нас, така че станах свидетел на директен натиск от страна на господин Светослав Костов върху господин Ивайло Савов да се случи това, което се случи по-късно и което направи изпълняващият длъжността директор Николай Кръстев: Силвия Великова да бъде отстранена от ресора „Правосъдие и съдебен ред“, където от години работи, и да бъде отстранена от ефира като водеща на сутрешния блок на Програма „Хоризонт“ – „Преди всички“.

Господин Ивайло Савов в сряда следобед ме повика и ми каза, че при него е пристигнала заповед, показа ми я, че Силвия Великова трябва да бъде командирована през следващите дни в Стара Загора, за да обучава екипа на радио Стара Загора. Бях изключително изненадана от това, защото Силвия беше в график да води. Това е абсолютно необичайна практика. Графиците се нарушават само в извънредни случаи, непредвидени обстоятелства, като болест или други такива. Те са нашите вътрешни документи, по които работим, те минават през подписи, през различни управленски нива и се утвърждават. Затова за мен това беше изключително нелогично, неправилно и дори бих могла да кажа – прецедент спрямо вътрешния ред и правилата в Програмата.

Господин Савов ме информира, че няма да изпълни тази заповед въпреки всички последствия, които ще има след това. На следващия ден той беше пенсиониран много бързо.

Какви бяха мотивите на господин Костов за това настояване Силвия Великова да не е в ефир и да не води съдебния ресор?

Нямам представа. Господин Костов не е говорил с мен през това време. Аз просто ставах свидетел на разговорите, които се водеха – не на всички разбира се – между господин Ивайло Савов и господин Светослав Костов.

Междувременно през тези дни господин Ивайло Савов, като директор на Програмата тогава, и господин Николай Кръстев дойдоха при мен и ми казаха, че Силвия Великова ще бъде свалена като водещ на „Преди всички“ и като отразяваща събитията в съдебния ресор. Имало предупреждение, че ако това не стане, щяло да се случи нещо лошо с Радиото.

Какво?

Нямам представа. Попитах ги, никой не ми каза за какво става въпрос. Аз казах, че съм категорично против. Не бих подкрепила подобно нещо като заместник-главен редактор, който отговаря за репортерите и кореспондентите в страната, който утвърждава ресорите и който се занимава с ежедневното разпределение на ангажиментите на репортерите, тоест определя кой на какво събитие да отиде, кое събитие да отрази и т. н. Всичко това става на базата на нашите вътрешни правила, които ние спазваме, които за нас са важни. Вътрешните правила на база заповед с ресорното разпределение на всички репортери.

Тук държа да кажа, че от години в един ресор има не по един, а по трима, на места – дори по четирима репортери. Те, разбира се, се повтарят в различни ресори, защото все пак тематично ресорите не са малко. Репортерите на „Хоризонт“ също не са малко, но ние като обществена медия и Програма държим да спазваме задължението си и да обхващаме максимален кръг от събития, които да отразяваме.

Правилно ли разбирам думите Ви, че решението на Светослав Костов е продиктувано от външен натиск?

Моето впечатление е такива. Не мога да кажа обаче от кого. Дори смятам, че това, което направи господин Николай Кръстев, въпреки че той пое вината и отговорността за това, не е негово решение и мисля, че никой в Програма „Хоризонт“ не се съмнява в това.

Какво се случи вътре в Програмата, сред колегите, когато стана ясно, че Силвия е свалена от ефир?

Това, което всички видяха. Програмата реагира веднага в защита на принципите и на свободата на словото, защото от всеки от нас, работещ в Програмата, това беше разпознато и прочетено като неправомерен натиск отвън.

Как си обяснявате крайния и безпрецедентен ход за спиране на Програма „Хоризонт“ от ефир?

