Д-р Надежда Жечкова е антрополог, завършила е история и етнология в Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Автор е на монографията “Политическата култура на българските турци“. Книгата представя прочит върху формиращите фактори, ориентациите и политическото въздействие на българските турци в края на XX и началото на XXI век в България. Изследването се основава на етнографски интервюта с представители не само на политическия елит, но и граждани от средите на българските турци, проведени в различни краища на страната. Към момента д-р Жечкова преподава в СУ.

Интервюто е дадено в лично качество и не ангажира институцията, в която д-р Жечкова работи (СУ “Св.Климент Охридски“, б.р.).

––

– Д-р Жечкова, в последния ни разговор казахте, че етнически българин начело на ДПС, дори посочен от Ахмед Доган, ще бъде проблем, тъй като такава фигура би породила несигурност сред твърдия електорат на движението. Тогава обаче нямаше как да предвидим разцеплението в редиците на партията. Как сегашната ситуация ще се отрази на вота на турското малцинство? 

– Трудно е да бъдем прецизни в предсказанията за вота на 27 октомври – ситуацията е динамична, и то не само за електората на ДПС. Немалка част от българските граждани са объркани, а може би дори в известна степен отвратени от случващото се в редиците на политическия ни елит.

По отношение на турското малцинство наличието на „собствена“ партия е в голяма степен въпрос на правото да изразиш идентичността си. Не всички български турци гласуват за движението, не всички го разбират като изразител на техните интереси, но са уверени, че то има право да съществува. Това, което направиха хората около Делян Пеевски, поставя под въпрос възможността на тази част от населението да се себеизразява в политическия процес. Не беше необходимо и едва ли ще им донесе толкова полза, колкото ако бяха направили свой собствен политически проект.  ДПС може да бъде автентично, такова, каквото е било през последните 34 години чрез своя автентичен лидер.

В разговора ни тогава изразих съмнение за възможността председател на партията да бъде етнически българин, без значение кой е той. Образът и политическото поведение на Пеевски не отговаря на представата на българските турци за политик, а още по-малко за такъв, който да измести Ахмед Доган. И да се върна на конкретния въпрос – допускам, че случващото се ще породи напрежение, объркване, трудна кампания в районите, традиционно населени с български турци, но ми се струва абстрактно Доган да се предаде и партията му да се “претопи“ в неясен, размит политически субект.

– Може ли Пеевски да разчита да разчита на верните избиратели на ДПС у нас и в Турция, или по-скоро си спечели врагове? 

– Не можем да говорим за врагове, но е трудно да си представим, че верните избиратели на ДПС ще го подкрепят. Няма и защо да го правят. Те подкрепят ДПС, защото то е изразител на общността им. Това ги прави съпричастни към политическия процес, към държавата. Днес ДПС на Пеевски е просто една партия, която през техния поглед не се отличава от останалите. И в последна сметка се появи рефренът „На времето ни взеха имената, сега ни взимат партията“ – това не трябваше да се допуска, защото не е от полза за функционирането на демокрацията по български. Ако Движението е загубило своя смисъл за онези, които го подкрепяха повече от три десетилетия, то трябваше да преживее своя крах, но не по този начин. Дори като обикновени зрители на този не особено добър политически театър оставаме с впечатлението за една насилствена събитийност. И би било лишено от логика политическо поведение, което да отведе верните избиратели на ДПС до урните, за да подкрепят всичко това.

– Имахте ли възможност да разговаряте отново с някои от хората, които сте интервюирала за монографията “Политическата култура на българските турци“? Какви са настроенията им към днешна дата?

– И тогава, и сега не всички мои респонденти симпатизираха на Доган и неговата партия. Но българските турци по особен начин уважават съществуването на Движението и не допускат, че то може да бъде унищожено „отвън“. А Делян Пеевски и основната част от хората около него остават за една голяма част от българските турци чужди. Те не споделят общата им памет за преживяното около Възродителния процес, не знаят как се разделяш с дома си, с нивата или добитъка по време на т.нар. Голяма екскурзия, те не биха могли да се поставят на мястото на едно малцинство, което от една страна се преживява особено, но от друга не рядко поради историческата натовареност е преживявано специфично от мнозинство.

Самата аз не виждам логична причина под някакво име партията на Ахмед Доган да не продължи да съществува – нямаше отлив от твърдите ядра, липсваха значими сътресения в структурите, партията бе част от партийния модел. Разбира се, на терен се отчита грешката на Доган, но по-често тя му се прощава или за нея се намират разнообразни конспиративни теории и обяснения. Но в голямата картина не търпи сериозни изменения – ДПС като „нашата партия“ е неразривно свързана с образа на Ахмед Доган и това не може да се промени.

– Противно на очакванията предвид ситуацията, Ахмед Доган не влезе в светлината на прожекторите, дори когато му отнеха прословутите сараи. Може ли това да се смята за абдикация? 

– Интересно, че действително имаше очакване той да се появи. Не виждам причина Доган да променя публичното си поведение, а и едва ли би спечелил нещо от това, ако вземем под внимание и нивото, до което е принизен политическият дебат у нас. Митичната фигура от „сараите“ е струва ми се по-добрият ход, дори когато „сараите“ са вече с неизвестна локация.

– Борбата между двете фракции в ДПС се превърна във фарс и дори постави под риск работата на ЦИК и легитимността на вота. Със сигурност ще има още „изпълнения“ от Ахмед Доган и Делян Пеевски и след изборите. В момента обаче наблюдаваме ли края на ДПС?

– Ако днес наблюдаваме края на ДПС, то той би бил насилствен. Не допускам, че в една демократична държава партия с история и със свой електорат, който и е дал правото да участва активно в политиката повече от тридесет години, може да бъде унищожена по такъв начин. Политическите партии трябва да преживеят своя крах не през борби сред елитите, а тогава, когато се изчерпят идейно и липсата на електорална подкрепа им покаже, че нямат място на политическата сцена. Онази част от българските турци, която подкрепя Движението, не е показала с електоралното си поведение, че е дошъл неговият край.

„Сега“