12.11.2024 | 20:01
АКФ: Петьо Еврото може да бъде осъден, само ако се докаже, че е заблудил двама прокурори
Документите разкриват и необяснимо изчезване на имената на установени лицa

Някогашният шеф на Столичната следствена служба Петьо Петров-Петьо Еврото – единственият обвиняем по едно от делата „Осемте джуджета“, може да бъде осъден, само ако докаже, че е заблудил двама прокурори. А това е невъзможно и абсурдно.

Това следва от анализ на Антикорупционния фонд, който разпространи нова информация и непубликувани досега документи по единственото разследване по случая, стигнало до съд – по случая, в което бизнесменът Илия Златанов разказа как е направен опит да му бъде отнет бизнеса със съдействието на несъществуващата вече Специализирана прокуратура.

Скандали още в началото
Според анализа на АКФ документите разкриват скандални действия по досъдебното производство – изначалната юридическа несъстоятелност на обвинението срещу Петьо Петров-Еврото; утвърденият модел на необясними етапи на затишие и активност на разследващите; неаргументирано насочване на наказателната репресия в определена посока и последващото ѝ неаргументирано отклоняване; селективно отпадане на обвиняеми по делото; необяснимо изчезване на имената на установени свидетели, сред които шофьорът на Любена Павлова, първоначално идентифициран като Мариян Найденов Маринов, вероятно брат на бившия шеф на МВР и настоящ политик Младен Маринов. Установен в хода на разследването с три имена, в обвинителния акт Мариян Маринов се е оказал „неустановен“.

Делото
В края на октомври Софийският градски съд прекрати делото срещу все още неоткриваемия Петьо Петров и го върна на прокуратурата заради процесуални нарушения и разминавания в обвинителния акт. Става дума за едно от четирите дела срещу бившия следовател, образувано през юли 2021 г. По него Еврото е обвинен за иззетите огромни суми пари, злато и монети от баща и син Илия и Явор Златанови – съсобственици в групата дружества „Изамет“.

Според прокуратурата Еврото е използвал осем фактури, на които бил придаден вид, че са издадени от германска фирма, както и договор за предоставяне на пари за отговорно пазене.

Въпросният контракт бил подправен, сякаш е подписан от Явор Златанов, и че той е предал за отговорно пазене 650 000 евро на Димитър Ламбовски (бивш депутат от НДСВ).

Прокуратурата твърдеше, че с тези фалшификати Петьо Петров е получил 147 монети на обща стойност над 106 000 лв. и едно златно еднокилограмово кюлче за близо 110 000 лв., собственост на Златанов, както и 550 000 евро на роднините му, като общата стойност на имуществото е оценена на над 1,3 млн. лв.

Златото формално е върнато на Златанов-баща, но той твърди, че се е върнало в ръцете на бившата съпруга на Еврото – Любена Павлова.

Доказателствата са върнати от двамата прокурори Дилян Деянов и Кирил Пейчинов.

Анализът на АКФ на документите
Сред документите, които АКФ анализира, са постановленията, с които са свалени обвиненията от Кирил Пейчинов, Дилян Деянов и Любена Павлова, протоколи от разпитите на Любена Павлова, както и част от обвинителния акт, който прокуратурата внесе.

Документите от разследването на СГП с единствен обвиняем Петьо Еврото разкриват изначалната юридическа несъстоятелност на обвинението срещу него, според което прокурорите се явяват невинна жертва на прекалено елементарна измама от Петров, а не са действали в синхрон с него.

„Проследимите през документите събития по разследването от започването му през 2021 г. до финализирането му през 2024 г. показват един вече много добре познат модел на различни етапи на затишие („на трупчета“) и активност („на вълшебното килимче“) на процесуалните действия, както и на насочване на наказателната репресия в определена посока и последващото ѝ отклоняване“, коментира Андрей Янкулов, старши правен експерт към АКФ.

Обвинителният акт пък дообогатява вече нарисуваната от Илия Златанов и трудна за вярване картина на фактическото предаване на златото в тъмната част от денонощието на паркинга на специализираните съд и прокуратура, бутано в количка от прокурор в ролята на разсилен.

„Описаното в обвинителния акт затвърждава впечатлението, че се е извършвал среднощен обир, а не процесуални действия“, допълва Андрей Янкулов.

За „Митко“ и „Иван“
Документите съдържат информация и за други любопитни обстоятелства. В обясненията си като обвиняема Любена Павлова, твърди, че по инструкции на Петьо Петров е трябвало да отдели 5 кг от златото, които да се дадат на „Иван“, като имал предвид бившия главен прокурор Иван Гешев.

Един килограм пък трябвало да отиде за „Митко“, прокурор от Специализираната прокуратура.

Тезата за това, че прокурорите са били жертва на измама, противоречи на приетата от самата прокуратура фактическа обстановка в обвинителния акт, според който е доказана колаборацията между Петьо Петров и административния ръководител на Специализирана прокуратура по това време, Димитър Франтишек Петров. В акта се съдържа и подробно описание с какви действия Димитър Франтишек Петров е определил точно прокурор Кирил Пейчинов не на случаен принцип за допълнителен прокурор по делото, за да организира „незабавно“ фактическото предаване на златото, документално вече върнатото с постановление на Деянов, и да се произнесе „незабавно“ по молбата за връщане на парите, коментират от АКФ.

Доказателствата са върнати от двама прокурори Дилян Деянов и Кирил Пейчинов, а прокуратурата е използвала сложна конструкция, за да обвини Петров – той отговаря за посредствено извършителство, т.е. за това, че чрез някогашната си съпруга, Златанов и Ламбовски, е заблудил двамата прокурори да върнат парите и златото на когото не трябва.

„Основният проблем на тази правна конструкция, който изначално обрича делото на неуспех, ако въобще някога тръгне по същество, е, че, за да може да бъде осъден Петьо Петров по обвинение за каквато и да е измама (документна или не), трябва да се докаже по несъмнен начин, че прокурорите Деянов и Пейчинов са били измамени, т.е. въведени в заблуждение от Петров. Няма как да има измама без измамен. Ако длъжностното лице, което се разпорежда с вещите, съзнава, че в действителност няма правно основание за такова разпореждане, се касае за длъжностно присвояване, а не за измама“, заявяват от АКФ.

Но според АКФ е невъзможно, че магистратите са били заблудени. Дори е абсурдно.

Изчезналите
Документите разкриват и необяснимо изчезване на имената на установени лица. Сред мистериозно изчезналите имена по делото е това на шофьора на автомобила на Любена Павлова, в който е натоварено златото на паркинга на специализираните съд и прокуратура през тъмната част от денонощието. Видно от справка, подписана от наблюдаващия прокурор Ивайло Петров, за установената според него фактическа обстановка към 18.08.2023 г., шофьорът е назован като „Мариян Найденов Маринов“.

Не е ясно какво се е променило в доказателствената съвкупност към датата на съставяне на обвинителния акт 21.06.2024 г., но установеният дотогава с тези три имена шофьор изведнъж става „„неустановен“ според същия този прокурор.

Ясно е обаче, че справката на прокурор Петров потвърждава информацията на Илия Златанов от филмите „Осемте джуджета“, че братът на тогавашния вътрешен министър и след това депутат в поредни парламенти Младен Найденов Маринов е полицай и личен шофьор на Петьо Еврото – разбира се, освен ако не се касае за малко вероятно съвпадение в презимето и фамилията, заключават от АКФ.

Снимка: OffNews.bg

оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране