29.11.2024 | 19:12
Сарафов е подписвал твърдения, които не е чел, само от лоялност към Гешев

Докато е бил заместник-главен прокурор, Борислав Сарафов е подписвал документи „по задължение от лоялност към Иван Гешев“ и „без да познава съдържанието им“, съобщи разследващата фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ), позовавайки се на документи от съдебно дело.

Това става ясно от защитната теза на самия Борислав Сарафов по граждански иск за вреди, заведен пред Софийски градски съд (СГС) срещу него и останалите от предишното ръководство на прокуратурата, оглавявана до пролеттта на 2023 година от Иван Гешев.

Прокуратурата е съдена от Николай и Евгения Баневи, които се представляват от кантората на адвокат Михаил Екимджиев. Те претендират обезщетение от общо 60 000 лв. заради причинени им морални вреди от ръководството на прокуратурата с писмо, изпратено до множество международни институции и чуждестранни посланици.

В това писмо Баневи са наречени „олигарси“, които са „считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи“, както и като хора, които са „отговорни“ за извършени престъпления.

Писмото е изпратено на 21 декември 2021 година, а с него тогавашното ръководство на прокуратурата се оплаква от политически натиск от тогавашната управляваща коалиция на „Продължаваме промяната“, БСП, ИТН и „Демократична България“, като същевременно изтъква твърдените си успехи в борбата срещу престъпността.

В хода на делото пред СГС адвокатът на Борислав Сарафов и Пламена Цветанова, която също е била заместник на Гешев, развива любопитната теза защо двамата са подписали въпросното писмо, насочено срещу Баневи.

Позицията е, че от Сарафов и Цветанова е „изискано“ да се подпишат в писмото без да им е предоставено време да се запознаят със съдържанието му, в резултат на което те дори и не подозирали за съществуването на конкретните изрази спрямо семейство Баневи.

Те положили подписите си, защото били убедени, че „обстановката налага“ реакция за опазване на независимостта на прокуратурата, „както им е съобщено“. Подписали се, считайки го за „задължение“ и от „служебна лоялност към главния прокурор“, понеже познавали обстановката на натиск от медийни публикации срещу него.

“От защитната теза на Борислав Сарафов излиза, че той е подписвал документи като заместник-главен прокурор, съдържанието на които не познава, защото това е изискано от него от главния прокурор“, коментира АКФ.

“Това обстоятелство е крайно смущаващо от гледна точка наличието на необходимите нравствени и професионални качества за заемане на каквато и да е длъжност в правосъдието, какво остава за една от трите най-висши. Каквато Борислав Сарафов всъщност вече заема в продължение на почти година и половина, и към момента по всичко изглежда, че ще продължи да заема и за следващите седем години“, коментира Андрей Янкулов, старши правен експерт към Антикорупционния фонд.

В момента Борислав Сарафов е временен шеф на прокуратурата и единствен кандидат за главен прокурор, издигнат от членовете на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат. Неговата кандидатура се превръща в основен въпрос за 51-ото Народното събрание, тъй като близо половината политически формации настояват за приемане на законови промени, които да блокират този избор.

Най-гласовитият противник на избора на Сарафов за главен прокурор е проевропейската либерална коалиция ПП-ДБ, която обвързва магистрата с влиянието на Делян Пеевски в съдебната власт.

Източник: Mediapool

оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране