По мръкване на 5 юли 2022 г. две момичета чакат градския транспорт на спирка в София, но никога не се прибират вкъщи.

Те са пометени и убити на място от мощния джип на надрусания Георги Семерджиев. Това са Христина Дилева на 26 и 21-годишната Хариет Стефанович. Мелето се случва в непосредствена близост до мястото, където бе убит и Милен Цветков – бул. „Черни връх“. Той също си отиде между ламарини. Докато чака чинно на червен светофар е ударен отзад с бясна скорост. Зад волана е младият Кристиян Николов, който изобщо не прави опит да спре. Трагедията се случи навръх Великден през 2020. Пробите на Николов показаха наличието на няколко вида наркотик в кръвта.

„За жалост научихме, че майката на Хриси е починала за няма и година след смъртта на дъщеря си“, съобщи единствено пред „Труд news“ Нинелла Върбанова от сдружение „Ангели на пътя“.

Върбанова също е загубила близък във войната по пътищата. Нейният брат умира в катастрофа, причинена от напушен с марихуана водач. Години след инцидента тя води неравни битки за справедливост и помага на семейства, чиито деца са избити от пияни, друсани или неправоспособни водачи. Върбанова се съгласи да говори пред изданието и да разкаже за големите пробойни в правосъдната система, как се измъкват извършителите на тежки катастрофи, завършили със смърт, както и какво трябва да се промени, за да стопим черната статистика.

„Често се събираме и протестираме, говорим си и оказваме подкрепа един на друг. От известно време се чудихме защо майката на Хриси не ни търси и нямаме никакъв контакт с нея. Оказа се, че жената си е отишла няколко месеца след смъртта на Хриси“, заяви пред „Труд news“ Нинелла Върбанова.

Хриси Дилева последно е работила като асистент в Института по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория при Българската академия на науките (БАН).

– Г-жо Върбанова, как е правилно да се казва – загинали на пътя или убити на пътя? 

– Разграничаването между загинали и убити на пътя е в основата на  промените в законодателството и прилагането му, за които настоява сдружение „Ангели на пътя“. Тези промени няма да върнат нашите деца и близки хора от гробовете им, но ще предотвратят там преждевременно да се озоват още много невинни хора. Те не са наши приумици, а са практика в страните, в които има в пъти по-малко убити и ранени на пътя.

Загиналите са тези, които са предизвикали или попаднали в ПТП поради случайни обстоятелства, които не зависят от тях и за които нямат вина – дефект на пътната инфраструктура, внезапно променени климатични условия, човек или животно на пътя, заслепяване от отсрещна кола или удар от задна кола, рязко настъпил здравословен проблем като инфаркт, и други. В резултат на това е настъпила тяхната смърт или смъртта на други хора. Никой не обвинява такива водачи, защото те не са могли да предвидят и предотвратят случилото се и всеки може да е на тяхно място. Изрично уточняваме това всеки път, когато говорим и пишем по темата, за да бъдат спокойни нормалните шофьори, че никой не очаква да поемат отговорност за случайни пътни инциденти.

Убитите са тези, които са пострадали смъртоносно заради доброволни и съзнателно предприети действия на шофьори, които са се качили в автомобилите си пияни, дрогирани, без книжка или нарочно натискат педала на газта много над разрешения максимум. Понякога всичко накуп. Българският съд ги нарича дейци и извършители, а те са предизвестени убийци, при които  е било само въпрос на време кога ще убият, a не дали ще убият. „Деец“ или „извършител“ или „убиец“ би бил човек, който има законно притежаван пистолет, заредил го е, върти си го на пръста и се разхожда по някоя пешеходна зона, докато гръмне и убие някой?

Защо съдебната власт в България нарича такива изверги „деец“ или „извършител“, а не „убиец“? На среща със зам.-министъра на правосъдието Георги Николов през февруари 2024 му зададохме този въпрос. С нас беше Николина Петкова, майка на убития Филип Арсов от София. Той беше само на 14 години, когато, на 02.09.2023 беше размазан в центъра на София пред десетки свидетели.

Убиецът му е пътен рецидивист, с 2,2 промила алкохол, със скорост, почти три пъти превишаваща допустимата. Попитахме го може ли да нарече поне такъв шофьор „убиец“, на фона на всички неоспорими факти? Каза, че не може, защото съдът не се бил произнесъл, но на съда в България често му трябват години, преди да се произнесе. Дори и когато го направи, българската политическа и правосъдна система отново не нарича тези хора убийци, а те са точно такива.

Подобни примери не само не са изключения, а са правило – повечето пътни убийци са пътни рецидивисти в продължение на месеци и години преди това! За нарушения, за които в други държави щяха да са санкционирани с огромни глоби, с конфискация на автомобил или да бъдат в затвора! И нямаше да се стигне дотам, да убият нашите деца и близки!
Докато не започнем да наричаме нещата с истинските им имена, промяна няма да има! И още много невинни хора ще станат жертва на превзетата от лобизъм законодателна власт, на корумпираната изпълнителна власт и на покварената до краен предел съдебна власт, която е адвокат и съучастник на пътните рецидивисти и убийци в България!

– Какво ще се случи, ако идеята 17-годишни да получават книжки се превърне в реалност? Не е ли твърде рано 16-годишни да започват шофьорския курс и какви опасности крие това?

– За съжаление, това не е просто идея, а е част от проект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, който вече е приет от Министерския съвет. Предстои гласуването му от Народното събрание. Ако това се случи, резултатите ще са логични и твърде трагични – още повече ранени, загинали и убити българи, предимно млади хора!
Това предложение не е случайно хрумване на българските власти, които добре знаят до какво ще доведе, а е пореден пример за жалък слугинаж на нашите политици, които поставят личните си кариеристични и финансови интереси пред тези на българския народ!

Какво всъщност се крие зад него? На 01.03.2023, Европейската Комисия публикува документа „Предложения за шофьорските книжки и трансграничното прилагане на пътните правила“. В него се съдържат различни предложения, повечето от които нямат пряка връзка със сигурността и пътния травматизъм – за осъвременяване на правилата за придобиване на шофьорска книжка, въвеждането на електронен документ, който да важи във всички страни членки, уеднаквяване на предписанията в различните държави и други.

Между тях обаче се вмъква и това, което ще обрече хиляди млади хора на континента на травматизъм и смърт – възможността във всички държави децата да започнат да се учат да шофират и да получават документ за правоспособност още на 17 години.

Противно на всякаква логика, предлагащите имат наглостта да заявят, че смисъла е „да се увеличи сигурността по европейските пътища“, което лакейските ни национални медии повтарят като папагали. Но българските пътища не са европейски пътища. Българските закони не са европейски закони. Българската полиция не е европейска полиция. А българското правораздаване не е европейско правораздаване!

Повечето, които говорят по темата, едва ли са си дали труда да прочетат мненията на професионални организации, специалисти и техни колеги от различни държави, които са категорично против и които заявяват, че това е лобистко решение и ще доведе до крайно негативни последици!

В няколко европейски държави това намаляване на възрастта вече е факт, за съжаление. Става въпрос за Германия, Австрия, Холандия, Унгария, Ирландия, а от началото на тази година, и Франция. Да обърнем, обаче, внимание на това, колко са убитите на милион в тези държави – 33 в Германия, 39 в Австрия, 30 в Холандия, 55 в Унгария, 48 във Франция. В България са 82.
Във всички тези държави законите са толкова стриктни, глобите толкова високи, а наказанията толкова тежки и неизбежни, че дисциплината по пътищата им е несравнима с анархията в България! Няма и такава корумпирана полиция и съдебна система, които да дават увереност на пътните рецидивисти и убийци, че, каквото и да направят, ще се отърват!

В Германия например, от 2017 година вече се предвижда и доживотен затвор за причинена смърт на пътя заради дрифтене и се счита, че това е убийство с умисъл, а не непредумишлено деяние! В Дания, Австрия, Гърция и други, автомобили вече се отнемат и заради висока скорост, а ние още спорим дали трябва да се отмени отнемането им за наркотици и алкохол! При положение, че колите на такива хора са потенциални оръжия за убиване! В Холандия пък придружителите на младите шофьори официално трябва са регистрирани като такива. Примери за това, как в другите европейски държави се налагат ефективни мерки за контрол и санкции, които водят до дисциплина и отговорност на пътя, има много!

Съвсем различна е ситуацията в България, където пътни рецидивисти с десетки и стотици нарушения продължават спокойно да си шофират, докато убият! А дори след като убият, биват наградени или с условна присъда или с краткотраен престой в затворническо общежитие, където през деня са свободни, а накрая ги освобождават предсрочно за добро поведение!

На този фон, обяснението на българските власти, че щяло да има придружител на младите шофьори и това да осигури тяхната безопасност, както и на другите участници в движението, е лъжливо и цинично, защото предварително знаем, че няма кой да осъществява контрол дали това ще се спазва! Освен това, придружителят няма педали като учебните коли и по никакъв начин не би могъл да предотврати опасна ситуация.

Георги Семерджиев в съда

– От „Ангели на пътя“ съобщавате, че за 20 години у нас над 20 000 са загубили живота си във войната по пътищата, а над 220 000 са ранени или трайно инвалидизирани, какво правят властите, за да стопят тревожната статистика?

– Семейството ми следи темата от 1999 година, когато брат ми и братовчед ми бяха убити от надрусан шофьор. Нашият случай е един от редките, в които убиецът убива и себе си, като по този начин поне ни бяха спестени дългогодишните унижения, на които са подложени родителите и семействата на убитите деца и млади хора от страна на българската съдебна система. Унижения, които досъсипват семействата на жертвите – някои родителите се разболяват тежко, други умират скоропостижно, а братята и сестрите са белязани завинаги от детство и младежки години в траур!

На този фон, вече десетилетия, българските власти, издържани от българските данъкоплатци, само имитират загриженост и действия за подобряване на пътната безопасност, докато всъщност правят точно обратното. Действията им доведоха до това, от средата на европейската класация на убити по пътищата в началото на века, вече да сме първи! Имайки предвид демографските и образователните тенденции, както и намаляването на възрастта за получаване на книжка, предстои в бъдеще да подобряваме собствения си негативен рекорд!

Идеален пример за това, което не прави държавата, е един доклад, чието резюме беше публикувано на 05.06.2024 от министерството на правосъдието. Казва се „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт“ и целта му е да бъде използван като основа за бъдещи промени, които да направят пътищата ни по-сигурни, а жертвите по-малко. Изготвен е от доц. Екатерина Салкова, която е ръководител на Института за държавата и правото при БАН. И е престъпно некомпетентен!

Съдейки по информацията, дадена от министерството на правосъдието, както и от интервютата на доц. Салкова е очевидно, че този доклад не съдържа нищо повече от данните и общите приказки, които слушаме по темата през последните десетилетия. Понеже нямаме достъп до пълния доклад, в отворено писмо до Министерството на правосъдието и лично до доц. Салкова поставихме следните въпроси: Каква е причината едва през 2024 да се публикуват резултатите от проучване, което обхваща периода 2010-2021? Три години ли се анализират данни, касаещи огромния проблем с пътнотранспортните произшествия, които са всяко трето престъпление в България?

Споменава се, че „общия брой на престъпленията по пътя намалява“. Отчетен ли е фактът, че населението на България също намалява и през 2010 година е било 7 504 868, а през 2021 е  6 519 789? Т.е. с 985 079 по-малко. Нито в сводката на Министерството на правосъдието, нито в интервютата на доц. Салкова, се споменава основния фактор за възникване на сериозни пътнотранспортни произшествия с тежко ранени и загинали, предизвикани от човешко поведение – шофирането с висока скорост.

Високата скорост убива и като самостоятелен фактор и като следствие от употребата на алкохол и наркотици. Точно заради високата скорост, голяма част от децата и младежите от нашето сдружение, вместо да са при семействата и с приятелите си, гният в гробищата! Попитахме дали този пропуск е умишлен или случаен? И в двата случая е скандален!

Неясно защо, пропуска се и друга причина за тежък травматизъм и смърт на пътя. Който е очевиден за всички и за който никой не говори – този с говоренето, гледането и боравенето с различни мобилни устройства. Проблемът е толкова разпространен, че всеки шофьор го забелязва ежедневно, след като този пред него не реагира на зелен светофар и така забавя цялата колона от автомобили след него. Затрудненият трафик, обаче, не е най-важното. То е в следните числа:
В Швеция, която е на дъното на класацията на ЕС по загинали и убити на пътя – всяка година около 10-20 човека  умират вследствие на това. В САЩ  – всяка година около 2600 са загиналите и убитите и около 330 000 ранените. В Холандия – всяка година около 600 души годишно са спасени от смърт и травми, заради това, че там им абсолютна забрана за употреба на разсейващи устройства в колата.

В България доц. Салкова прави специално проучване относно причините за пътната анархия и големия брой  жертви, но дори не споменава, че съществува и такава! Имайки предвид масовото неспазване на правилата за движение и абсолютното неуважение към институциите, отговорни за контрола им, очевидно е, че след като в гореизброените държави цифрите са такива, в България те са още по-сериозни, т.е. няколко десетки загинали и убити и стотици ранени всяка година!

