Често са ми казвали “Стига с тия бухалки, за които все говорите, много е абстрактно”. Ето ви го примера, за да спрем с абстрактното. Действията срещу Ибрямов са чиста проба наказателна акция на Пеевски, при това едва прикрита. Имаме случай на незаконно задържане и незаконна употреба на специални разузнавателни средства спрямо човек с (тогава) все още действащ имунитет. Имаме и още нарушения (разследващ, който влиза в ролята и на свидетел), за които виждаме опит да бъдат заметени под килима с внушението, че целта (да хванат престъпление) оправдава средствата (да заобиколят закона).

В тази цялата нелепа драматургия няколко институции са използвани именно като бухалки, разчитащи, че обществото няма да задълбае в казуса и никой няма да обърне внимание на противоречията. Аз обаче мисля, че нямаме право да мълчим, когато се вижда как институции, които очакваме да действат законово и безпристрастно, вместо това тълкуват закона както изнася на техния поръчител. Първо в НС сваляме имунитета, после арестуваме, така е по закон. И няма как хем да се организира планирана акция с белязани пари, хем да го арестуват за “заварено” тежко престъпление.

Освен че подкопават сериозно демократичния правов ред, подобни действия, парадоксално, правят много трудно един нарушител да бъде осъден. Когато институциите не спазят закона, след това действията им е лесно да бъдат оборени в съда. И накрая дори човекът да е наистина виновен, реалната възможност успешно да го подведем под отговорност, е пропиляна.

Законът не може да е дреха, която обличаме, само когато решим, че поводът е подходящ. И тук няма значение какво мислим за Джейхан Ибрямов. Няма значение дори дали е виновен. Има значение как институциите прилагат закона. Защото ако днес законът е пожелателен, но не задължителен, утре може да се окаже, че нямаме държава.