Ердоган има сериозен проблем. През последните месеци стотици хиляди членове напуснаха партията му. Сред тях са множество авторитетни личности. Вече се вижда с просто око: властта на Ердоган се разпада, пише в свой анализ Даниел Белут, публикуван от „Дойче веле“.

Дълго време Ахмет Давутоглу беше една от най-влиятелните фигури в турската политика. От 2002 година нататък, когато започна стремителният възход на ислямско-консервативната „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР), той стоеше неизменно до турския президент Ердоган. Давутоглу беше външен министър, а по-късно – министър-председател и лидер на ПСР. През 2016 година обаче между двамата настъпи разрив. В очите на Ердоган Давутоглу беше станал прекалено своенравен, а и силен. И затова той на бърза ръка го изтласка и от двата му поста.

Това унижение бе прието от Ахмет Давутоглу със смирение: „Неговата семейна чест е и моя семейна чест. Неговото семейство е и мое“, заяви той след уволнението си и подчерта, че никога не се е изказвал зле по адрес на държавния глава, нито пък щял да каже лоша дума за него и в бъдеще.

Давутоглу яростно критикува Ердоган

Но през 2019 година ситуацията се промени: икономическата криза, засилените позиции на опозицията и изборното поражение в Истанбул постепенно разяждат фундамента, върху който се крепи властта на турския президент Ердоган и управляващата ПСР. Давутоглу незабавно усети възникналия вакуум във властта и от месеци насам яростно критикува управляващите, а миналия четвъртък обяви, че напуска ПСР заедно с още трима други нейни депутати. Партията се била отдалечила твърде много от своите основни принципи, гласеше главната теза на Давутоглу, който изяви и амбицията да „основе ново политическо движение“.

Още преди важните избори за кмет на Истанбул през юни, които бяха загубени по катастрофален начин от Ердогановия кандидат Бинали Йълдъръм, Давутоглу публикува във Фейсбук един манифест, преливащ от критики срещу политиката на Ердоган. В него се казваше, че партията се намирала в критично състояние, залагала прекалено много на поляризирането и твърде малко на правовите принципи.

Ердоган и „отцепниците“

Това развитие тревожи турския президент. Той се опасява, че една отцепническа партия може да отнеме доста гласове от неговата ПСР и да промени съотношението на силите в консервативния лагер. Той реагира доста невъздържано на критиките на бившия си сподвижник Давутоглу, наричайки го „предател“. „Ще им потърсим отговорност, когато му дойде времето“, гневеше се Ердоган по адрес и на останалите „отцепници“.

А станалото с Давутоглу вече не е единичен случай. То се превръща в символ за ерозията на властта в средите на ПСР. Стотици хиляди членове напуснаха партията през последните месеци, сред тях имаше авторитетни личности с тежест, които от месеци насам се изказват необичайно критично по адрес на ръководството на ПСР.

Сред тях е например бившият министър на икономиката и съосновател на ПСР Али Бабаджан. Той напусна партията още през юли. Турски медии съобщават, че и Бабаджан има намерение да основе своя собствена партия. И той, подобно на Давутоглу, смята, че ислямско-консервативната партия се е отказала от първоначалните си ценности. При основаването на новата партия Бабаджан получава подкепа от бившия президент Абдуллах Гюл, който напусна редиците на ПСР още през 2007. През миналата година Гюл зае категорично отрицателна позиция спрямо политиката на Ердогановото правителство. Нещо повече: той беше почти готов да се кандидатира срещу Ердоган на президентските избори през юни 2018, но в последния момент се огъна под натиска на турския президент. Шефът на генералния щаб на турската армия Хулуси Акар и говорителят на Ердоган кацнаха с хеликоптер направо в двора на Гюл, оказвайки му напълно непредвидено посещение. Само ден по-късно Гюл малодушно обяви, че се отказва от кандидатурата си, както съобщи близкият до правителството вестник „Хабертюрк“.

ПСР вече не е безалтернативна

По това време Ердоган и неговата ПСР се намираха в апогея на своята власт – на парламентарните и президентски избори те спечелиха впечатляващи проценти, които допълнително циментираха пътя към едноличния режим. Сега обаче картината се промени – пред турското население има либерални алтернативи на Ердогановото еднолично управление.

Дали точно Давутоглу спада към тези алтернативи е въпрос, по който оживено се спори сред турската общественост. За разлика от останалите видни „отцепници“ от ПСР – Бабаджан и Гюл – Давутоглу се радва на популярност само в лагера на националистите. Останалите го обвиняват, че твърде дълго си е мълчал, поради което носел и вина за подкопаването на турската демокрация. Твърди се, че той иска да си отмъсти, а не да реформира ПСР. Впрочем, подобни критики отправят и към бившия държавен министър Али Бабаджан. Но в Турция смятат, че той има по-големи шансове да основе либерално-консервативна партия, която да наследи част от реформаторския устрем на „Партията на справедливостта и развитието“ от първите ѝ години.

Текстът е от „Дойче веле“