Какво още не прави държавата – за 17 години в ЕС нито една българска институция, която има отношение към пътния травматизъм и пътните убийства, не си е направила труда да направи сравнителен анализ на пътното законодателство и правораздаване в останалите страни, за да се види колко са неадекватни те в България! Разбира се, това не е случаен пропуск, а целенасочено неглижиране!

Говорим за това на всяка наша среща и кръгла маса, както и във всяко писмено запитване или становищe. В Правната Комисия на Народното Събрание, докато ротационен председател беше Анна Александрова, в Министерския Съвет, когато Мария Габриел беше зам.-министър председател, в Министерството на правосъдието, докато министър беше Атанас Славов, със сегашния министър Мария Павлова. Както и с още десетки висши политици, председатели и членове на различни държавни агенции, комисии и прочие структури, както и с неправителствени организации, чиито представители са непрекъснато в национален ефир.  Въпреки обещанията им, тези елементарни данни все още не са налични!

Оказва се, че след толкова години приказки за ред, законност, европейски ценности, съдебни реформи и прочие, очевидно българските властимащи не са заинтересовани от това по  българските пътища да има ред и законност. А животът на българските деца и млади хора явно не е сред европейските ценности!  Лошото е, че не е и сред българските ценности!

Затова през март тази години изпратих запитване до посолствата на останалите 26 държави членки на ЕС, в което разказах за престъпното бездействие на българските власти да осигурят тази информация и ги помолих за съдействие. Получих отговори от около половината от тях, но понеже повечето са във формата на линкове към големи бази данни, ми е трудно да я обработя.

Всички наши усилия се случват на фона на факта, че в България дори има и специално създадена агенция, която има за цел подобряване на пътната среда и намаляване на броя на жертвите. Това е Държавната Агенция „Безопасност на движението по пътищата“, създадена през 2019 под натиск от Брюксел. Всеки, който познава дейността ѝ или е работил в нея ни е споделял, че е абсолютно безсмислена.

И все пак, как се бори тя с тежката ситуация по българските пътища – организира заседания на „Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата“, изготвя стратегии, рисува пешеходни пътеки, печата книжки, информационни материали и други, които по никакъв начин не впечатляват и респектират пътните рецидивисти и пътните убийци в България! По пък явно така ефективно се имитира работа от шефовете и служителите ѝ и успешно се усвояват обществени български и европейски средства.

През май 2024 имахме среща с председателката на агенцията Малина Крумова, на която попитахме защо нито тя, нито политиците, експертите и журналистите, които ежедневно дефилират по националните екрани, не споменават огромния проблем с десетките хиляди шофьори, които карат без книжки. Или другите хиляди с фалшиви книжки. Според нас, вероятната причина за това е профила на повечето от тези шофьори и факта, че голяма част от тях са неграмотни или малограмотни.

Бяхме шокирани да чуем, че според нея можело и необразовани да шофират, стига да научат знаците! Как ще се обясни на нормалните граждани в това общество, че българските власти съзнателно позволяват хиляди хора без базов образователен минимум да шофират между тях, да ги раняват, инвалидизират и убиват? Как ще им се обясни, че докато те плащат за шофьорски курсове, практикуват десетки часове  и накрая полагат изпити, за да бъдат правоспособни водачи, други просто ще се качват на автомобилите? Как ще очакваме едни да спазват правилата, на които са научени в тези курсове, когато други никога няма да ги научат? Логично е, че с времето все по-малко хора ще бъдат склонни да минават през школите, а все повече хора ще бъдат изтребвани по улиците!

– Вярно ли е, че ако пострадал в ПТП лежи в болница след инцидента и почине на 31-я ден, то смъртта не се зачита като предизвикана от катастрофа?

– Да, незнайно от коя година, ранените в катастрофи, които умират в болница след 30-ия ден, не се регистрират като убити в ПТП! Т.е., млад и здрав човек на 20 години е размазан от поредния пътен рецидивист, някак си оцелява, агонизира 30 или повече дни в реанимацията на Пирогов или друга болница, след това което умира и се води, че е починал от тежките диагнози, които е предизвикала катастрофата, а не от самата нея. Освен множеството убити, в България в последните 20 години са ранени около 220 000 човека, което е повече от населението на Стара Загора! Това е абсолютна тема табу, макар че част от ранените остават завинаги инвалиди. Друга част умират от нараняванията си много по-рано от това, което им е било отредено. След години, прекарани в самота и болки.

Цялото интервю пред Труд News