След като преди 5 години прокуратурата съчини сценарий с поръчка за убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски, сега пробва с обвинение за изнудване.

Българската прокуратура привлича най-голямо внимание, когато мълчи. Обикновено разследванията на държавното обвинение са съпътствани от напоително медийно отразяване – зрелищни акции, пространни интервюта и публикуване на доказателства, преди те да са влезли в съда. Това се обяснява с обществения интерес, дори когато се погазват правата на разследваните. Има обаче и изключения. Едно от тях е галеното дете на всяка власт Делян Пеевски, около което прокуратурата стъпва на пръсти и говори само в крайна самоотбрана.

В началото на седмицата се разбра, че спецпрокуратурата тихомълком е обвинила трима души, двама от които румънци, за изнудване на депутата от ДПС и почетния лидер на движението Ахмед Доган. Цялото дело се крепи основно на показанията на защитен свидетел, според когото румънският бизнесмен Овидиу Семенску в съдружие с румънеца Дорин Йордаке и българина Дилиян Георгиев са обсъждали тайнствен доклад на френските служби, в който се казва, че Пеевски и Доган са отговорни за контрабанда на огромни количества цигари. Тримата обмисляли да поискат от политико-бизнесмените 12 млн. евро, за да им заличат имената, преди европейските институции да бъдат запознати с информацията.

Въпреки сериозните обвинения, замесените неслучайни личности и очевидния обществен интерес прокуратурата запази пълно мълчание.

Усещането за конспиративност,

забулила делото, се засилва от факта, че двама от обвинените вече четири месеца са в следствения арест по преценка на съда и са минали цели шест съдебни заседания по техните мерки за отклонение. За сравнение – при шпионския скандал, където главно действащо лице е Николай Малинов, председател на НД „Русофили“, държавното обвинение разпрати до медиите солидна част от своите доказателства, а самият обвиняем беше пуснат под гаранция. Същото беше поведението и при хакването и източването на данни от НАП.

В случая с Пеевски и Доган обаче прокуратурата не счита за необходимо да запознае публиката с нищо – нито с френския доклад за контрабанда на цигари, нито с показанията на свидетеля. Защо ли? Вероятно защото докладът много напомня на този, изготвен от турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (KOM), който през 2017 г. беше изпратен на Интерпол. В него се казваше, че тютюневият холдинг „Булгартабак“ е свързан с мащабна контрабанда на цигари към Близкия изток, като средствата от тази дейност се използват за финансиране на няколко терористични организации като „Ислямска държава“ и „Ал Нусра“. Този доклад винаги е бил като камъче в обувката на прокуратурата. Преди две години главният прокурор Цацаров се оправда, че не го е чел и затова няма да се самосезира за евентуални престъпления. После все пак го прочете и

май нещо обеща да разследва, но резултат няма

Възниква въпросът дали се е запознал с доклада на френските служби и дали нещо ще предприеме. Ако въпросният доклад изобщо съществува. Защото според адвокатите на обвиняемите никой не го е виждал. Няма отговор и на логичния въпрос защо ще изнудваш някого с информация, която така или иначе вече е публична.

От друга страна, ако Пеевски и Доган могат да бъдат притискани с компрометираща информация за „Булгартабак“, държавното обвинение би трябвало да се поинтересува каква е тяхната ролята в контрола над предприятието за тютюневи изделия. Още от неговата приватизация през 2011 г. се твърди, че именно Пеевски е собственик на холдинга, но това така и не беше официално потвърдено от институциите, а той самият отричаше. И дали предполагаемите действия на „Булгартабак“ не са свързани с престъпления, които също трябва да бъдат разследвани.

Прокуратурата обаче е много склонна да разследва изнудването на Доган и Пеевски като чисто криминален акт, но не и да разпита двамата „потърпевши“. Което в случая

още повече засилва съмненията за истинската цел на разследването

тъй като става дума за престъпление, свързано с личността, и е процесуално задължително да бъдат разпитани жертвите. Не е ясно и дали изобщо обвиняемите са успели да осъществят контакт с двамата уж изнудвани. По делото има множество специални разузнавателни средства, обвиняемите са били следени и записвани, но засега е тайна дали тази информация подкрепя тезата на обвинението. Затова пък са разпитвани двама директори – бивш и настоящ, на „Булгартабак“, за които няма данни изобщо да са представлявали интерес за обвиняемите.

Това парадоксално поведение на прокуратурата по отношение на влиятелния медиен магнат от ДПС не е ново. Разследването на т.нар. опит за убийство на Пеевски, което окончателно отиде в историята заради липса на престъпление преди точно 5 години, протече по същия начин. През 2014 г. след вече настъпилия разрив в добрите отношения между депутата и бившия банкер Цветан Василев бяха шумно арестувани Венцислав Върбанов, Красимир Методиев и Георги Христов. Те останаха за кратко в ареста, а след това бяха обвинени в опит за убийство. Потенциалната жертва – Пеевски, бе разпитан след обществен натиск, но на излизане от следствието той даде да се разбере, че това изобщо не му харесва. Очевидно

прокурорите са си взели забележка и не го притесняват повече

В крайна сметка авантюрите на прокуратурата да спасява младия успял мъж от предполагаеми рекетьори и убийци могат да се окажат за сметка на българския данъкоплатец. Единият от обвинените за планирано покушение срещу Пеевски се зарече да съди държавата, след като окончателно беше оправдан от съда. Сега тази възможност могат да получат обвинените в изнудване на депутата и неговия съратник Ахмед Доган, на които държавата плаща милиони всяка година за охрана от НСО.