Шоуменът и лидер на ИТН Слави Трифонов губи дело за 100 000 лв. срещу независимия депутат Радостин Василев, видя „Сега“ в електронното деловодство на Софийския градски съд. Политическата кариера на Василев изгря в ИТН, като той беше и министър на спорта. После напусна партията и се закачи към ПП-ДБ, с чиято листа влезе в парламента. В крайна сметка обаче Василев напусна и ПП-ДБ с гръм и трясък, изнасяйки прословутия запис от партийната сбирка на ПП.

Трифонов го съди заради негови твърдения от юни 2022 г., направени покрай разцепването на ИТН, докато Василев е министър в оставка. От решението на съдия Ивайло Димитров се разбира, че искът на партийния лидер е бил частичен – за 50 000 лв. Трифонов претендира за неимуществени вреди с твърдения, че изявления на Василев съдържат обиди и клеветнически изказвания.

В иска си Трифонов цитира 18 твърдения на Василев. Например, че сваля доверието си от него. „Дойде моментът, в който, за мое огромно съжаление, мафията проби в ИТН“, казва още Василев. И още: „…поведението на г-н Трифонов, като едноличен собственик на тази партия през последната година доведе до това, че тази партия се самоизчегърта, а последните му действия водят до това, че се изчегъртва и държавата …“. Василев казва още, че Трифонов е излъгал и че го е хвърлил „на мафията, без да му мигне окото …. задкулисието проби при нас….“.

Василев е цитиран да казва, че Трифонов няма достатъчно морал да е лидер на ИТН, че никога не се е интересувал от мнението на избирателите, нито от депутатите си, които не познава, че ИТН е бизнес проект и т.н.

Губейки делото, Трифонов е осъден да плати на Василев 3500 лв. за адвокат. Решението на градския съд не е окончателно и може да се атакува пред апелативния.

В иска си Трифонов се оплаква, че Василев насажда срещу него отрицателно отношение в публиката и опонентите. Според него изказванията уронват авторитета му и внушават принадлежността му към престъпна групировка. Това засегнало имиджа му, компрометирало усилията му да взема отговорни решения, а избирателите и симпатизантите на партията били объркани от приписаните му престъпления. Трифонов твърди, че с това си поведение Василев му причинил силни психически и физически болки, засягайки честта и доброто му име в обществото.

Защитната линия на Василев е, че част от изказванията му се отнасят за ИТН, а не за Трифонов. И освен това става дума за негово мнение и оценка на актуалните политически събития, израз на правото му на свобода на словото.

Съдията посочва в акта си, че Трифонов и Василев са „видни политически фигури“, а изказванията на Василев са по повод развиващите се по това време политически процеси в държавата. Той припомня практиката на върховния съд, както и разбирането на съда в Страсбург, че политиците са приели доброволно публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото. Това предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по-висока степен от „обикновените“ хора.

„Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори да надхвърлят добрия тон. Това е в полза на обществения контрол и политическия дебат. Политиците и публичните личности следва да търпят повече укори, но свободата на словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети“, пише съдия Димитров. Той приема, че изказванията на Василев не са обидни или клеветнически, а са политическа риторика, оценъчни съждения, с тях той е мотивирал оставката си като министър на спорта.

Колкото до думите „мафията проби в ИТН“, съдът намира, че не са пряко насочено към личността на Трифонов и не могат да го уязвят лично. Освен това били казани в преносен смисъл.

„Макар и в голямата си част посочените изрази да носят негативен смисъл и дори някои от тях да са груби и крайни, те не се използват целенасочено за накърняване на правата и доброто име на Трифонов, и са допустимо средство в политическата реторика, когато се критикува поведение на друг политик“, пише в заключение съдът.