Актуалната политическа ситуация в държавата може да се приеме и за изключително смешна, така както забавен може да бъде само истинският абсурд. Един запънал се на поста човек спира цяло ново правителство, политици с позиции се мъчат да го изгонят, или пък не (озъртат се за вятъра), настават протести, контрапротести, чудене, маене, снишаване… Всичко това на цената на задаваща се конституционна криза, на още политически ступор.

И този човек е Калин Стоянов!? „Калин кой?“, пита се по-отдалечената от политиката публика, недоумяваща важността на този човек. Шокирана е, понеже той никога не е бил нещо повече от тривиален полицейски служител, от ония образи, на които хората не обръщат внимание в новините (макар да е удобно пробутван нагоре по управленската стълбица). „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!“, каза преди доста години един случайно попаднал в управлението човек. Положението е „Егати държавата“ и днес – щом един Калин Стоянов я разиграва като маймуна.

Разбира се, цялата работа е в това, че Калин Георгиев Стоянов е

човек на Делян Славчев Пеевски

А Пеевски все още е човек-държава, че даже и наддържавен фактор. И всички наблюдаваме един много унизителен за всички ни като граждани сюжет.

Ще го разкажем накратко, тъй като мъртвото вълнение насред седемте парламентарни избора за три години потапя интереса дори на интересуващите се от политика хора. Периодично се нуждаят от ориентир:

Пеевски наложи Стоянов за министър в подкрепяната от ДПС сглобка. ПП-ДБ тогава го преглътна. С разтурването на сглобката обаче Стоянов стана мишена на ПП-ДБ. Съюзникът от ГЕРБ Бойко Борисов се потопи, но Стоянов продължи да е вътрешен министър и в кабинета на Димитър Главчев. И така щеше безпроблемно да си живурка още дълго време, ако ДПС не се бе разцепило. Явно името на МВР-министъра е ключов въпрос не само за изборите по принцип, но и за ДПС конкретно, защото с изтичането на мандата на настоящия кабинет

Пеевски предприе мощна кампания протежето му да оцелее

в следващия. Работата заприлича на Рубикон за Пеевски, отвъд който той е нищо, а отсам, със запазен Стоянов – оцелява. Така се стигна до днес, когато номинираната от немай-къде за премиер Горица Кожарева вкара Стоянов в новия списък, а държавният глава Радев не го прие. „Ако не бъде сменен вътрешният министър, не може да бъде изпълнена задачата за честни избори. За вас Калин Стоянов е по-важен от спокойствието“, каза й президентът. На което Горица с неподозирана за нейната биография „твърдост“ се запъна и легна като Раймонда Диен пред Калин Раздора, на когото приписа неподозирани „успехи“. За всеки случай се оплака и на прокуратурата от натиск да смени кандидат за министър, който тя си е харесала.

Самият Стоянов също не стоя със скръстени ръце. Почти всеки ден бълваше ПР акции. Успоредно от две седмици се вихреха сценки с протестиращи полицаи, искащи си този министър и никой друг, като кулминацията бе днес пред президентството, където той, досущ жертва, ама и непоколебим в името на светлите свои и МВР-бъднини, вдигна ала Радев юмрук под прозорците му.

В обобщение: цялата тази излагация, цялата тая овъртолена държавност

е не за друго, а поради олигархичен сблъсък.

В една друга реалност политическата класа можеше да спори тъй люто в името на национални приоритети, или пък да пренарежда институционалните устои, за да ги заздрави. Не, целият цирк сега е единствено и само поради съдбата на Пеевски, съответно на лейтенанта му Стоянов.

Първият извод от ситуацията е свързан със самия министър. Що за човек следва да си, за да се впиеш така в поста си? Да го играеш незаменим? Въобще

има ли чест такъв човек?

Защото повече от ясно е, че земята няма да спре да се върти без Калин Стоянов в МВР, министерството няма да бъде закрито, а същите полицаи утре биха протестирали в защита и на следващия си началник. Нормалните порядъчни хора в такива ситуации си тръгват. Естествено, въпросите са реторични, защото порядъчност на тия нива няма. Следва да се припомни, че ако съществуваше тя поне малко, Стоянов въобще нямаше да стане министър, защото като шеф на ГДБОП бе обвинен през 2021 г. за оказване на натиск върху прокурори по делото за източването на пари за магистрала „Хемус“ (делото бе потулено).

Вторият извод касае Пеевски. За пореден път става ясно, че той не е политически повратлив, гъвкав, оттам  – и умен. Ако беше, просто щеше да смени „инструмента“ си с друг. Жертваш Стоянов, успиваш враговете и общественото мнение, продължаваш с друга маша. Но стилът на Пеевски е груб и безцеремонен – „Всичко или нищо, напред, докрай!“. Тия дни посяга дори на резиденцията на Доган като отмъщение…  И точно този стил, тази липса на политическа интелигентност е на път в крайна сметка да му изяде главата – цялото общество следва да почерпи, защото поради нерафинираността си той се оплете в мрежите, които сам изплете.

Трябва да почерпи конкретно и Румен Радев. Президентът отново е в ролята на

спасител – топката бе вдигната от Пеевски,

той перфектно я отигра. С което създаде ПР проблем на „демократичната общност“ и всички Радеви врагове (бивши приятели). На практика те трябва да благодарят на човека, чиято власт при назначаването на служебния кабинет ограничиха с промените в Конституцията.

Четвъртият извод не може да подмине едно

обемно като лъв сърце с миши нрав – Бойко Борисов.

Той продължава да си трае по казуса с Калин Стоянов. Лидерът на ГЕРБ просто го е страх публично да вземе страна в сблъсъка Пеевски – Доган.

Калин Стоянов следва да си ходи – повече от ясно е! Също е ясно, че филмите с впити в поста пиявици, които и преди сме гледали, никога не свършват добре за самите пиявици – защото с всеки изминал ден стават за посмешище. Тоест, най-вероятно скоро МВР ще има друг министър. Но и след финала цялата тая отврат от ситуацията ще остане като ресто на държавността. Клето МВР, клета държава!

Коментар на Николай Иванов/“Сега“