Един от поредните абсурди, които се случиха. Нямам обяснение. Аз до последно не вярвах и не очаквах, че това ще се случи. Защото, както всички разбраха, това е абсолютно безпрецедентно – пет часа Програма „Хоризонт“ да излъчва и да няма ефир. Националното радио и Програмата са част от националната сигурност на страната и те са длъжни да информират населението и хората се информират през Радиото, ако, не дай Боже, настане бедствие. Затова сигналът, който ДАНС изпрати до Прокуратурата, че това е действие, насочено и срещу националната сигурност на страната, смятаме, че беше изключително адекватен и смятаме, че едно подобно действие не може да стане без пълното съзнание за последствията за това, което се случва, на генералния директор на Българското национално радио. Нали си давате сметка за какво става въпрос? За безпрецедентно спиране на ефира. Вчера в становището си Прокуратура беше категорично ясна, че не е имало абсолютно никакви причини за това нито вътре в Радиото, нито отвън. Мина се през всякакви объркани обяснения, че става въпрос за профилактика на предавателите, което категорично стана ясно, че не е така; че става въпрос за профилактика на излъчващото студио, което категорично стана ясно, че не е така.

Очакваме тук независимата съдебна власт да си свърши работата, но за нас е много важно каква е отговорността на генералния директор в този момент и как той я носи.

Реалистично ли е да се говори, че друг може да носи отговорността? Визирам директора на дирекция „Техника“, който в момента е „под прицел“.

Абсурдно е според мен. Всъщност след това, което се случи, сме свидетели на ред неадекватни решения, които доведоха до криза в Програма „Хоризонт“. Очевидно изборът на технически директор, който да предизвика такъв много меко казано технически гаф – спирането на ефира на Програмата е престъпление, избирането на и.д. главен редактор, който с действията си доведе до тази криза в Програмата и допусна да бъде проводник на натиск над нея. Колко още решения трябва да бъдат взети може би в тази посока, за да се види, че нещо в управлението на Радиото не е наред?

Правилно ли разбрах, че директорът на дирекция „Техника“ е назначение на сегашното ръководство, че е част от екипа на г-н Светослав Костов?

Да, директорът на дирекция „Техника“ Пламен Костов е назначен от господин Светослав Костов. Той не е външен човек за Радиото, бил е дълго време звукорежисьор в Радиото. По времето на една предна криза в БНР, когато Иван Бориславов беше назначен за директор и имаше протести, Пламен Костов беше административен директор и тогава, отново по негово време, сигналът на програма „Хоризонт“ беше спрян и започна излъчване от студио на Програма „Христо Ботев“.

Какво предстои? Виждам, че редколегията на Програма „Хоризонт“ е поискала среща със Съвета за електронни медии.

Да. Трябва да кажа, че редколегията е орган на самоуправление, творчески орган вътре в Програмата, изключително важен. Той е изборен орган – всяко звено в Програмата избира свои членове в редколегията и тя има силата да се изказва по всички проблемни казуси в Радиото, свързани с организацията на работата, с решения на ръководството. Много често редколегията критикува ръководството, излиза със свои становища на несъгласие. Тоест, ако можем така да кажем, тя е вътрешното представителство на всички работещи в Програма „Хоризонт“. Тя не е ръководството, това са работещите в Програмата.

Какво да очакваме от СЕМ?

Това е регулаторът на Българското национално радио. Очакваме да видят реалността такава, каквато е и да не бягат от отговорността си, защото СЕМ избира генералните директори на Радиото, СЕМ е органът, който може да налага санкции, СЕМ е органът, който може да дава оценки на работата им и СЕМ е органът, който би могъл да ги отстрани, ако прецени, че те не се справят с отговорността, която имат.

Вашата оставка твърдо остава подадена и няма да я оттеглите?

Не, не бих оттеглила оставката си. Аз съм в оставка. Продължавам да изпълнявам работата си, тъй като в момента „Хоризонт“ реално е обезглавена и без ръководство. Все пак ние сме отговорни хора. Програмата няма да остане без оперативна организация. Изпълнявам задълженията си, докато бъда върната там, където бях, преди да поема този пост – в новинарския център на „Хоризонт“. Очаквам това да се случи. Не бих размислила и не бих оттеглила оставката си, защото не бих искала да бъда част от това, което се случва в Програмата и от тези управленски решения.

Александра Маркарян, „Офнюз“