Преди две години и половина, в хладна мартенска нощ, Бойко Методиев Борисов преспа в тясна килия.  В неделя той спечели поредните избори, този път с почти двойно повече гласове спрямо политическата сила, тикнала го в ареста. Време е за голяма равносметка –Борисов и ГЕРБ оцеляха в опита за демонтажа им, победиха; стоят управленски безалтернативно, даже рестарт на държавата се канят да правят. Кръговрат, кучето си захапа опашката – процесът може да има много имена, но той е епилог на 4-годишен политически цикъл – пак Борисов ще раздава порциите, „пост ГЕРБ“ ерата завърши с „още ГЕРБ“, България се върна, където беше.

Разбира се, те печелят не за първи път в 7-рундния изборен цикъл. Но след „сглобката“, при обществената умора, Борисов и ГЕРБ получиха моралните основания да управляват. Защо не, след като изборната безпътица друг вариант не ражда, а и хората почнаха искрено да искат стабилна власт? Защо не, след като опонентът ПП-ДБ се бе коалирал с тях,

алтернативата изгуби смисъл?

Защо, в крайна сметка, да не управлява партия, спечелила с 12% преднина изборите? Тук вече нещата опират и да отговорност – не може просто да се откажеш, да хвърлиш кърпата с „А, не ми харесва, пак отиваме на избори!“.

Поради всичко това днешният момент е различен. Четири години, започнали с протести, преминали с надежди, утопии, две победи на две „алтернативи“ (ИТН, ПП), унизен и молещ за пощада Борисов, партиен паритет, съюзяване, разлъки, арести, санкции „Магнитски „, президент срещу Борисов, президент с Борисов…. – не само приключиха със завръщането на ГЕРБ. Но и с пределната яснота, че поне близкото управленско бъдеще също принадлежи на ГЕРБ. Нищо не може без нея, следва да се дели чрез много в нейна полза. Тук трябва да се направи уточнението, че изчисленията не излязоха и на ония

сметкаджии, които уж бяха срещу ГЕРБ,

но реално просто искаха да се вредят на масата с ГЕРБ – днес те са на килимчето на Борисов.

До някаква степен същото може да се каже и за Делян Пеевски. Никой не би заложил пари, че бъдещето му принадлежи. Но че оцеля в този цикъл, който бе някак и срещу него, а даже и успешна партия си направи, е факт.

Изводът за протеста? За тази голяма някогашна енергия? Не, той не е, че всичко е било напразно. Изводът е, че битките изграждат характер, времето носи опит и мъдрост – протестът бе натрупване, което, да се надяваме, ще послужи напред за гражданска и политическа продуктивност.

Но да се върнем на ГЕРБ. Защо тя оцеля и триумфира вероятно един ден ще бъде разисквано в книги. Глупост при „алтернативите“, троянски коне, предателства, нереални очаквания у хората, незнание, народопсихология, международни фактори, пари, задкулисие, двойни играчи… – към тия причини със сигурност има и други. Но е налице още нещо. То бе

просто, ама и работещо,

както работещи са само простите неща: през целия политически период на трусове, рискове, разпад, Борисов се мъчеше приоритетно да съхрани собствената си къщичка, единството в партията. Докато враговете се деляха в безпътицата, ГЕРБ се опази структурно, опази и електората – нищо ново не постигна, но не изпусна наличното. Това бе ключова тактика, за която допринесоха и запазените позиции на партията в местната власт. Общини, кметове, обществени поръчки, предоставяне на работа, почти родова обвързаност с местната власт благодетел – по тая вена тече

кръвта, съхранила организационно и електорално ГЕРБ

А докато Борисов си заздравяваше партията, дори и Костадин Костадинов – неговата, ПП-ДБ канеха на „Брънч с Лена и Миро“.

Със самата ГЕРБ обаче сега са свързани и новите проблеми за партията. Че Борисов няма големи грижи с враговете, е ясно. Че и да не е премиер, с кукла на конци ще премиерства – пак е ясно. Но още повече е ясно, че същата тази оцеляла здрава ГЕРБ вече диша с усещането за власт – тук, сега, всеобхватно. Активисти, кръгове, лобита, присъдружен бизнес – настървени са. Кога власт, ако не след 12% преднина? Какво друго, освен реванш срещу ония, които 4 години се наместваха в креслата? Така Борисов ще бъде затиснат между несъмнената нужда да даде територии на бъдещите няколко коалиционни партньора и ламтежа на своите. Никой в ГЕРБ

не е ручал жабетата, за да изтърве властта

след такъв успех – сънувал я е при много по-малък. Това стеснява опциите пред Борисов, отваря му вътрешни притеснения – шахмат, в който спрямо досега силно намаляха възможностите да се откаже.

Какво точно предстои – ще видим. А други някакви неща вече видяхме изненадващо. „Ако влязат всички тези партии – отсега знам, че няма да имаме правителство“, заяви Борисов час след вота, изправен пред прогнозните диаграми с парламент от 9 формации. Ден по-късно „Величие“ финишира с 3.99%, „всички тези партии“ не влязоха. Има ли връзка между събитията, няма ли – енигма. Обаче това си бе едно твърде достойно за новата ситуация стечение на обстоятелствата; случка, премного съответстваща на нов период с нов повелител – стар, де, ама като нов.

Коментар на Диян Божидаров/“Сега“