Много сюжети се преплитат около казуса „Полфрийман“. Той е още от присъдата на първа инстанция. Тя очевидно не е приета от извършителя и от БХК. Този Комитет е специализиран да следи за жертви на правосъдието. В този случай са намесени двама души от малцинствата и легендата и фактите говорят за това, че Полфийман е направил опит да ги защити. Станал е „дарлинг“ на този БХК, който е проследявал неговото състояние. С кулминация той да бъде мъж на годината. Не е било добре да се издигне тази кандидатура и тя е оттеглена.

Търсено е мнението на този комитет да формират някакво решение в Апелативния съд. Той също принадлежи на либералната идеология в България. Това прави от казуса не само юридически в същината си, но и идеологически.

Този човек е освободен, защото покрива условията за освобождаване. Ключово е разкаянието и промяна. Най-големият парадокс и слабост на съда е, че той е приел, че той се е поправил. Той няма психология на виновен на никакъв етап. Той не може да понесе думата. Преживява го като атака срещу него. Има дълга самоотбрана да изключи от себе си обвинението, че е убиец. Този човек се счита за жертва на най-корумпираното правосъдие.

Скандалът в е в дефиницията „поправил се“. Това, че е учил, нищо не значи. Как е поправен, при положение, че той има съзнание за жертва. Сега всеки, който отбранява статуквото ще каже-ето ги тези със странната представа, че убиецът е невинен. Това е другият ефект на бедата-стимулира хората за едно стихийно правосъдие, което ще мине през юридическата процедура, за да произнесе присъда. Агресията му е привична. Посегнал е с хладно оръжие на две деца, докато е бил малолетен. Следователно има рецидив. Той е бил със специален нож. В тази история има нещо много провокативно.

Има хора, които се превъзпитават в романа на Виктор Юго. В българският затвор при тази дисциплина няма много големи ресурси човек да се превъзпитава. Това е вътрешно решение със събития, близки на просветление. Българският затвор е претъпкан. Ще стане като преживяване на много голяма беда.

Не зная как да квалифицирам поведението на шефа на БНР. Това е слабост на човешкото достойнство. Да съди г-н Борисов за думата му „главанаци“. Човекът е излязъл от равновесие и прави опит да самозащита. Той е нелеп в агресията си и опита да се задържиш на мястото си.

Случилото се в БНР не е голяма изненада. Независимата журналистика атакува едностранчиво. В БНР има различни хора с резки гласове и това трябва да бъде понесено. Журналистиката е бизнес. Има хора, които имат благородна нетърпимост и са готови да произнасят това, което е по съвест. Трябва да се развие култура на смирението и съмнението. Всичко, което не е сложно е лъжливо. Трябва да се мисли сложно.